Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Аз бях, аз съм, ала чиновник

едва ли ще съм занапред,

зер тръгва градския часовник[1],

но не и нашия късмет.

 

Турлаков хвана си шарани,

а днес тоз мъж богоизбран

чиновниците гладни храни

най-щедро с луспи от шаран.

 

А панталона мой се хили

сантиментално изотзад,

жилетката петна покрили,

кат съвест на жълт депутат.

 

Ех, господа парламентарни

от кърпеното болшинство,

и ти, из модния краварник

кравеподобно същество!

 

Доволно хранихте ни с ветър

и ни поихте със вода!

Два пръста сме у диаметър,

два пръста точно, господа!

 

Но дойде ли ден на разплата,

макар и мумия от глад,

ще има всеки добрината

да стисне някой лоен врат.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. III, бр. 35 от 5 септември 1922 г., с подпис: Гаврош. Печата се със следната поправка:

Стих 3: „зер тръгва градския часовник“ вм. „зер тръгва градския чиновник“.

Стихотворението е написано по повод тежкото материално положение на чиновниците.

[1] Часовникът на столичните хали е вървял много нередовно и често спирал.

Край
Читателите на „Чиновнишка песен“ са прочели и: