Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Аз бях, аз съм, ала чиновник
едва ли ще съм занапред,
зер тръгва градския часовник[1],
но не и нашия късмет.
Турлаков хвана си шарани,
а днес тоз мъж богоизбран
чиновниците гладни храни
най-щедро с луспи от шаран.
А панталона мой се хили
сантиментално изотзад,
жилетката петна покрили,
кат съвест на жълт депутат.
Ех, господа парламентарни
от кърпеното болшинство,
и ти, из модния краварник
кравеподобно същество!
Доволно хранихте ни с ветър
и ни поихте със вода!
Два пръста сме у диаметър,
два пръста точно, господа!
Но дойде ли ден на разплата,
макар и мумия от глад,
ще има всеки добрината
да стисне някой лоен врат.
Край