Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Тегнат сиви небесата
над задрямалия град
и от тях се мълком рони
среброснежен вишнев цвят.
Улици, площади, сгради
тънат в своя зимен сън
и далеч, далеч се носи
на шейните волний звън.
Разлудуваният вятър
волнокрил и смел лети
и по цветните афиши
спира, съска и плющи.
А задрямал бай Турлаков[1]
плува във неземен сън:
вместо сняг — банкноти пъстри[2]
щедро сипят се навън.
Край