Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (Том 4 на Събрани съчинения, 1979, Български писател. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова)

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


„Кажи ми, ледено сърце!“

Под черни ресници трепти

звездата на огнен копнеж,

а все тъй безмълвна си ти

и ръсиш усмивки от скреж.

 

И дните минават над нас

бездомни кат сини мъгли

и стене сподавена страст

под хладни гранитни скали.

 

А празник ще бъде и ти

ще тръпнеш под сватбен венец

и там за последно прости

ще дойде смутен чужденец.

 

Аз — бледен, студен истукан,

ти — властна над шеметен зов:

ще звъннем стакан о стакан

за нашата светла любов.

 

И няма нас дух непризван

от светлия миг да лиши:

в смеха на празнуващ стакан

ще плачат две болни души.

Бележки

[0] Публикувано за пръв път в Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VI, бр. 7 от [12 февруари] 1921 г., с подпис: Нагел Смуглий. Посмъртно печатано в Българан, г. VIII, бр. 34, 1923 г. с неправилната бележка: „Настоящето стихотворение на покойния поет Ведбал сега се печата за пръв път в „Българан““. В Института за литература има запазен авторски ръкопис с дата 12 юли 1921 г. и подпис Ведбал (инв. №202). Печата се по ръкописа.

Варианти в Българан: мотото липсва; стих 5: И дните прелитат над нас; след стих 8 следва:

Безумци, едва ли, едва

ще дигнем завесата ний

и вечно зад бледи слова

стоцветна душа ще се крий.

Стих 10: ще тръгнеш под сватбен венец; стих 12: ще дойда като чужденец; стих 13: Аз — с погледа на истукан; стих 16: за нашата странна любов. Стих 20: ще плачат две болни души. ↑

Край