Истинско удоворствие изпитваш, стигайки до края на тази история — история, явно с щастлив край. Драматизъм не и липсва, но той е прикрит, завоалиран от делничното с майсторски нахвърляните словесни щрихи от Мопасан. Колко жалко, че толкова млад е умрял. Но пък животът му е имал смисъл. Кога е успял за този кратък живот да напише толкова много, че да ти е трудно да го прочетеш?! Действа много мотивиращо. Това е поучителен разказ за 20–30 годишен човек с опита на 60-годишен. А за дапима такъв „опит“ младият човекптрябва много да е чел. Творчеството на Мопасан е една от отправните точки.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.