Читателски коментари (за „Машина за ебане “ от Чарлс Буковски)

Безспорно е, че езикът на Буковски тук (и в повечето му творби) е вулгарен, улично жаргонен и далеч от изказа на дългогодишен салонен посетител или университетски преподавател по класическа литература…

Забележимо обаче е и друго — зад циничната фасада на изказа се забелязват внушенията за образа на претръпналия индивид, живеещ в западното общество (макар и в случая да става дума за конкретно американското общество, идеята е много по-всеобхватна) — преситен от натрапени от общественото развитие консуматорски „ценности“ ("пари, …парцали, …коли — последен модел, скъпи къщи…. цветен телевизор… нови шапки… ботуши… "), вътрешният бунт срещу тези „ценности“, изведен от фасадата на деградацията на индивида-герой на разказа (търсещ смисъл в пиенето и в интимността с кукли) и от неговото отчаяние от действителността (неспособен да намери това, което търси, в истинските жени, които за негово съжаление и омерзение си търсят за „съпруг някой лекар, финансист, сенатор, ченге“ и в това си търсене са се превърнали в ЖИВИ, човешки „машини за е…не“…

Завоалирано, но достатъчно отчетливо, е и презрителното отношение към властимащите, към отговорните за социалния ред и политика, благодарение на които индивидът-герой живее в гореспоменатото общество — „тълпа от разни посерковци — офицери, пожарникари, журналисти, куки, ЦРУ-то, ФБР-то и други разнородни човешки лайна“, " всички проститутки на Виетнам и Вашингтон"…

Малък, обезверен и обезсърчен индивид, загубил връзка с истински значимото и ценното.

Такъв претръпнал индивид вече, за съжаление, е и българинът…