Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Агамемнон и неговият син Орест

Смъртта на Агамемнон

Изложено според трагедията на Есхил „Агамемнон“.

Когато тръгвал на поход за Троя, Агамемнон обещал на жена си Клитемнестра незабавно да я уведоми, щом падне Троя и завърши кръвопролитната война. Изпратени от него слуги трябвало да накладат големи огньове по планинските върхове. Тоя сигнал, предаван от един планински връх на друг, скоро щял да стигне до двореца му и Клитемнестра преди другите щяла да узнае за падането на великата Троя.

Девет години траяла обсадата на Троя. Настанала последната, десета година, през която, както било предсказано, Троя трябвало да падне. Клитемнестра можела сега всеки ден да получи известие за падането на Троя и за това, че мъжът й, Агамемнон, се завръща. За да не я изненада завръщането на съпруга й, Клитемнестра всяка нощ изпращала един роб да бди върху покрива на високия дворец. Там, без да склопи очи цяла нощ, робът стоял, вперил поглед в нощната тъма. И през топлите летни нощи, и във време на бури и хали, и зиме, когато ръце и крака се вкочаняват от студ и когато вали сняг, робът нощем стоял на пост върху покрива. Минавали дни след дни, а покорният на царицината воля роб всяка нощ чакал условния сигнал. Чакала го и Клитемнестра. Но го чакала не за да посрещне мъжа си с ликуване — не! Тя била забравила мъжа си заради друг мъж, заради Егист, и замисляла гибел за цар Агамемнон в деня, когато той се завърне в родината си със славата на победител.

Била тъмна нощ. Ето вече започнал едва-едва да побледнява изток. Наближавало утрото. Изведнъж робът видял ярък огън на далечен планински връх. Това бил отдавна желаният сигнал.

Великата Троя паднала; Агамемнон скоро ще се завърне у дома си. Зарадвал се робът — свършва се вече дотегливото нощно бдение. Той побързал да отиде при Клитемнестра и да й съобщи радостната вест. Но била ли тази вест радостна за Клитемнестра?

За да не падне върху нея сянка от подозрение, Клитемнестра си дала вид, че и тя се радва на това известие, и като повикала робините, отишла да принесе боговете благодарствена жертва. А дълбоко в сърцето си си коварната Клитемнестра мислела как да погуби Агамемнон.

Стекли се и жителите на града в Агамемноновия дворец. Бързо стигнала и до тях новината, че е паднала най-сетне великата Троя.

Старейшините искали да посрещнат Агамемнон в двореца, макар че понякога ги обземало съмнение дали скоро наистина ще се завърне техният цар. Пристигналият вестоносец разпръснал тези съмнения; той съобщил, че Агамемнон вече не е далеч. Клитемнестра пак се престорила на зарадвана. Тя побързала да се прибере в двореца, уж за да приготви всичко за посрещането; но не да посрещне мъжа си се готвела тя, а да го убие.

Ето че се показал в далечината на колесницата си самият Агамемнон начело на своята победоносна войска. Воините вървели окичени с цветя и зеленина, а подир тях карали с коли несметна плячка и множество пленнички. До царя на колесницата му седяла печалната Приамова дъщеря, прорицателката Касандра. С високи викове народът посрещал царя. Излязла да го посрещне и Клитемнестра. Тя заповядала да постелят целия му път до двореца с червени килими. Тя посрещала Агамемнон, като че бил бог. Той дори се страхувал да не разгневи боговете, ако приеме такива почести. Като събул, сандалите си, Агамемнон тръгнал за двореца, а подир него вървяла коварната Клитемнестра, разказвайки му как го очаквала тя; колко е страдала поради разлъката си него; но при входа за двореца Агамемноновата жена се спряла и извикала:

— Зевсе! Зевсе! Изпълни молбата ми! Помогни ми да извърша това, което съм замислила!

След тези думи Клитемнестра влязла в двореца.

Гражданите се тълпели мълчаливо около двореца на Агамемнон. Тежко предчувствие за голямо нещастие ги потискало и те не се разотивали.

Изведнъж от двореца се чул ужасният предсмъртен вик на Агамемнон. Клитемнестра убила Агамемнон, когато той излизал от банята. Тя го заметнала с широко и дълго наметало, в което той се заплел като в мрежа и не можел да се защищава. С три удара на секира Клитемнестра убила мъжа си.

Клитемнестра излязла пред народа с окървавената секира в ръце, с дреха, опръскана с кръв. Всички граждани изпаднали в ужас от нейното престъпление, а тя се гордеела с него, като че била извършила голям подвиг. Но малко по малко и нея започват да я обземат угризения на съвестта; плаши я мисълта, че ще трябва да пострада за това убийство и че ще се яви неумолим отмъстител на Агамемнон.

Излязъл от двореца Егист. Той вече се бил облякъл в царските дрехи и бил взел царския жезъл в ръка. Страшно негодувание обхванало народа. Той щял да разкъса Егист, ако не го била защитила Клитемнестра. Сломените от гибелта на Агамемнон граждани постепенно започнали да се разотиват. А Егист и Клитемнестра си влезли в двореца, тържествувайки, че са заграбили властта, след като са извършили голямо злодеяние. Но не им било съдено да избягнат отмъщението; за тяхното злодеяние ги застрашавало жестоко наказание; то им било отредено от неумолимата съдба.