Андрея Илиев
Клиентка търси гаранция

Мразя работата в събота. Но веднъж на три седмици ми се пада. А всички от компанията купонясват най-вече в петък вечерта. За да си починат после… Е, закъснях… петнайсет минути. И докато отключвам, телефонът звъни. Остава да е шефът… Има такъв навик — да проверява. И цитира Ленин: проверката е висша форма на доверие… Капиталист, див капиталист! Ленин, ако разбере чий любимец е, ще се върти като звинка в гроба… пардон, мавзолея си.

— Ало — вдигам бойко.

— Ало…

Жена. Отдъхвам си.

— Компютърният магазин ли е?

Говори тихо, едва я чувам.

— Да.

— Вчера… (Имах чувството, че се оглежда.) Вчера купих от вас монитор.

Спомних си я — анорексийна блондинка, която носеше бижутата си като щангист, вдигнал тежест за световен рекорд.

— Включих го.

Гласът й се люлее — ха да ревне.

— Не иска.

— Какво? — не повярвах аз на ушите си. — Говорете, моля ви, по-високо.

— Не мога — изхлипа тя. — Ще чуе мъжът ми. Разбирате ли… Ако научи, ще ме убие…

— Каква е повредата?

— Не иска да печати.

— Кой? — висна ченето ми.

— Как кой — мониторът!

Добре, че все пак слушалките ги правят сравнително големи — и да зяпнеш, и да падне в устата ти, не можеш да я глътнеш…