Трудно е да се пише след толкова професионални коментари, но все пак…
„Дюн“ ме грабна още с първото си изречение и с чудесната илюстрация от Текла Алексиева на корицата (и тези проницателни, светещи в синьо, очи). Написана в стила на фантастична приказка с източен сюжет, взаимстван от Библията и Корана, първата книга от поредицата ни представя галерия от пълнокръвни и запомнящи се образи. Мистичната атмосфера и чувството за надвиснала опасност ме държаха постоянно в напрежение. Силно ме натъжи смъртта на Пол в края на третата книга. А продължаващата хилядолетия трансформация на човека Лето II в мислещ гигантски червей — император е една от най-шокиращите метаморфози в научната фантастика. Любими ми станаха първите четири книги от поредицата.
В следващите книги стилът и разсъжденията на автора се усложняват, създавайки илюзията за скок във времето, но и правещи четенето доста по-трудно (поне за мен). Новите персонажи и сюжетни линии обаче не ме впечатлиха толкова силно.
Забележителни са разсъжденията на Хърбърт относно: връзката на екологичните промени и човешкото битие, връзките между политика и религия, нарастващата роля на жените в обществото, любовта в различните ѝ проявления, самотата на лидера, борбата за усвояване на природни ресурси, вродения инстинкт за продължаване на вида.
Книги, към които ще се връщам и в бъдеще, и които ще стават все по-актуални в следващите десетилетия. Благодарност към всички, благодарение на които имах възможност да ги прочета!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.