Принципно така и не разбрах за какво ограничаване говорим когато всеки взима сам решенията за себе си.
Лично за мен идеята за управление на личните финанси се свежда до следните няколко неща: проследяемост какво се е случило за текущ период, а оттам и промяна на приоритетите в случай, че има неща, които могат да се подобрят; чрез следенето на личните финанси, под формата на таблица или друг инструмент, мога лесно да споделям тази информация с познати, които също да се възползват от въпросната информация.
Според мен основният проблем за повечето хора, които са недоволни от тази книга (а и други подобни) е, че осъзнават как харчат парите си за глупости и съответно това не им харесва (именно за такова „ограничение“ говорим). Те не искат да излизат досегашното си състояние на привидно удобство и съответно да се променят към по-добро.
Може би в самото начало на книгата трябваше да се постави предупреждение от тип „Няма връщане назад, ако прочетете тази книга“. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.