Читателски коментари (за „Реваншът на Тангра “ от Андрея Илиев)

Нека читателят обърне внимание на това, което става с промяната на ударението при думите слово и слава:

Слòво — слòвен (народ), слòвенски (народ) и с промяната: словò- словèн(народ), словèнски (народ);

слàва — слàвен (народ), слàвенски (народ) и с промяната: славà-славèн (народ); славèнски (народ);

слàвян — слàвян (народ), слàвянски (народ) и с промяната: славян-славян (народ) — славянски (народ).

Веднага става ясно, че от прилагателните словен и славен, става трансформация на прилагателните в „етноса“ словен и славян.

Всичко това е игра на думи, но издава, че езика на българите е слòвен, (идващ от думата слòво, затова в Библията има „в начале бе слòво“), и оттук идва слòвенския език и с тази теза Кирил е доказал, че българския език е също от бога (народ носещ божественото слово), и затова е разбил триезичната догма. Тук смисъла е такъв, че тези които не носят словото божие са НЕМИ (от ням-безгласен) и за това българите са нарекли неслучайно изменниците на Атила — остготите и с думата немци. Едва ли в тези времена папата е впечатлен от думите, че слънцето свети за всички и че на всички езици може да се слави бога.