Читателски коментари (за „Реваншът на Тангра “ от Андрея Илиев)

Много е напреднала „съвремената историческа наука“ с изхвърлянията си. Пропускате СлИвени — от любителите на сливите, СлУвени от събиратели на слухове и т. н. племена, които „нямат нищо общо помежду си“. Изобщо не си струва спора — на много ниско популистично нива се води. Само ми се иска да вметна, че за пръв път българската „историческа наука“ се чувства задължена да отдалечи произхода ни от славянството колкото се може повече по времето, когато България става съюзник на Хитлер — той тъкмо е написал, че славяните са тор, та неудобно, един вид. Българската история е обръщана като ръкавица според всяка конюнктура и задължавана да служи като проститутка на всяка власт и влияние. Вие, с вашите „революционни съвременни прочити на старобългарския език“ си мислите, че я освобождавате (историята) от тази й недостойна роля, а всъщност само по-дълбоко я вкарвате в конюнктурата на деня. Впрочем, езикът на който Паисий пише своята история, се разбира по онова време в целия славянски свят без превод. Това е оня език, който една друга конюнктура наричаше „църковно-славянски“ и на който до ден днешен в Русия се служи Светата литургия. Факт е, че когато български епископи покръстват Русия, русите решават да не превеждат написаните на български черковни книги и Светото писание, поради близостта на езиците и обявяват този език за „книжовен“ — та до днес, по мнение на академик Лихачов този факт е повлиял изкрючително много на цялото културно развитие на Русия. И така нататък, и така нататък. Е, „сензационните разкрития“ по пожълтелите псевдонаучни издания не са предмет на разсъжденията ми, имало ги е винаги, ще ги има и за в бъдеще. Само за едно ми е мъчно, говорите за нация, за национално съзнание, за патриотизъм — тези неща са абсолютно невъзможни без една единна, надпартийна, надконюнктурна и общонародна концепция за историята ни, българите сме, може би единственото племе на тази земя, които нямат такава и които със всички сили се стараят да се разединяват по тези въпроси на принципа — разделяйте се, за да ви владеят. Много жалко.