Читателски коментари (за „Реваншът на Тангра “ от Андрея Илиев)

Забавно е да се говори за някакви трако — славяно — пеласго — илиро — мизо — гето — гото — мирмидонско или друго компонентче, което уж било оформило българите. Абсолютна пошлост.

Струва ми се, че най-дълбоката причина за да се появи тази най-сложна и най-пъстра историческа безмислица търсеща българи зад всеки храст на балканите се корени в това, че авторите които са я съчинили, и читателите й, са изучавали миналото на летописите, в които се редуват десетки имена на народи за малък период от време, но не са посочени стилизирано приликите и разликите между тях. При този тракомански метод историята се разглежда като хербарий от сухи етнически названия, които трудно могат да се различат едни от други. И затова произволно за улеснение на негодния умстен багаж, възниква миражът, че зад тези имена се криеят едни и същи народи, или по точно народ и това непременно трябва да е българският.