Читателски коментари (за „Реваншът на Тангра “ от Андрея Илиев)

Насериозно ли взехте иронията ми? Странно. Не нихилизъм, а точно обратното имах пред вид. Ако продължаваме с всички сили да се отказваме от славянския компонент в нацията си, ще трябва да пренапишем историята си наново, където и Паисий, и Ботев, и Левски, и Каравелов, и Вазов ще се окажат…руски шпиони (тъй като тук чета, че руснаците са измислили славянството, за да ни преметнат) — те всичките са ни смятали и за славяни и са поддържали тезата за кръвната ни връзка с останалия славянски свят — Русия, Сърбия, Чехия, Словакия и т. н. Независимо от многото смески, които са ни оформили, продължавам да вярвам, че съм потомък на славяни, прабългари… и малко траки. Нито се гордея с това, нито се срамувам от това, просто ми харесва. Новите теории, често създавани в угода на някаква политическа доктрина, според мен са опасни — те могат да объркат личността и да я хвърлят в нихилизъм. Та, както се беше провикнал Паисий: „поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин“, пишейки именно „славяно-болгарска“ история, струва ми се и досега трагично актуален вик. И жалко от което.