Читателски коментари (за „Реваншът на Тангра “ от Андрея Илиев)

И иначе не е невъзможно да се види дали един народ съществува или не. Всеки език има свой собствен звуков регистър, които в едни езици съдържа повече звукове а в друг, по-малко. Това е първата разлика между езиците. Затова когато българските езиковеди започнали да изочават езика на траките, те с изненада открили нещо коетпо може да учуди доста от някой несведущи в езиковата материя хора. Оказало се че в езика на траките липсва цял блок от звукове, обичайни и характерни за българският език — Ъ , африкатите Ч и Ц, и небнозъбните фонеми Ж, ДЖ, Ш… Същевременно при траките е имало звукове като КХ, ПХ, ТХ, които не се срещат в днешният български език. Но тъй като тази особеност се знае, най-вече от траколозите, но не е известна на повечето историци, по долу помествам източника:

V. Georgiev — Introduction to the History of Indo European Languages, Sofia, BAS, 1981, p114, или на български — В. Георгиев — траките, 1979 стр. 60