Катрин Каултър
Озарена от любов (15)

Петнадесета глава

Елиът започна с най-безпристрастния тон, на който беше способен:

— И така Дейвид, какво според теб ти каза Челси?

Дейвид се отърси като бездомно куче и се настани до Елиът на ръба на басейна.

— Искала малко време да обмисли, да се подвоуми и да отложи нещата.

— Звучи ми разумно — обади се Елиът.

Дейвид изруга и си спечели неодобрителния поглед на застаналата наблизо възрастна дама, чиито размери правеха съмнителна издръжливостта на масленозеления й бански костюм.

— Имах чувството, че ме подозира, как ще я метна на рамо и ще понеса към незнайни места.

— Не знам дали това няма да е едно добро решение — подхвърли Елиът и въздъхна с облекчение. Дейвид сам бе стигнал до същността на плана на Джорджи.

— Тя тъпо и упорито се заинати. Дори не ми дава възможност да се срещна с нея, камо ли да прекараме една нощ заедно — забелязал, че едрата дама се е отдалечила, изруга на спокойствие.

— Искам да ти предложа един план.

— Кажи — вдигна любопитно вежди Дейвид.

— В интересна истината, това е по-скоро план на Джорджи, базираш се на информацията, че Челси те обича.

На Дейвид му стана много приятно и не го скри.

— На Джорджи ли го е казала? И наистина ме обича, така ли? Кажи ми честно, Елиът, действително ли го е казала?

— Да, говоря съвсем сериозно. И доколкото разбрах, тя е убедена, че вие все така бурно и страстно ще си прекарвате в леглото. Единственото, което я плаши, е фактът, че сте съвсем различни. Страхува се, че след шест месеца ще станеш отново онзи скован, консервативен господин Хайд, какъвто си бил в началото.

— Такава глупост отдавна не съм чувал! — искрено се изуми доктор Уинтър.

— Съгласен съм, но тя е съвсем сериозна по този въпрос. И й е нужно още време. Аз пък смятам, че се опасява от ангажиментите. Както ти казах, Джорджи има план и доколкото съм запознат с него, ще даде резултат.

— Кажи го! Бог ми е свидетел, че съм готов на всичко.

— Този петък в дома на Челси ще има покер с момчетата…

— Не съм канен — рече Дейвид.

— Утре ще бъдеш на обяд с Делбърт, Анджело и Морис на Юниън Стрийт.

— Защо? Не казвам, че не ги харесвам, но какъв е смисълът? Ще искат пари назаем ли?

— Не става дума за пари. Те те подкрепят сто процента. Утре по време на обяда ще уточните подробностите по плана.

— Не е нещо незаконно, нали?

— Няма опасност — отвърна Елиът и се плъзна отново във водата. — По-скоро ще поиграеш малко ролята на герой първа категория. Хайде, любовнико, какво ще кажеш за едно състезание на десет дължини?

— Забрави да си кажеш молитвата!

 

 

— Какво става с теб, Сладурче? — попита Делбърт и прегърна Челси на вратата.

— Нищо. Откъде на къде ти хрумна такова нещо?

— Напомняш ми обелена глава лук.

— Ама че гадост! Анджело, ела и махни този глупак от очите ми. А ти, Морис, би ли ми помогнал да донесем от кухнята нещата?

— С какво е решила да ни зарадва този път съвършената Сара? — попита Морис, следвайки я по петите.

— Тя наистина понася зле тази история — подхвърли Анджело на Делбърт. — Дано не бъркаме.

— Надявам се да е така — отговори Делбърт и се почеса по главата. — Само дано Дейвид не се провали…

— Стане ли това, край на покера у Челси.

При тази мисъл и двамата въздъхнаха тежко.

 

 

Беше едва девет часът, а Челси бе загубила близо петдесет долара. Това обаче явно не я вълнуваше кой знае колко. Мъчеше се с първата си чаша бяло вино. Когато на вратата се позвъни, тя подскочи така, че блъсна чашата си и виното заля масата.

— Иди да отвориш, скъпа — подкани я Делбърт. Щом Челси напусна стаята, той бързо доля чашата й и изсипа мъничко бял прах в него. Разбърка течността с пръст. — Няма връщане назад!

— Наистина е много нещастна — обади се Анджело. — Да сте я виждали за толкова кратко време да губи толкова много пари?

— Пък и пет пари не дава!

— Дейвид!

— Много ми е приятно да те видя, приятелю!

— Ела, седни! Ще ти донеса една бира.

Челси бе като ударена от мълния. Когато отвори вратата и го видя да стои в рамката — великолепен, усмихнат и толкова сексапилен — не знаеше какво да направи и само отстъпи назад. Сигурна, че приятелите й ще я подкрепят, попита:

— Какво правиш тук? Ти не си поканен.

— Делбърт ми се обади — отговори Дейвид с най-чаровната си усмивка. — Нямал пари и очаква да загубя, за да си плати дълговете. Нямаш нищо против, нали?

— Той вече спечели достатъчно от мен — нещастната Челси бе разкъсана в този миг от твърде противоречиви еднакво силни желания: идеше й едновременно да го изпъди и да го целуне нежно. Вместо това отново се блъсна в масата и за пореден път събори чашата си. Загубила ума и дума, тя с глупав поглед проследи как течността залива картите и чиповете.

Четиримата мъже също се стреснаха в първия миг, но след малко ги напуши смях и само се спогледаха.

— Челси, мила, иди да донесеш салфетки, за да попием виното. Ще ти налея друга чаша.

— Задръж я малко в кухнята — поръча Анджело на Делбърт.

— Никой план не е съвършен — спокойно подхвърли Морис, наля отново вино и сипа от своя бял прах. — Твой ред е, докторе, да разбъркаш течността с пръст.

Дейвид постоя така миг-два. Онова, което правеше, беше нечестно, жестоко, скандално… Герой първа категория… Разбърка виното с пръст.

Докато Делбърт и Челси разчистят, Дейвид държа чашата встрани.

— Е, щом така и така си тук — обърна се Челси към него, — сигурно ще искаш и да играеш — тя излезе от стаята и скоро се върна с още един стол. — Настани се спокойно.

Бе твърде нещастна, за да забележи, че всяко нейно отпиване от чашата се следи от четири заинтригувани погледа. А тя рискуваше и печелеше.

— Ама вие изобщо не внимавате! — обади се накрая.

— Защо, напротив — възрази Морис. — Просто имаш късмет, сладурано.

Следващата игра Челси спечели с чифт тройки. Засмя се щастливо.

— Сигурно съм пийнала повече. Май е време да мина на газирана вода.

Всичко й се струваше смешно. Вече не се чувстваше нервна от близостта на Дейвид. Толкова красив й се виждаше, че реши да му го каже.

— Красив ли? — ухили с Дейвид.

— Ами да — потвърди Челси и направи отчаян опит да спре поглед върху лицето му. — Пък и имаш най-красивите зъби, които някога съм виждала.

— Да, много са бели — съгласи се Делбърт.

— Колко те харесвам, когато се усмихваш! — допълни Челси, правейки се, че не чува Делбърт.

— Обещавам да се усмихвам така през следващите петдесет години — и той нежно отпусна ръката си върху нейната.

Челси погледна учудено натам.

— С мен става нещо особено — успя да промълви тя.

Дейвид я хвана в мига, в който главата й щеше да тупне на масата.

— Следва втората част от плана — обяви Анджело.

— Стойте при нея, докато събера някои неща — помоли ги Дейвид и влезе в спалнята.

Десет минути по-късно, след множество поздравления и пожелания за щастие, Дейвид настани Челси на мястото до шофьора в своята кола и здраво я завърза с предпазния колан. Сетне бързо напусна Сосолито.

След около половин час вече я качваше на борда на малък чартърен самолет.

— Пила е малко повече — подхвърли Дейвид на пилота.

— Толкова е дребничка, че едва ли е било нужно много — забеляза човекът. — Внимавайте само да е добре привързана.

— Нямайте грижа за това — отговори Дейвид. Малко преди да кацнат в Лас Вегас, той нахлузи златната халка, която извади от джоба си на пръста на Челси. От време на време си промърморваше:

— Герой съм първа категория и съм твой до край… Герой съм първа категория и в самия рай…

В мотела всичко мина, без каквито и да е проблеми. Дейвид влезе сам при регистратора и записа в книгата: „Доктор и госпожа Дейвид Уинтър“. Вече в стаята съблече дрехите й и погледна жадно голото тяло.

— Поотслабнала си — заключи той на глас. Челси промърмори нещо в съня си и се обърна настрани. — Но това, което най-много харесвам в теб, си е все същото…

Беше близо два часа сутринта, когато той се мушна под завивките до нея и обгърна тялото й със своето. Сигурен беше, че ще полудее от желание, настанявайки се до красивото голо тяло, но вместо това заспа бързо и дълбоко „със съня на безскрупулните“, както му мина през ума в последния миг.

В съня си Челси се обърна и почти се блъсна в едро мъжко тяло до себе си. Стори й се приятно, познато и тя обви ръце около него.

Събуди я собственото й кихване. Отвори очи и първото, което видя, бе кичур коса на мъжа до нея, предизвикали гъдел в носа й.

Дейвид я обгърна с ръце и я притисна до себе си.

— Дейвид!

Дори собственият й глас предизвика болки в нещастната й, измъчена от махмурлука глава. Мъжът до нея също отвори очи, погледна изненаданото й лице и се усмихна.

— Добро утро, любов моя!

Челси имаше чувството, че устата й е била пълна цяла нощ с памук.

— Нещо не ми е добре — въздъхна тя. — Ама че кошмар… Имам нужда от аспирин.

Тя се измъкна от прегръдката му и той не се възпротиви. С известно усилие Челси се изправи до леглото и като видя, че е гола, се смая.

— Аспиринът е в банята — обади се Дейвид.

Когато влезе в малкото помещение, тя бързо откри шишенцето с аспирин и бързо глътна три. Погледна се в огледалото и изстена от ужас при вида на собственото си лице. Сетне изми зъбите си и — поради липсата на нещо по-подходящо — се загърна колкото можа с една хавлиена кърпа. Едва тогава влезе в спалнята, като се превиваше.

— Нещо не разбирам — обърна се тя към Дейвид, когото завари седнал в леглото, завит до половината с чаршафа.

— Ела в леглото, Челси — продума той с обич. — Много скоро ще се почувстваш по-добре. Обещавам ти — това бе самата истина, защото в шишенцето нямаше аспирин, а далеч по-силно лекарство, предназначено да лекува махмурлук.

— Добре де — съгласи се тя и легна до него. — Все пак не разбирам… Къде сме? И какво правим тук?

Ето, започна се, помисли Дейвид. Той се обърна с лице към нея, подпря глава на лакът и спокойно заяви:

— В Лас Вегас.

— Сериозно?! Ама… — заекна тя. — Нали бяхме у нас? Къде са Делбърт и…

— Вкъщи, естествено. Но ни изпратиха както си му е редът с много поздравления и благопожелания — помълча малко, за да види тя, че той е разочарован от нейната изненада. — Наистина ли не помниш, Челси?

Тя се умълча. Болката в главата й вече съвсем не беше така силна и сякаш мозъкът й постепенно влизаше в синхрон с езика и мислите й.

— Нямам никакви дрехи по себе си — рече тя. — А като те гледам, и ти не си много облечен.

— Така е, любов моя. И това, което стана между нас, бе страхотно. Не си ли съгласна?

— Ама ние… Любихме ли се?

— Челси! — той се постара да изглежда засегнат. — Толкова много ли пи наистина?

— Не! Всъщност помня бялото вино и после… — притисна слепоочията си с длани.

— Челси, сериозно ли говориш? Значи не помниш какво преживяхме заедно?

Тя само поклати глава.

— Толкова настояваше да се оженим веднага! Невада ми се стори съвсем подходящо място за целта. Но успях поне да ти купя венчална халка.

Бавно, сякаш ръцете не бяха нейни, Челси погледна дланите си и ококори очи при вида на златния пръстен.

— Не, не е възможно! — поклати глава. Гласът й бе толкова уплашен и объркан, че той за малко да признае всичко. Тъкмо отвори уста да каже нещо, когато тя го изпревари. — Аз ли те помолих да се оженим?

Той само махна с ръка, което можеше да значи и да, и не.

— И ти го организира? Тук? В Лас Вегас?

— Значи не си спомняш свещеника? — попита Дейвид, твърдо решил да не изрича лъжата направо.

Челси отново поклати глава, а изражението й бе още по-тъжно.

Аз просто не съм онзи безскрупулен и нагъл герой първа категория, помисли си Дейвид.

— Челси…

В този миг тя се обърна и се притисна с цялото си тяло към него. Опря буза в рамото му. Той погали разрошените й къдри и много внимателно я прегърна.

— Спомних си вече или… Поне така си мисля. Не ми ли каза, че ме обичаш?

Ето край, попаднах в капана, помисли си Дейвид.

— Да — отговори той. — Обичам те и ще те обичам и следващите шест месеца, както и поне още трийсет години.

— А готов ли си да ме любиш отново? — вдигна тя лице към него. Дейвид съвсем охотно доближи устни до нейните. — Не си ли твърде изморен?

Той простена тихичко:

— Колко отдавна не съм бил с теб — въздъхна той. — Толкова силно усетих липсата ти, Челси.

— Така ли? — изкиска се тя. — Май и ти си забравил снощната вечер, съпруже?

— Да… Хм… Има нещо такова. И то е защото не мога да ти се наситя. Хайде, ела при мен, щура съпруго!

Той дръпна хавлиената кърпа и се усмихна. Очевидно Челси се чувстваше на върха на щастието. Дейвид реши да не мисли за последиците, които със сигурност щяха да доведат до пълната му гибел.

— Колко ми липсваше! — въздъхна той.

— И ти на мен — рече Челси и го прегърна здраво. — Скъпи мой! — тя лекичко опря зъби в брадичката му. — Много се радвам, че не си пил колкото мен.

— Занапред много ще внимаваме — ръцете му милваха тялото й. — Обичам те, Челси, и искам никога да не го забравяш.

— А защо ще ми се наложи да го забравя? Та ти си толкова галантен! Ако някоя друга пияна жена те помоли да се ожениш за нея, искам да съм сигурна, че ще си толкова изтощен, че ще откажеш!

— Би било справедливо — засмя се той тихичко. — А сега, нека ти покажа дълбочината на своя възторг…

Споменът за бурните им любовни нощи я накара да потръпне цялата.

— Дейвид — прошепна след малко Челси, — струва ми се, време е да проверим дълбочината на твоя ентусиазъм…

Как е възможно, питаше се той, в отчаяния си опит да намери сили да се овладее поне за малко, да не се отпусне върху нея и да я обладае! Толкова отдавна не се бяха любили! Улови ръката, която твърде дръзко шареше по тялото му, и я накара да лежи неподвижно.

— Постой така, нека видя на какво ще се радвам през следващите петдесет години — държеше китките високо над главата й. — Красиво е наистина — обходи с поглед цялото й тяло. — Много е красиво! — наведе се и леко захапа гърдата й. — Меко кадифе… Това ли би казал някой от твоите герои?

— Да — отговори Челси, — но би го подкрепил и с действие.

— Нещо свързано с влага, нали? — бавно прокара език по тялото й.

— Звуците, които моите герои издават в такива моменти, са по-скоро натуралистични, отколкото романтични.

— Да се опитам ли да направя същото? — и той плъзна тялото си над нейното. Тя охотно разтвори крака и той отпусна глава върху меката кожа на корема й. Тя усети как устните му целуват леко белега от операцията, онова, което тя наричаше „мотоциклетен спомен“. Пръстите му галеха бедрата й. Тя спря да диша за миг, докато той не я откри.

— Влажна! — въздъхна той със задоволство. — И мека, и приканваща… — ръцете й обгърнаха главата му. — Нужни са ми още доказателства — придвижи се по-надолу.

Когато топлите му устни се затвориха, Челси цялата потрепери. Дланите му се отпуснаха върху корема й и леко го притиснаха.

— Толкова мила при това!

Тя усети как пръстите му потъват дълбоко в нея, а устните — горещи и настойчиви — не спират движението си. Тя извика името му. Екстазът я разтърси цялата. А когато конвулсиите се разредиха, той бавно и властно навлезе в нея. Бедрата й сякаш сами се повдигнаха и се долепиха до неговите.

— Дейвид, толкова се радвам, че те помолих да се ожениш за мен! — с потреперващ глас промълви Челси. — Това е най-прекрасната идея, хрумвала ми някога — усетила, че пръстите му се плъзват между телата им и отново я търсят, тя само простена. — И каква глупачка бях, че от първия миг не те сграбчих за косата и не те завлякох в пещерата си… О, Дейвид!

— Нека още веднъж… — рече той и тя на драго сърце се отпусна в обятията му.

— Какво би казал герой първа категория при допира с такива божествени бедра като твоите? — попита той няколко минути по-късно. Челси се беше отпуснала върху тялото му. — Какво ще кажеш за „разкошни“ или „сексапилни“?

— Моите герои никога не употребяват едни и същи слова два пъти.

— Дори когато са на крачка от смъртта от задоволеност?

Тя се засмя, вдигна лице и надникна в очите му.

— Ти си разкошен!

— Да нямаш предвид бедрата? Гладки, бели и стройни?

— Моите или твоите?

— Твоите, глупаче. Аз съм мършав, мускулест и при това — мъж. И никак не съм закръглен.

— Четеш прекалено много — подръпна тя крайчето на ухото му. — Но щом искаш да използваш заместители на някои думи и образи, защо не например — стегнат, пулсиращ и възбуден?

— Господи, не започвай сега! При това в момента съм в най-безпомощно отпуснатото си състояние!

— Ще се постарая винаги да си така, Дейвид. Благодаря ти, че се ожени за мен. Ако не се бях напила така, никога нямаше да събера кураж да го кажа!

Той си забрани да мисли за най-грандиозната лъжа на века — не и сега, когато се радваше на своя меден месец.

— Защо тогава не искаше да разговаряш с мен, Челси? Бях най-нещастното и смачкано копеле на света.

Тя мушна глава в свивката на врата му.

— Много се страхувах.

— От мен ли?

— От брака. И от себе си.

Ръцете му отново се плъзнаха по тялото й.

— Искам да ми го обясниш по-подробно.

— На двайсет и осем години съм, Дейвид. Бях започнала да мисля, че бракът изобщо не е за мен. А ние с теб доста се посдърпахме, нали?

— Да, но и героите в книгите ти не се разбират от първия ден, нали? Сигурен съм, че е така. Като почитател на книгите на Челси Латимър, много добре го зная. Дразнят се и се карат като колибри, например.

— Това е друго… Винаги съм имала тайното съмнение, че жените са склонни да слагат знак за равенство между сексуалното удовлетворение и любовта. Ние съвсем не сме така просто устроени, както сте вие, мъжете. Боях се, да не би с поведението си да съм потвърждение на собствената си теория.

— А какво мислиш сега? — колкото и странно да бе, той се страхуваше малко от отговора й.

— Мисля, че няма по-щастлива жена от мен под слънцето. И ако обещаеш през следващите петдесет години да се любиш с мен поне по два пъти на ден, няма да се замислям твърде!

— Звучи справедливо — отговори Дейвид. — А през нощта?

Челси се засмя, притисна се до него и целуна брадичката му.

— Толкова съм щастлива, че поисках да се омъжа за теб! — сетне се надигна, улови лявата му ръка и попита: — А къде е твоят пръстен?

По дяволите! Какво да се прави, когато си принуден да играеш някакъв етюд, поне трябва да го сториш със замах и без колебание!

— Ти толкова бързаше! Нима не помниш? Грабна първия пръстен, който видяхме, и ме изтика от магазина. Спомням си дори, че собственикът замърмори нещо за мъжете-жертви и ненаситните жени…

— Лъжеш!

— Може да не беше точно така, но до голяма степен…

Щастлива, тя впи устни в неговите.

— Това е нашият меден месец — заключи Челси.

— Така е — с помътнели от удоволствие очи се съгласи той. — Наистина е така. Не искаш ли да залагаш?

— Ти вече спечели своя облог, доктор Уинтър.

— Вярно е. Права си.

За последствията от техния брак Челси не беше мислила до момента, в който — седнали с кръстосани крака на леглото — двамата се заеха с доста късната закуска.

— А децата?! — попита тя. — Родителите ми? Пък и твоите също? А Джорджи и Елиът, Синтия и Джон? Ами светът?

В този момент Дейвид дъвчеше парче бекон и с огромно удоволствие наблюдаваше извивката на гърдите й под бледолилавата изрязана нощница.

— Доста хора се събраха — отбеляза той, след като се откъсна твърде неохотно от съзерцанието си.

— Но, Дейвид! Никой не знае, че сме се оженили.

— Права си — и при мисълта за Анджело, Морис и Делбърт се засмя.

— Какво ще кажат децата ти? — простена тя.

— Те се привързаха към теб — още една причина да се чувстваш виновен, помисли си той. — Марк и Тейлър ти харесват, нали?

— Естествено. Но не за себе си се тревожа в момента.

— Ще имаш ли нещо против да бъдеш втора майка на тези две дяволски създания?

— Не, разбира се. Нима не си спомняш Еванджелин, една от моите героини? Тя обожаваше малкия син на своя любим. Пък и не забравяй Джина, която стана втора майка на Лео…

— Е, това урежда нещата.

— Предполагам — усмихна се Челси. — А що се отнася до родителите ми, само дето няма да затанцуват от щастие. Не мога да разбера защо смятат, че ти си най-свестният човек на света.

— Не се учудвам — скромно наведе очи Дейвид. Неочаквано пребледня. — Челси, не взехме никакви предпазни мерки. Аз не използвах нищо, а и ти… Ти беше толкова настоятелна да отидем час по-скоро при свещеника, че не направи нищо, нали?

Тя мълча известно време.

— Женени сме, нали?

— Да — отвърна той с блестящ поглед.

— Значи мога да кажа всичко, което мисля.

— Да — повтори той, очевидно опиянявайки все повече от този факт.

— Искам да кажа, че ако преди съм се смущавала, сега вече всичко, което ми мине през ума, може да се изрече, нали?

— Абсолютно всичко.

— Е, добре. Бях ти споменала, че цикълът ми е нередовен. Но го очаквам в края на нашия меден месец. И, Дейвид, приключвай с препечения хляб — подкани го тя и повдигна леко нощницата си. — Няма да губим повече време!