Робърта Лий
Лирична соната (11)

Единадесета глава

Както винаги, когато се опитваше да обхване с поглед очертанията на Вечния град, душата на Андреа се изпълваше с трепетно очакване. Красотата и досегът с живата история я изпълваше с въодушевление. Неповторимата гледка успя да откъсне за малко мислите й от предстоящото изпитание на концерта пред публика и щом стъпи на летището, тя все още бе спокойна, макар че до нея Джилиан тръпнеше от вълнение и бърбореше безспир:

— Сигурно щом излезем навън, веднага ще ни нападнат почитателите. Ох, дано и аз да се появя във вестниците!

— Няма да е днес. Билетът ми е на името Джоунс, така че никой още не е разбрал, че пристигам.

— Каква глупост! Но не искаш ли да привлечеш вниманието на журналистите?

— Секретарката на Люк ми каза, че за довечера е организирана пресконференция и няма никакъв смисъл да ме разкъсват още от летището.

— Люк си знае работата! — заяви гордо Джилиан.

— Естествено, нали затова му плащам!

Сърцето й се сви, защото от онази нощ не го беше виждала нито веднъж. А тогава си тръгна по такъв начин, че дни наред се измъчваше от угризения на съвестта.

Когато той заспа в обятията й, Андреа с усилие на волята остана будна и внимателно се измъкна от леглото. Облече се в хола, но не се сдържа и се върна на пръсти до спалнята, за да му хвърли последен поглед. Сънят бе смекчил мъжествените му черти, косата му бе разрошена и изглеждаше като беззащитно малко момче.

Защо не изпитва поне капчица от нейната любов? За един кратък миг си бе позволила да повярва, че не е толкова невъзможно, но побърза да отпъди тази мисъл. Отиде в банята и надраска с червило върху огледалото:

„Страхотна нощ! Без ангажименти!“

Целта да стои на разстояние бе постигната и през следващите седмици контактът се осъществяваше чрез помощника на Люк — Алън Брадли. Андреа толкова се стараеше да покаже, че няма нищо против неговата компания, че не след дълго жълтата преса пусна намеци по техен адрес.

— Ето ни ги куфарите — прекъсна мислите й Джилиан и двете последваха носача с количката.

Андреа на секундата различи Люк в тълпата, а сестра й се втурна към него и се хвърли на врата му.

— Радвам се да те видя свежа и бодра, Андреа — поздрави я той, когато най-после Джилиан го пусна. Гласът му бе напълно естествен и спокоен и никой не би могъл да повярва за разгорялата се помежду им страст.

Андреа се усмихна сдържано, но цялото й същество се сви при вида на стройното тяло в бял памучен пуловер и бежов спортен панталон. Слава богу, не възнамерява да допринася за тревогите й. Самоувереността, която лъхаше от него, се предаде и на Андреа и тя се поуспокои.

— Ти си учила тук, нали? — попита той, когато лимузината потегли.

— Това бяха най-хубавите ми години.

Приближаваха Виа Виторио Венето, Джилиан подскачаше на седалката и ръкомахаше оживено, а Андреа поглъщаше мълчаливо всеки детайл и си обеща, че каквото и да стане, непременно ще намери време за разходка из любимите кътчета.

Хотелът им се намираше далеч от хорските погледи, насред зелени като от кадифе морави и пъстри алеи. Фоайето бе потънало в зеленина, а в единия ъгъл имаше голям шадраван. Управителят лично ги въведе в изискания апартамент, който ухаеше от цветята по вазите и от огромната кошница екзотични плодове.

— Синьорина Маркам, ние всички ще се стараем да прекарате приятно — усмихна й се той.

— Пресконференцията е чак довечера — каза Люк, щом останаха сами, — имате предостатъчно време да си починете.

— Отивам при басейна — заяви Джилиан и го погледна въпросително. — Ти ще дойдеш ли?

— Съжалявам, имам много работа. Андреа, нуждаеш ли се от нещо?

Само от теб, щеше й се да отвърне, но само поклати глава и отиде да разопакова багажа си. След няколко минути Джилиан пристигна в ярък плажен халат.

— Да те чакам ли?

— Не, ще дойда по-късно. Но внимавай със слънцето. Не е като в Брайтън.

— Но не е и като в Австралия.

Сестра й махна весело с ръка и хукна навън, а Андреа за стотен път си зададе въпроса дали ако Джилиан не се бе появила, щеше да се престраши за някакъв по-сериозен ангажимент с Люк.

— Не! — отсече на висок глас за по-голяма убедителност.

Джилиан е само още един довод против. Определящото е отношението на Люк към жените и твърдото й убеждение, че връзката с него ще й донесе само страдания.

Андреа реши да слезе да поплува, за да се разсее. Тръгна към огромния овален басейн, заобикаляйки многобройните шезлонги, скари и дюшеци и с облекчение забеляза, че точно до Джилиан има свободно място.

— Щом дадох номера на апартамента, ме доведоха тук — съобщи сестра й. — Явно Люк се е погрижил и за това.

Андреа мислено го поздрави за предвидливостта, остави хавлията и се хвърли във водата. С ожесточение преплува четири дължини без никаква почивка.

— Навремето не беше толкова добра — възхити се Джилиан.

— Напоследък така си поддържам формата.

— Радвам се, че не прекарваш целия ден пред пианото — обади се дълбок глас, който не би сбъркала с никой друг.

Андреа се обърна рязко и впери поглед в Люк, който приседна на ръба на басейна и размаха крака във водата, а тя преглътна с мъка при вида на широкия му загорял гръб.

— Успя да се измъкнеш все пак.

— Дойдох да ви пазя от италианските мъже.

— Джилиан да му мисли. Те предпочитат блондинки.

— Както повечето мъже — засмя се сестра й. — Сексидолите на Холивуд са все руси, нали Люк?

— Ако се опитваш да ми създадеш комплекс, успяваш — подхвърли с престорена тъга Андреа и разроши черната си коса. — Явно писано ми е да си остана стара мома.

— Значи така си пожелала — намеси се Люк, но усмивката не се отрази в очите му.

— Аз влизам — съобщи Джилиан. — Идваш ли, Люк?

— Ще ви изпреваря и двете — той погледна въпросително Андреа, но тя поклати глава.

— Ще видим кой кого! — викна Джилиан и го издърпа в басейна.

Още с първите няколко замахвания той стигна средата, но спря, остави я да го изпревари, после загреба мощно, ала тя вече бе на другия край.

— И какво се полага на победителя? — попита Джилиан, като невинно премигна срещу Люк.

— Бутилка шампанско?

— Великолепно! — измърка Джилиан и плъзна ръка по гърдите му.

На секундата Андреа бе обзета от такава ярост, че с удоволствие би ги удавила и двамата. Тя сви юмруци, обърна се по корем и разкопча горнището на банския си. След малко гръмна тапата и Люк сложи длан на гърба й.

— Благодаря, не искам — отвърна тя. — Толкова рано ще ме заболи главата — това не беше вярно, но не можа да се въздържи да не се заяде. — Предпочитам портокалов сок.

Опита се да закопчае банския, но краищата все се изплъзваха и Люк услужливо се притече на помощ. Когато седна по турски срещу него, той я изгледа продължително с каменно изражение. Андреа му отвърна със същия поглед, макар че й бе невероятно трудно да остане равнодушна пред привлекателното тяло, изпълващо я със спомени и нови желания. С върховно усилие на волята тя въздъхна и извърна глава.

— Е, това е животът! — наруши тишината Джилиан и вдигна чаша към Люк. — За предстоящото забавление!

— Ти може и да се забавляваш, но за нас с Андреа работата тепърва започва.

— Защо? Всичко вече е уредено, а Андреа няма какво да свири повече, защото ще претренира.

Андреа не можа да сдържи смеха си. Джилиан дрънкаше толкова абсурдни неща, че човек наистина не би могъл да й се разсърди.

— Права си. Цял ден ще се пека и ще се къпя в басейна, нощем дискотеките ще са мои и така, докато се приберем вкъщи.

Джилиан се нацупи като дете, изтегна се на скарата, но преди да отпусне глава, свали горнището на банския си и погледна предизвикателно на Люк.

— Мисля да си сложа силикон. Ти какво ще кажеш?

— Според мен нямаш нужда — отвърна спокойно той, — но дори и да имаше, трябва да си луда да се подложиш на операция.

— Но не смяташ ли, че гърдите ми са прекалено малки?

Андреа се просна отново по корем и си запуши ушите. Беше истински отвратена от поведението на Джилиан и от цялата си душа съжаляваше, че не позволи на Питър да се намеси. Колкото и да е депресирана, трябва да застане очи в очи срещу мъжа си и да приеме нещастието, вместо да се забавлява насам-натам, все едно, че нищо не се е случило.

Тя въздъхна и се направи на заспала.

Изненадващо за самата нея, наистина се бе унесла и се събуди чак когато някой я побутна с ръка. Като отвори очи, видя широките рамене на Люк, закриващи слънцето.

— Време е да се прибираш. Ще слънчасаш.

— Много добре знам колко да се пека — отсече хладно и седна. — Къде е Джилиан?

— Горе. Каза, че ще поръча чай.

— Не бих искала да те задържам…

— Няма да идвам. Зает съм.

— В такъв случай, аз ще се кача — тросна се Андреа, но той я последва. — И никой няма да ме открадне.

— И жалко. Ако възнамеряваш през цялото време да се държиш по този начин…

— Значи можеш да викнеш Алън Брадли да те замести. Той се справи отлично.

— Знам, Алън си го бива, пък и като се има предвид бележката с червило…

— Нямам нужда от сводник или може би и това влиза в услугите ти? — изсъска яростно тя.

— Ти пожела онази нощ да не се повтаря. Запомни това, Андреа!

Тя се опита да измисли достоен отговор, но душата й се разкъсваше и нищо не й дойде наум.

— Няма смисъл да го обсъждаме, нали? Ще се видим на пресконференцията — тя го заобиколи и влезе в хладното фоайе, хукна по стълбите, като дори забрави за асансьора.