Дона Карлайл
В ролята на съпруг (8)

Осма глава

Те поеха по обратния път към странноприемницата. Майкъл я държеше за ръка. Планинската нощ беше студена, но Кендра беше изпълнена от вътрешна топлина и дори не се питаше за причината, която я е породила. Чувстваше се добре с Майкъл. Винаги, когато той беше до нея, се чувстваше добре — понякога я ядосваше, понякога направо я изваждаше от равновесие, друг път я развеселяваше, но тя се чувстваше жизнена и стоплена.

Майкъл винаги беше до нея, винаги знаеше от какво се нуждае тя и винаги правеше това, което беше най-доброто за нея. Колко ли жени са имали щастието в живота им да присъства такъв мъж?! Беше много лесно да забрави, че за него това беше само работа и да се отдаде на удоволствието от присъствието му. Той наистина беше неустоим. Допирът му беше опияняващ и караше кожата й да пламти. Когато се усмихваше, удоволствието обхващаше Кендра. Тя го наблюдаваше и гърлото й пресъхваше при спомена за целувката му.

„Ти няма да направиш това, Кендра! — строго си каза тя. — Не трябва да си навличаш повече неприятности. Няма да допуснеш да се увлечеш и да се влюбиш в този мъж!“ Не ги свързваше нищо друго, освен работа и може би едно неукрепнало, но прекрасно приятелство. Тя не трябваше да разваля това с усложнения, които никой от двамата не желаеше.

Всичко беше толкова просто, толкова истинско и трябваше да си остане такова.

Двамата влязоха прегърнати в странноприемницата и заизкачваха стълбите към стаите си.

„Дръж се естествено! — напомни си Кендра. «Благодаря ти за прекрасната вечер. Лека нощ. Ще се видим утре сутринта.» Няма да го каниш в стаята си, нали? Няма да правиш любов с него!“

Кендра отключи вратата, обърна се към Майкъл и го целуна по устните за лека нощ. Усети как краката й се подкосяват и я обземат копнеж и объркване. Майкъл нежно хвана китките й и пръв се отдръпна от нея. Дишането му беше неравно мерно и накъсано, сърцето му биеше учестено. Той бавно вдигна очи и я погледна. В погледа му се четяха несигурност и разкаяние и Кендра веднага разпозна отказа в тях. Бузите й пламнаха от унижение. Тя издърпа китките си и бързо прекрачи прага на стаята си.

— Извинявай — Кендра се насили да се усмихне, но гласът й прозвуча предателски дрезгаво. — Забравих, че това не влиза в обслужването. Лека нощ.

Тя посегна да затвори вратата, но Майкъл я спря. Лицето му беше сериозно.

— Кендра, трябва да поговорим, а не мисля, че разговорът е такъв, че да можем да го проведем в коридора. Мога ли да вляза?

Кендра помисли няколко секунди и се отдръпна от прага. Тя чу, как вратата се затваря зад гърба му, но не се обърна.

— Няма нужда да ми казваш каквото и да е — заговори тя с лице към стената. Почувства, как страданието я задушава. Думите й прозвучаха накъсано. — Зная, аз съм една самотна жена, която дълго време не е била с мъж, а се случи така, че ти беше тук и аз се опитах да се възползвам от теб. Извинявай. Сега можеш да си вървиш.

Тя го чу да въздиша, но не се обърна. Той промълви:

— Нещата са малко по-сложни.

— Зная — Кендра се опита да поеме дълбоко въздух, но се задави и втренчи поглед в шарките на тапета.

— Не искам да правя това — гласът й беше твърд. — Защо ме принуждаваш да го правя?

— Кендра — тъжно каза той и името й отекна самотно в стаята.

Стомахът й се сви от разочарованието и объркването, примесени със страстта, която я изпълваше.

— Да не би да мислиш, че през всичките тези седмици не съм те слушала какво ми приказваш? Мислиш, че не съм разбрала какво става? Че вършиш за мен същото, което си вършил за десетки, стотици жени преди това? Винаги си наблизо, винаги се грижиш да имам всичко необходимо и това започна да ми харесва. Твърде скоро ще ми се прииска нещо повече и ще хлътна. Забравям, че за теб това е просто работа и приех рекламата ти за истина. Започнах да вярвам, че си идеалният съпруг — много елегантен, много умен. Моите поздравления!

Гласът на Майкъл прозвуча тихо и напрегнато.

— Кендра, не е честно.

— О, аз не те обвинявам.

Тя се приближи до прозореца и пусна пердетата. Те паднаха като тежки криле и откъснаха стаята от целия свят. Кендра вдигна ръка да погали гънките им, но откри, че здраво се вкопчва в тях, като че по този начин гневът и разочарованието й щяха да намалеят. Тя се насили да говори спокойно.

— Ти ме предупреди. Аз не съм лековерна. Пречех ти, казвах ти да ме оставиш сама, и наистина направих всичко, което беше по силите ми, за да не се влюбя в теб.

Кендра неволно потръпна от признанието. Не искаше да казва това, но вече не можеше да върне думите си назад. Той дълбоко пое въздух.

— Влюбена ли си в мен, Кендра?

Тя се обърна. Болка и безпомощност се изписаха на лицето й и прозвучаха в гласа й.

— Не знам.

Майкъл тръгна към нея и с всяка негова крачка сърцето й биеше все по-силно. Искаше й се да го отблъсне, решително да му обърне гръб, но не напра ви нищо.

Ръцете му леко хванаха нейните и тя не ги отдръпна. Той я прегърна и Кендра усети в него същата безпомощност, каквато усещаше и в себе си. Чувстваше, че го изпълва същото желание, което изпълваше и нея и за чиято сила дори не подозираше, преди той да приближи и да я прегърне.

Майкъл тихо каза:

— Първо, това не се е случвало с десетки, нито със стотици, нито дори с една-единствена жена през живота ми.

Кендра почувства как мускулите на ръцете му се стягат. Тихият му глас премина като музика през нея.

— Ако някой от подчинените ми беше направил това, което искам да направя аз в момента, щях незабавно да го уволня и вероятно да го предам на полицията. Искам да ме разбереш.

— Професионален както винаги — Кендра не можа да скрие горчивината и болката в гласа си. Обзе я гняв. — Ще ви кажа нещо, господин Дрейк. Неведнъж сте се държали непрофесионално. Не виждам смисъл сега да се държите като непознат и да ме карате да се чувствам гузна, че изобщо съм се захванала с вас. Не е честно!

— Не, не е — съгласи се той. Палецът му разсеяно погали кожата й и тя потръпна. — Трудно ми е да се държа професионално, когато единственото нещо, за което мога да мисля, когато съм до теб, е да правим любов. Ти ме караш да забравя кой съм и как трябва да се държа. Понякога си го повтарям непрекъснато, за да не го забравя и тогава те ядосвам. Понякога опитите ми не са така успешни и… — Майкъл сви рамене и леко въздъхна.

Кендра потръпна в очакване. Той отново вдигна очите си към нейните.

— Направих грешка, Кендра. Още от самото начало знаех какво може да се случи с мен и затова не трябваше да приемам тази работа. Хиляди пъти съм се опитвал да преценя нещата разумно, да намеря някаква приемлива причина за всичко, но винаги се връщам на факта, че не трябваше да поемам този ангажимент, след като знаех колко лесно е да се влюбя в теб.

За миг в Кендра проблесна радостна надежда, но следващите му думи помрачиха радостта й.

— Кендра, опитай се да разбереш — пръстите му се стегнаха около китките й. — Ти си най-изключителното нещо в живота ми. Но не може да продължава така. Ще загубя много.

Кендра се вцепени. Прониза я обида и тя издърпа ръцете си.

— Твоята работа?! Говориш ми за твоята работа?!

Лицето му пламна и той гневно сви устни. Кендра се извърна встрани и изрече обвиненията си със същата бързина, с каквато избухнаха в нея.

— Това е, нали? Твоята скъпоценна професионална репутация! Нима се страхуваш, че ще докладвам за теб в Съюза на съпрузите под наем? Или че ще те дам под съд, ако се окаже, че не си добър в леглото? Е, искам да ви успокоя, господин Дрейк…

Майкъл избухна:

— Кендра, млъкни!

Тя се стресна и млъкна. Суровият блясък в очите му погълна дребнавия й гняв и я накара да се почувства незначителна.

— Знаеш много добре, че не става въпрос само за проклетата работа! Щях да съм доволен, ако всичко беше толкова просто — Майкъл пристъпи ядосано към нея, но възвърна самообладанието си и рязко спря. В очите му напираха гняв и обида. — Това не е игра за мен. Не мога да бъда просто още един от твоите неподходящи любовници, още една точка в списъка ти от грешки. Познавам те твърде добре, за да си мисля, че мога да бъда нещо по-различно за теб.

Последните му думи носеха нотка на умора и поражение и това отрезви Кендра повече, отколкото неговият гняв. „Той е прав — помисли си тя. — Най-добре е да оставим всичко да отмине. Това е грешка и от него нищо няма да излезе. Ще бъдеш по-щастлива, ако просто го оставиш да отшуми.“

Но ръцете й инстинктивно се сключиха отпред, като за самозащита и тя срещна погледа му с упорство, което твърде дълбоко се беше загнездило в нея, за да я напусне в този момент. Гласът й беше рязък и остър, когато отговори.

— Ти винаги знаеш повече, нали? Кое е добро за мен и кое не, какво искам, от какво имам нужда. Защо не ме оставиш поне веднъж, за разнообразие, аз да реша от какво се нуждая?

— Добре, кажи ми. Ако можеш. Защото се съмнявам, че знаеш. Искаш да бъдеш независима, затова ме нае да внеса ред в живота ти. Искаш сама да се грижиш за себе си, а не можеш да се научиш да се оправяш даже с чековата си книжка. Караш ме да стоя далеч от личния ти живот, а в следващия момент се отпускаш в ръцете ми. Кажи ми, Кендра, знаеш ли какво искаш?

— Не зная! — изкрещя тя.

Лицето й беше пламнало, юмруците — стиснати. Разбираше, че всичко, което той казва, е вярно, но за нея това нямаше значение. За нея беше важно това, което чувстваше, и то нямаше нищо общо с логичните разсъждения.

— Вече нищо не зная! Преди да се намесиш в живота ми, всичко беше толкова просто! Знаех какво искам, имах всичко, от което се нуждаех. А сега… — гласът й звучеше задавено и безпомощно. — Сега сякаш нямам нищо и нищо не зная.

— Кендра! — Майкъл бавно притвори очи. Когато отново я погледна, в тях се четеше такава нежност и разкаяние, че сърцето й инстинктивно се сви.

— Нима не разбираш? — продължи той. — Нали самата ти го каза преди малко. Изградил съм си стил на живот, в който ангажиментите отсъстват. Подчинявам се само на собствените си условия и не се обвързвам с нищо. Обичам работата си и тя е повече от обикновена работа за мен. Но най-важното винаги е било да мога да си отида, след като договореният срок изтече. А когато съм с теб просто не мога да си отида. Защото те обичам. Само още една стъпка и на опасност ще бъде изложена не само професионалната ми чест, а и самият аз. Това ще означава да променя всичко. Завинаги!

Майкъл стоеше на една ръка разстояние от нея. Светлината на лампата се отразяваше в тъмната му коса, а искреността смекчаваше чертите на лицето му. Колко силен и колко уязвим изглеждаше той!

Искаше й се да го докосне, но реши да не го прави.

— Не съм казала, че искам да останеш завинаги с мен.

Той тъжно я погледна.

— Знам. И точно заради това си прекалено голям риск за мен.

Прекалено голям риск. Това най-силно се вряза в паметта й от всичко изречено до момента. Майкъл се страхуваше. Майкъл, който винаги беше така спокоен и самоуверен, който знаеше мястото на всичко и който поставяше всичко на място. Майкъл, който не беше изпитвал дори моментно колебание, се страхуваше от ангажимент, колкото и тя самата. Той не беше идеален.

Мрачна усмивка се появи на устните й.

— Колко странно! След всички лекции, които ми изнесе за порастването и за поемането на отговорност, се оказва, че дълбоко в себе си ти си почти толкова уязвим, колкото и аз. Това е забавно. Оказва се, че си приличаме.

Майкъл отмести поглед от нея.

— Дори много в някои отношения — съгласи се той. — И не достатъчно — в други.

Кендра вдигна брадичката си и присви очи.

— Може да не съм идеална, но и ти не си. И ако не друго, то поне съм доволна, че го разбрах.

Майкъл се обърна към нея. На лицето му бяха изписани тъга и нерешителност.

— Кендра, не искам да те нараня. Нито искам да нараня себе си. Просто се опитвам да облекча нещата.

Това вече беше прекалено.

— Да облекчиш нещата! Ти винаги се опитваш да направиш нещата по-леки. Е, може и да знаеш всичко относно готвенето, поддържането на къщи, разпределението на бюджета и гледането на котки, но не знаеш всичко за мен. Може би и двамата щяхме да се чувстваме по-добре, ако ти просто си вършеше работата и се занимаваше с професионалната си чест и не беше правил непрекъснато опити да облекчаваш нещата.

Погледът му я накара да се изчерви, а може би това беше в резултат на настъпилото в последните няколко мига объркване. Кендра отмести очи.

— Предполагам, има неща, които никога не са лесни, нали? — изпита остра болка за всичко, което вече беше загубила, и за всичко, което тепърва щеше да загуби. После каза: — Не, сигурно няма. А сега мисля, че гордостта ми пострада достатъчно за една вечер и… — тя махна с ръка към вратата. — Ще бъде по-добре просто да си отидеш.

Очите му светеха напрегнато. Той сякаш имаше да казва още нещо. Тя потръпна в очакване и се обърна настрана, за да скрие чувствата си. Защо се измъчваше? Така наистина беше по-добре! Тя чу стъпките му да се отдалечават и втренчи невиждащ поглед в тапета. Погрешно време, погрешно място, всичко беше погрешно. Добре поне, че този път си спести неприятните последици от поредната грешка. Трябваше да бъде благодарна за това. Но Кендра съвсем не се чувстваше благодарна. Щеше й се Майкъл да побърза и да излезе, преди да се е разплакала.

Звука, който чу зад гърба си, не беше от отваряне и затваряне на врата. Беше лекото изщракване на ключалката. Тя се обърна. Майкъл се беше облегнал на вратата и я гледаше замислено. После бавно каза:

— Напускам.

— Какво?! — нещо я сграбчи за гърлото. — След всичко това ти… След всичко, в което ме въвлече ти…

Единственото, за което можеше да мисли в този момент, беше, че той я напуска и че никога няма да го види отново. Тя искаше много и го беше отблъснала. Майкъл не можеше да направи това! Тя не трябваше да го остави да направи това!

Лицето и тонът му бяха спокойни.

— Това е първата стъпка, нали? Да изведем нашата връзка извън професионалните задължения и да дадем възможност на личната й страна да се разрасне.

Сърцето й развълнувано заби. Кендра го загледа втренчено. Подозираше, че това е някакъв номер.

— За какво говориш?

Едва забележима усмивка пробягна по устните му, докато Майкъл се отлепяше от вратата.

— Не искам повече да бъда твой служител. Искам да съм твой любовник.

Сърцето й заседна в гърлото. Тя го гледаше как приближава и всичко в нея крещеше, че го иска. Но болката и гнева отново взеха връх.

— Не искам да ми правиш никакви услуги!

Майкъл поклати глава. От устните му се изтръгна весел смях.

— Скъпа, ако мислех да правя услуга на някого от нас, щях да бъда зад тази врата.

Той продължи да приближава и тя почувства глупаво желание да изчезне. Лицето й пламна, пръстите й затрепериха, а сърцето й запърха в гърдите като крилца на колибри.

— И какво ще стане, ако не приема оставката ти?

Той наклони глава с усмивка.

— Тогава ще трябва да вляза в сериозни противоречия с правилата на компанията.

Майкъл беше толкова близо, че тя можеше да види всяка пора на гладко избръснатата му бронзова кожа и едва забележимата сянка, която немирен кичур коса хвърляше върху челото му. Кендра жадно вдишваше мириса и усещаше топлината на тялото му. Очите й бяха приковани в неговите.

— Какво ще стане с… договора, със сроковете… Какво ще стане със санкциите?

— Сумата ще ти бъде възстановена напълно — увери я той и ласкаво сложи ръце върху раменете й.

Тя усилено затърси някакво възражение, някаква остра фраза, с която да го постави на мястото му и да компенсира поне част от неприятностите, които й беше причинил. Но разстоянието помежду им бързо се скъси. Волята й се изпари и съпротивата й отслабна. Кендра се облегна на него, обви с ръце кръста му и отпусна глава върху гърдите му. Беше като замаяна от чудото, че е до него. Тя усети как гърдите му поеха дълбоко въздух, почувства топлината на бузата му в косата си и нежното докосване на ръцете му.

Майкъл дрезгаво каза:

— Това беше най-глупавата битка, която някога сме водили, нали?

— Да — прошепна тя.

Болезнено бързия ритъм на сърцето й и бавното отмерено туптене на неговото я изпълниха цялата.

— Мислиш ли, че вече можем да се държим като възрастни?

Устните му докоснаха врата й и тя потръпна от сладостно удоволствие. Ръцете й се плъзнаха под сакото му и погалиха мускулите му, скрити под меката памучна риза.

— Така ме ядосваш! — прошепна тя.

Почувства, че той се усмихва.

— Ти ме очароваш!

Устните му докоснаха ухото й и се спряха на слепоочието.

— Опияняваш ме, караш ме да… — тя млъкна.

Майкъл нежно целуна шията й. Усещането я накара да затаи дъх от изненада.

— Влудяваш ме! — Кендра вдигна поглед.

Така силно го желаеше, че не можеше да диша от нетърпение. Мъчителното очакване погълна разума й и краката й се подкосиха. Очите й потърсиха лицето му. Следващият въпрос се отрони от устните й, преди да усети.

— Какво те накара да промениш намеренията си?

— Нищо — гласът му беше сериозен, а очите му — спокойни и уверени. — Съзнанието ми все още повтаря, че това е грешка, но в момента не го слушам.

Силна радост бликна в душата й и я опияни. Тя се замайваше от думите му, от чувствата си, от самия него. Никога до сега не беше изпитвала подобно нещо.

Кендра с треперещи пръсти очерта извивката на бузата му и леко докосна меките му мигли.

— Имаш прекрасни очи — несмело рече тя.

Край очите му се появиха тънки бръчици от удоволствие, докато той се наслаждаваше на ласките й.

— Ти също.

Майкъл наведе лице. Устните му се сляха с нейните. Дори и да беше имало някакво колебание или несигурност между двамата, то вече не съществуваше. Те изпитаха инстинктивен глад и потребност, алчност и неотложност. Кендра разтвори устни и езикът му се плъзна в устата й — едно бавно, съвършено общуване, едно неповторимо съчетание на вкус и допир, което изпрати топлина по цялото й тяло и замая главата й. Ръцете му здраво се обвиха около талията й, после със завладяващи движения се спуснаха надолу и още по-плътно я притиснаха към него. Бедрата му здраво подпираха нейните, мускулите му тръпнеха от желание. Главата й беше замаяна, краката й омекваха, но в същото време се чувстваше силна.

— Кендра — тя едва долавяше шепота му. — Завива ми се свят само като те докосвам!

Кендра отвори очи. На лицето му се беше изписала неясна смесица от топлина и страст, от възхищение и желание. Тя зарови пръсти в косата му и се загледа в огнените нишки, които сякаш струяха от ръцете й. Искаше да го обсипе с ласки, да го притисне още по-плътно до себе си, да му се наслаждава безкрайно с проучващи и запомнящи длани.

— Преди малко те излъгах — прошепна тя.

Майкъл нежно очерта формата на устните й с върха на езика си. Дъхът му пресуши влагата им.

— За какво?

Ласката му сякаш замъгли разсъдъка й. Тя искаше да затвори очи и просто да се слее с него.

— Зная какво искам — целувката съвсем спря дъха й. Кендра възбудено прошепна: — Искам теб! Само теб. Искам да ме любиш.

— Винаги съм го искал. Стига ти да позволиш.

Устните му отново се впиха в нейните и тя изпадна в омая.

Когато ръцете на Майкъл я докосваха, Кендра се чувстваше по-жива и по-пълна с енергия от всякога. Да го целува беше все едно да вкуси от безсмъртието.

Пръстите му погалиха корема й и нежно проследиха очертанията на гърдите й под меката материя на блузата. Тя се наелектризира от ласките му. Ръцете му се спуснаха към талията й, смъкнаха надолу полата и погалиха голите й бедра. Кендра жадно поглъщаше допира му с всяка своя клетка. Дланите на Майкъл обхванаха лицето й.

Той я погледна дълбоко и напрегнато. Кендра почувства, че сърцето й може да спре само от силата на погледа му. Леглото беше на две стъпки от тях.

Майкъл бързо смъкна дрехите си и седна гол на ръба на леглото, като не отместваше поглед от нея. Очите му я изгаряха. Кендра тръпнеше в очакване. Тя сложи трепереща ръка върху рамото му и погали гладката му кожа. Тялото му беше като изваяно. Кендра прошепна:

— Разтрепервам се само като ме гледаш!

В очите му се появи нежна усмивка и почти невидимо се разля върху устните му.

Ръката му продължаваше да гали лицето и шията й. Кендра вдиша дълбоко нейния аромат и тихо въздъхна.

— Толкова е приятно! Да.

Майкъл свали ризата и корсажа й. За момент студеният въздух на стаята докосна голите й гърди, но Кендра почти не го усети. Майкъл сякаш покри с ръце тялото й. Устните му я наелектризираха и караха стомаха й да се свие от желание. Тя обгърна кръста му. Почувства напрегнатата му плът и влажната му топлина, прокара длани по гърба му и от устните й се откъсна въздишка на удоволствие. Ръцете и краката й проследиха формата на неговото тяло, опитвайки се да запомнят всяка извивка.

Майкъл нежно погали меката коприна от вътрешната страна на бедрата й. Допирът отприщи потока на удоволствието в нея. Кендра впи пръсти в косата му и доближи лицето му до своето. Устните й вкусиха потта му и попиха горещото му накъсано дишане. Почувства влагата, топлината и желанието, които го изпълваха. Тогава леко, бавно и естествено, както самото дишане, Майкъл проникна в нея.

Обзе я сладостно чувство, което като че ли щеше да трае вечно. То заличи всяка мисъл, всяко вдишване, всичко останало. Майкъл беше така дълбоко в нея, че я изпълваше цялата. Той я притисна силно към себе си и неподвижно изчака момента, в който двамата се сляха. Кендра затвори очи и помисли: „Толкова е хубаво! Толкова е естествено! Как не съм знаела, че всичко може да бъде така?“ Тя наистина не познаваше това усещане. До този момент не беше разбрала силата на своята нужда, нито дълбочината на нейното задоволяване. В простия акт на това сливане имаше нещо повече от физическо удоволствие. Имаше откриване, учудване, дори малко страх. Те вече не бяха двама души, а един и Кендра почувства, че в живота й се отваря празнина, която никой друг, освен Майкъл не би могъл да запълни. Телата им се движеха плавно и чувствено, следвайки инстинктивно ритмите на живота — древни като света и нови като следващия миг. Всяко усещане се оценяваше и вкусваше, всеки момент се улавяше в неговата пълнота. Плътта на Майкъл беше силна и хлъзгава под ръцете й, мускулите му бяха напрегнати. Кендра усещаше галещия му дъх върху лицето си и лекия допир на устните и ръцете му върху челото си. Когато отвори очи, пред тях изплува лицето му — възбудено, влажно. Дълбоките му очи жадно я поглъщаха. Това може да продължи вечно. О, Майкъл, защо не ми каза?

Нетърпението нарасна. Движенията им станаха по-алчни, учудването отстъпи пред нуждата. Усещанията им се засилиха неимоверно, а после изведнъж се концентрираха в една-единствена точка — желанието. Там беше Майкъл. Майкъл беше целият й свят. Той проникваше все по-дълбоко и по-мощно. В един миг нещо сякаш избухна в Кендра и тя се надигна, за да го посрещне, извиквайки името му. Сякаш се откъсна от самата себе си и се превърна в част от него. Завинаги.

Кендра дълго лежа неподвижна и замаяна в ръцете му. Сега мускулите му бяха отпуснати и кожата му потръпваше. Дишането и сърцето й започнаха да възвръщат обичайния си ритъм. Ярки спирали играеха под спуснатите й клепачи и тя заплува сред тях, защитена от прегръдката на Майкъл. Кендра чуваше накъсаното му дишане. Пръстите му леко и успокояващо докосваха шията й. Обзе я желание да го обгърне плътно с ръце и крака, да се любят отново и отново, цялата вечер. Тя отново се върна към онова, което бяха изпитали и което отново щяха да изпитат. Изпълни я радостен трепет, който беше последван от дълбоко проникващо спокойствие. Наред със задоволството Кендра усещаше изненада и несигурност. Никога не беше предполагала, че може да бъде така променена. Никога не беше очаквала, че да прави любов с Майкъл ще се окаже толкова важно за нея. По чувства се неспокойна и объркана.

Майкъл се наведе над нея с усмивка. Отмести нежно един влажен кичур коса от челото й и попита:

— Сега вече забавляваш ли се?

Кендра се засмя и глупавите й мисли изчезнаха. Съществуваше единствено Майкъл, който само с една дума можеше да премахне всичките й грижи, който внасяше равновесие в нейния свят само с върха на пръстите си.

Тя обви с ръка раменете му, притисна лице към гърдите му и дълбоко вдъхна неговия влажен, мъжки аромат.

— О, Майкъл, защо чакахме толкова дълго!

Той леко я целуна. Гласът му беше пресипнал.

— Не беше дълго.

— Струва ми се, че съм чакала това цял живот.

Едва сега значението на всичко, което беше загубила, и на всичко, което току-що беше открила, се стовари с цялата си тежест върху нея и я накара да се почувства слаба. Още веднъж я обзе някаква неувереност пред бъдещето, но Кендра упорито я отблъсна и стегна прегръдката си.

— Цял живот съм чакала само теб — прошепна тя и го погледна.

— И за теб ли е толкова трудно, колкото е за мен?

— Кое?

— Да бъдеш така щастлив!

Майкъл се усмихна и погали косата й.

— Дори по-трудно. Ти притежаваш невероятната способност да се втурваш в живота на хората и да оставяш следи от допира си навсякъде. Занимаваш се с това, което изниква в момента, а аз съм свикнал нещата да бъдат по-подредени. Предполагам, че прекалено много мисля.

Сърцето й се сви от безпокойство и тя потърси лицето му.

— За какво мислиш?

Той докосна в продължителна целувка челото й.

— За това колко много те обичам.

Кендра с облекчение въздъхна и се намести удобно в ръцете му. За тази вечер това беше повече от достатъчно.