Читателски коментари (за „11 000 камшика “ от Гийом Аполинер)

Признавам, че прочетох книгата заради крайно поляризираните коментари тук.

Първото ми хрумване бе за сцената от филма на К.Тарантино „Kill Bill“ vol.1, в която Беатрикс Кидо (Ума Търман) се събужда от кома и открива как един от санитарите ѝ пуска клиент за секс със съзнанието, че тя е „като мъртва“, както и последиците за нещастника.

Второто, за което се сетих, е тестът с мастилените петна на Роршах :)За тези, които не знаят какъв е този тест — показват се „картинки“ с „мастилени петна“ на пациента и той се опитва да описва това, което вижда. На базата на описанието се преценя наличието или липсата на психотично мислене.

Та и с книгата така — тя е един своеобразен Роршах-тест и не мога да скрия, че се забавлявам повече с коментарите, отколкото със съдържанието на произведението :) Разбира се, това е моето лично виждане и аз не го натрапвам на никого, от което следва да се подразбира, че не се възприемам нито като „ментално лоботомирано прасе с бисер на декадентската литература в ръцете“(?!), нито като псевдоинтелектуалец с възвисена душевност и претенциозност към литературата и изкуството изобщо :)

Адмирации към В. Василев, който единствен се мотивира с ужасяваща логика и безпощадност от харесващите този роман. Не мога да не уважа Вашето мнение!

Описаната сексуалност в книгата във всичките ѝ проявления оставям без коментар. Не съм шокирана, имам известна представа за това поради професионален интерес и затова смятам, че какъвто и да е анализ би бил твърде субективен от „работна“ гледна точка. Но твърдо съм за „ограничителен режим“ за малолетни и непълнолетни, които по правило нямат стабилна и достатъчно добре развита психика и въприемчивост. Забрана не, нито пък цензура, защото това е първата стъпка към изгарянето на книги!

Последно, намирам за крайно неприемливо осъждането на читателите, които остро критикуват книгата като „мономерни социални създанийца“, „дребни еснафски креатурчици“ и „ментално лоботомирани прасета“, както и обратните обвинения в извратеност и ненормалност. Не му е тук мястото за професионални квалификации, но особено дразнещ е фактът да се препращат читатели към „друга“ литература, за да не „се бутат в джаза“. Интелектуалното високомерие често е показател за сексуална незадоволеност и неопределеност от същите тези апологети на това разкрепостяване.

Извинения към всички, които са се почувствали засегнати, но този коментар има задачата да е своеобразно бяло знаме за примирие между два „враждуващи лагера“ — този на „бозавата литература“ и този на „естетическите бисери“. Неразбирането на „другостта“ не бива да се дължи на собствената възприемчивост към света, защото това е твърде тесногръдо и егоистично.

Лек ден!