Леон Фелипе
Елегия

В памет на Ектор Маркес,

капитан от испанската търговска

флота, който умря в открито море и

го погребаха в Ню Йорк.

Матроси,

защо вий на земята давате това, което не е нейно

и вземате несправедливо от морето?

Защо сте го погребали, матроси,

когато той бе воин на морето?

Челото му запалено, далечен фар;

очи лазурни, плът от йод и сол.

 

Умря на своя мостик горе,

в окопа си подобно воин на морето;

със розата на ветровете във ръката,

когато късаше листата

на звездата пътеводна.

 

Защо сте го погребали, матроси,

и то в една земя без раковини?

На плажа черен!… Там,

върху брега злокобен

на другото море;

 

Ню Йорк —

цимент, желязо, камък в буря, —

където е безпомощно да стигне

циклопското око на фара,

което корабокрушенци търси;

където кулите и мостовете свършват;

където се не вижда пяната надменна

на белите небостъргачи;

в останките на улиците мръсни

последното предградие пробили;

където се на елеваторите тъмната змия възвива,

за да се напъха във града отново…

Там, в гробищната тъмна пръст, матроси,

погребали сте капитана.

 

Защо сте го погребали, матроси,

защо бе той погребан,

когато като най-добрия капитан умря

и неговия дух — лих вятър, пяна, вълнение —

е тук между морето и нощта?…