Алонсо де Ерсиля
Араукана

Песен втора

Реч на Колоколо

Аз не от жажда за водителство говоря

на вас, бранители на родния ни кът,

и не че някои от вас ще ми оспорят

това, което всички тука ми дължат,

та аз достигнал съм такава възраст, хора,

когато се запътвам към света отвъд;

но любовта, която вечно в мене свети,

ми повелява да ви дам добри съвети.

Защо за звания и служби да ламтиме

и търсим име и признание навред,

щом като пъшкаме сега неутешими

под чуждестранното владичество и гнет?

Не, ние никога не ще се съгласиме

да бъдем роби на испанеца проклет.

Таз ярост да обърнем, ще е по-достойно

срещу врага ни страшен на полето бойно.

У вас разпалената ревност на душите

не ме смущава, радва ме по-скоро тя,

но се боя, от пътя ще се отклоните,

ако не сложите юзди на ревността,

родината си вие ще обезглавите,

възникнат ли сред вас раздори за властта;

и ако се налага тоя начин, първо

ви моля, прережете мойто старо гърло.

Това безсилно тяло, изтерзано, клето

от ударите на съдбата и светът,

на сабята очаква само острието,

тъй като мъките не ще го уморят.

Щастливо е това съществование, което

се увенчава от внезапна ранна смърт.

Но ето благото всеобщо ни налага

да предприемем нещо още тук веднага.

Еднакви вие сте по храброст и по сила,

с еднаква доблест всеки е от вас познат,

еднакво всеки е съдбата сподобила

със положение, със чин и род богат

и всеки на духа под благата закрила

би сам могъл да управлява този свят.

Но този дар, от вас еднакво непризнаван,

ни е довел до днешния ни дял безславен.

Затуй е нужно вожд един да има само

и за такъв предлагам да се избере

тоз, който може сам с едно дърво голямо

да стигне най-далеч, без никъде да спре.

Надявам се на крепкостта на вашто рамо,

то ще се справи със задачата добре.

И тъй като сте вие всички равни, нека

сред вас най-силен се стреми да бъде всеки.