Доня Алда

В Париж е доня Алда,^[1]

невеста на Ролдан^[2],

и триста дами знатни

я придружават там.

В едни и същи дрехи,

с обувки все едни,

софра една и съща

за тристате жени,

освен за доня Алда,

най-личната сред тях.

Предат сто златна сърма,

коприна сто тъкат,

сто свирят — доня Алда

с това да развлекат.

И доня Алда тихо

под звуците заспа:

лош сън един сънува,

сън пълен със тъга.

Събуди се в уплаха,

досетила беда,

и викове нададе,

та чу се из града.

Тогава я запитват

придворните жени:

— Какво, госпожо, има?

Кой зло ви причини?

— Лош сън сънувах, мили,

обзе ме скръб и страх:

на планина незнайна

сред пустош се видях,

един сокол летеше

над острата скала,

преследваше го ядно

една орлица зла.

Соколът в мойто рухо

се пъхна бързо сам,

но гневната орлица

последва го и там:

перата с нокти скубе

и го кълве със бяс.

Едната от жените

продума й тогаз:

— Съня ви, о госпожо,

ще изтълкувам в миг.

Соколът от морето

е вашият жених,

орлицата сте вие,

а оня връх е храм

и двама ви със него

ще ви венчават там.

— Ако така е, мила,

ще ви възнаградя.

Писмо с известие важно

донасят сутринта,

отвътре със мастило,

отвън със кръв и кал,

че бе Ролдан загинал

при боя в Ронсевал.^[3]