Аз също съм много учудена — най-вече от коментара на Magymusic. Тя така се е „онесла“. Единствената възможност, това да е „най-интересната и вълнуваща книга, която съм чела от години насам“, е просто да не е чела други книги изобщо. Колкото до оценката за българските автори от Йовков насам — малко е срамно да се отречем от българската литература през последните 70 години.
Още по-лошо е, че така лековато се отричаме заради една книжка, която е доста набързо написана и повърхностна. Появяват се разни герои, които не правят нищо освен да бродят из гори и мъгли. Бродят дълго и мъчително и за тях и за читателя, четат приказки и влачат мечове, които не използват. Ходят от вещица на вещица и от врачка на врачка, пият чайчета, подготвят се за големи битки с магьосници и накрая — НИЩО не се случва. Или ако се случва — то цялата драма се разиграва в половин изречение и читателят е толкова отегчен, че даже не разбира,че нещо се е променило.
Ако някой може да ми обясни — къде и защо са изчезнали всичките тея пеещи моми и свирещи момци, след като не са били отвлечени от Ендориел? И защо Саликия, която всичко знае и всичко вижда, цял живот тъне в неведение отностно несправедливата съдба на Ендориел? И каква работа имат Броа, Дана, Ая и разни други техни роднини, освен да се щурат насам-натам само по белези и да взимат хонорар? А може ли великият магьосник Варкхагор да е толкова тъп, че да „скрие“ снежинката с песента в снежната планина ама на пиедестал и съвсем без надзор? И кому е нужно тази блатна сова да " буха" на всяка трета страница? Простинала ли е тя или си мисли, че е бухал?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.