Любимият ми роман от Димитър Димов. Благодарение на него открих сайта „Читанка“ преди няколко години. Творба, която незаслужено остава в сянката на „Тютюн“ и „Осъдени души“. Причината е ясна…Лишен от дребнавия патриотизъм на много свои колеги, Димов влага множество човешки добродетели в образа на поручика — немец. Много малко са българските автори, които придават такъв наднационален характер на творбите си. Докато българката Елена…колко много ѝ приляга заглавието на стихотворението на Бодлер, с което започва романът! С какъв талант са разкрити терзанията на Бенц, как последователно е изграден този запомнящ се образ на Елена…Мисля, че това е един блестящ образец на психологическия роман, един жанр, в който литературата ни няма особено високи постижения.
Радостното е, че творбата намира нов живот в театралните постановки по нея, поставяни в последно време. Препоръчвам и литературното четене на романа, което тече (тази седмица ще приключи) в рубриката „Радиоколекция“ по радио „Христо Ботев“, всяка делнична вечер от 21ч. и 20мин.
Виждам, че книгата много прилича на, „Окончателната диагноза“, Артър Хейли.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.