Марко Ганчев
Спуканата гума

Тъкмо в тая тясна кола

щях да се пукна от скука,

хопа-ла-ла, тропа-ла-ла —

гумата преди мен се спука.

 

Наоколо ливади зелени.

И никой назад не ме вика.

Не могат да вдигат гълчава по мене —

сега вдигат колата със крика.

 

Ш-шт! Ще издебна отзаде щърка,

както в локвата е забучил нос.

Горкият, как ли ще се обърка.

Ето камъче. Пльос!

 

Май че атаката ми е слаба,

или пък бомбите ми са малки:

чак когато си хвана жаба,

литна щъркелът с кални сандалки.

 

Олеле, от краката на щърка

мойте по̀ се накаляха. Тюх!

Е, добре де, той може да хвърка

и е кален, пък аз ли да бъда сух?

 

Ох, чувам де! Ида. Главата наду ми

с тоя твой клаксон бе, татко!

Бърже ги залепяте пустите гуми,

а ги пукате толкова рядко…