Филис Карол
Стопли ме с дъха си (9)

IX

Грейс се събуди от слънчевите лъчи, които играеха по лицето й. Отвори очи и няколко секунди не можеше да осъзнае къде се намира. След това си спомни.

Къде беше Иън? Тя лежеше сама на големия матрак, а върху й беше метната завивката. Грейс седна още сънена в леглото и се протегна. След това прокара пръсти през разпиляната си коса. Спомни си за изминалата нощ и усети как само при мисълта за това тялото й реагира възбудено. Но къде беше Иън?

Ненадейно върху килима откри малка жълта бележчица. Тя я взе с любопитство. С едър, енергичен почерк в нея беше написано „Грейс, отивам да купя нещо за закуска. Ще се върна скоро. Следвай стрелките“.

Тя объркана се огледа в празната стая. Малко по-нататък, върху белия килим, откри друга бележка. Уви се със завивката и тръгна към нея. На нея имаше нарисувана стрелка и беше написано „Баня“.

Грейс тръгна в указаната посока и се озова в светла, обширна баня. До душа висяха дебели жълти хавлии, а върху мраморна поставка бяха оставени сапун, паста за зъби и нова неразпечатана четка за зъби.

Посягайки към сапуна, Грейс се натъкна на още една бележка „Когато си готова, иди в кухнята“.

Закачи завивката на закачалката на вратата и пусна душа. Десет минути по-късно напусна банята и облечена в жълта хавлия, последва стрелките в празната къща.

Завивайки по коридора към кухнята, видя Иън. Беше облечен в бели ленени панталони и риза в свеж цвят и тъкмо разопаковаше две големи книжни кесии.

Той я видя, усмихна се топло и тръгна към нея. Прегърна я безмълвно и нежно я целуна. Грейс обви с ръце тила му и се сгуши в него.

За момент той я пусна и посегна да развърже колана на хавлията. Но Грейс усети намерението му, изплъзна се от прегръдката му и се скри за по-сигурно зад преградната стена.

— Не бързай толкова — засмя се тя. — Хавлията ще получиш едва когато ми върнеш дрехите.

— Не зная как е с теб — отговори й Иън намигвайки — но след студения душ сутринта отново съм луд по тебе! — той бавно се приближаваше към нея.

Грейс не обърна внимание на думите му.

— Вчера не пих кой знае колко, но не знам защо не мога да си спомня къде съм си оставила нещата.

— Разбира се, че сама няма да ги откриеш. Станах рано и закачих роклята ти в гардероба — в очите му трепна радостен блясък. — Като че ли мястото й е точно там!

Присъствието на Иън я караше отново да се чувства слаба, така че се остави отново да я прегърне и целуне.

— Веднага се връщам — прошепна тя и изчезна в спалнята.

Облече се бързо и се върна обратно в кухнята.

— По-добре повече не се разхождай полугола из къщата преди закуска, за да не ме поставяш на изпитание — каза той, прекъсвайки отново заниманията си, за да я прегърне и целуне. — Все едно с какво си облечена — промърмори дрезгаво, — луд съм по тебе!

— Така! Така! — Грейс го отблъсна нежно от себе си. — Но не искаш ли преди това да приготвиш закуската? Гладна съм като вълк! На бележката беше написано, че ще, получа нещо за ядене?!

Иън сви рамене със съжаление и отново се зае с приготовленията си. Подреди върху масата пакет кафе, портокалов сок, шунка, брашно, яйца, мляко, масло, бурканче с мармалад от праскови и пудра захар.

— Ще направя палачинки — осведоми я той с момчешка усмивка и напълни две чаши с портокалов сок. След това подаде шунката на Грейс.

— Ето, отрежи си.

С едната си ръка тя посегна към нея, а с другата го погали по бедрото.

— Ако не престанеш веднага — предупреди я той дяволито — ще те отнеса в спалнята!

Тя колебливо отдръпна ръката си и започна да разопакова шунката. Иън въздъхна дълбоко и продължи заниманията си.

— Колко време още ще живееш тук без мебели и хранителни продукти? — попита Грейс, след като закусиха.

— Не много дълго. Къщата непременно има нужда от женска ръка. Ще ми помогнеш ли при обзавеждането?

Подсъзнанието й подсказа, че навлизаха в опасен терен. Но пренебрегна предупреждението.

— С удоволствие!

След това се изправи и започна да прибира масата.

Но не стигна далеч. Тъкмо беше събрала чиниите, когато Иън се озова зад нея и ръцете му обвиха гърдите й. Пръстите му започнаха да си играят със зърната им през тънката материя на роклята й.

— Не мога да ти се наситя — промърмори той в косите й.

— Може би имаш нужда от още десерт? — Грейс се притисна към него и усети възбудата му.

— Искам теб, Грейс! Не получих достатъчно от тебе!

— И с мен е същото — отвърна тя, обърна се и го целуна. Почувства как я обливат вълните на страстта. Устните й се разтвориха и езикът на Иън проникна дълбоко в устата й. Силните му ръце я повдигнаха и я занесоха в спалнята.

Пред футона той я пусна. Бързо се съблякоха и се отпуснаха на матрака. Иън лена върху нея. Тя тихо изстена и го прегърна, за да го притисне още по-плътно към себе си. При допира на силното му тяло зърната на гърдите й набъбнаха от възбуда.

Иън затвори очи и положи глава на гърдите й. След това леко ги засмука, докато Грейс си помисли, че ще полудее от наслада.

Докато ръцете му галеха бедрата й, тя забиваше нокти в гърба му. Пръстите му продължаваха ласките си и Грейс почувства как се разтапя от удоволствие. Отметна глава назад и разтвори бедрата си. Цялото тяло я болеше от желание.

— Да — изпъшка тя и се притисна към него. — Да, да, да!

Най-сетне Иън навлезе дълбоко в нея. Грейс спря дъха си и обви с бедра хълбоците му, за да го притисне още по-близо към себе си. Той се движеше ритмично в нея и Грейс чувстваше как отново и отново я заливат вълните на неописуема наслада.

 

 

Много по-късно, щастливи и задоволени, се заеха да разтребят кухнята. Когато приключиха, отпътуваха към града, за да разгледат мебелните магазини. За тяхна изненада вкусът им беше почти еднакъв и съвсем скоро Иън се сдоби с диван, тапициран с черна кожа, две кресла към него, две масички и много кристални лампи.

— Така, а сега е наред трапезарията! — каза Иън.

— Това не е ли достатъчно за днес?

— А защо да не обзаведем веднага цялата къща?

— За един ден? — Грейс се засмя. — Мъжете са чудни купувачи. Те купуват, ръководени само от импулсите си.

— Не виждам защо и за какво трябва да чакам?

— Първо можеш да поразгледаш и другите магазини.

— Съжалявам, но тази идея не ми допада. Отново виждаш каква е разликата между мъжа и жената.

Грейс се изкиска.

— За нея знам отдавна — Иън я бутна леко встрани:

— Ти отново си мислиш само за едно нещо. Искам да кажа, разликата е в това, че жените пазаруват с удоволствие през целия си живот.

Грейс го погледна с престорена сериозност:

— Ти откри яйцето на Колумб, Иън. Никога нямаше да се сетя.

И двамата се засмяха от сърце. Иън благодари на продавача и напуснаха магазина.

— Щом като не искаш да търсим мебели за трапезарията, то поне бихме могли да се заемем със спалнята? Футона съм го купил само на първо време. Отдавна си мечтая за по-голямо и удобно легло. Какво мислиш за едно водно легло? Ще ти хареса ли?

Изведнъж Грейс почувства, че се приземява от седмото небе. Беше й доставило удоволствие да избира мебели с Иън. Напомняше й за игрите с кукли. Но изведнъж играта беше станала сериозна. Въпреки че вече беше се любила с него, струваше й се твърде интимно да избират заедно мебелите за спалнята. Необяснимо защо, но я завладя чувството, че по този начин се задължава да спи с него на едно легло през останалата част от живота си. Струваше й се, че за едно такова решение е твърде рано.

— По-добре да се приберем вкъщи — умолително каза тя.

Иън хвърли поглед на часовника си. С нищо не показа, че беше чул думите й. Погледна я загрижено.

— Сигурно си гладна, любима?! Хайде да отидем да хапнем някъде?

Отправиха се към един обикновен ресторант, намиращ се на няколко преки от мебелния магазин. Докато се хранеха, Иън поднови темата за обзавеждането на къщата си.

— Чувствам се поласкана, че ме питаш за съвет — обясни Грейс. — Но за мен нещата протичат твърде бързо. Остави ми малко време да размисля.

— Щом настояваш…

— Ти си твърде импулсивен, Мак Рей! Първо купуваш къща, след това мебели — просто ей така! Не ми е приятна мисълта, че скачаш с мен в леглото в изблик на настроение.

— Това не е истина! — очите му меко искряха. — Даже и да правя това или онова просто защото така ми харесва, то съвсем не означава, че бързо се насищам на онова, което съм придобил. А що се отнася до теб — та аз те познавам повече от месец! Освен това ми се струва, че съм те познавал през целия си живот. За мен ти си от много голямо значение, Грейс!

Тя замислено дъвчеше парче ростбиф.

Защо я молеше да му помогне в избора на мебели имаше ли намерение да се жени за нея, или пък да живеят заедно? За това не беше готова, а може би никога нямаше и да бъде. Вече се беше омъжвала веднъж за друг мъж. Даже и да се беше любила с Иън, не можеше да си представи, че той би могъл да замести Брус. Беше се опитвала, възможно най-усърдно, да придаде на връзката им съвсем повърхностен характер. Защо Иън искаше да разруши всичко, настоявайки да задълбочат отношенията си?

— Разбирам те, но въпреки това се нуждая от малко време за размисъл.

— Не бихме ли могли да мислим заедно? Много ми се иска да прекараш с мен целия уикенд.

Представата, че би могла да прекара с Иън още цели два дни, й се струваше твърде съблазнителна. Внезапно я завладя желанието да бъде отново в прегръдките му.

— Е, добре, нека бъде твоята воля — отговори Грейс. — Но първо трябва да се преоблека.

Иън се приведе сияещ към нея.

— Чудесно! Да забравим за мебелите! Вместо това ще ти купим нови дрехи — говорейки, той ставаше все по-оживен. — Нещо подходящо за вечеря в някой хубав ресторант…

— Невъзможно ми е да те оставя да ми купуваш дрехи…

— Един панталон и една блуза също — продължи той уверено. — Утре ще направим обиколка с велосипеди из „Голдън Гейт Парк“.

Всякакъв протест беше безсмислен. Грейс най-сетне се съгласи. Иън я заведе в малък луксозен бутик и й купи тъмносин копринен костюм, един удобен, лек памучен панталон и тениска с голям щампиран Мики Маус. Тя захвърли глождещото я съмнение в най-закътаното местенце на съзнанието си. Щеше да мисли, след като мине уикенда.

След великолепна вечеря в малък френски ресторант се върнаха в къщата на Иън, изкъпаха се в басейна и се любиха върху футона. Стаята не й се струваше вече толкова празна. Иън я изпълваше със своя ръст, жажда за живот и чувственост. Тя се наслаждаваше на всяка минута, прекарана с него, усещаше как чувствата й се задълбочават.

През цялата нощ страстта им нямаше край. В бълбукащата вода на басейна Грейс стоеше в скута на Иън, милваше с гърди тялото му и усещаше как възбудата му нараства. Когато той не можеше вече да се сдържа, зави я в голяма хавлия, понесе я към къщата, сложи я да седне и внимателно подсуши тялото и.

Грейс обви с ръце тила му и се сгуши в мокрите му гърди.

— Но аз току-що те подсуших! — запротестира той. Изтри я отново и я целуна по челото.

Грейс не му отговори, а обви с крака хълбоците му и го привлече към себе си.

Иън зарови лицето си в косите й, след това се претърколи на една страна и започна да я милва, като я докосваше съвсем леко по цялото тяло.

Останала без дъх, тя се изправи и на свой ред започна да го гали. Пръстите й пробягнаха по тялото му и се насочиха към члена му.

Иън задиша пресекливо и започна да гали с език зърната й, докато Грейс потрепери от удоволствие и изстена тихо. Той я обърна по гръб и легна върху нея. Скоро отново заедно достигнаха връхната точка на най-висшето телесно щастие.

 

 

— Хей, поспаланке! — подразни я Иън, когато в неделя сутринта Грейс сънено мигаше срещу яркото слънце. Той беше вече облечен, стоеше надвесен над нея и ухаеше на сапун и шампоан.

— Въобще не съм усетила кога си станал — тя бавно се изправи.

— Ето. Облечи се. Днес ще закусваме някъде другаде. Не искам да ти дотягам с моите кулинарни.

Той й хвърли панталона и тениската, след което я издърпа с две ръце от леглото. Взе я в прегръдките си и страстно я целуна. Смеейки се, Грейс се отскубна от него и посегна към дрехите си.

— По-добре да се облека! Ако продължаваме по този начин, ще затворят парка.

Тя погледна към панталона и тениската.

— Май си забравил нещо — отбеляза Грейс и се наведе над торбата с покупки, поставена на земята. — Трябва ми още нещо за отдолу.

— Можеш да си обуеш бикините от банския — предложи Иън. — Нямаш нужда от сутиен.

— Но под тениската аз винаги слагам сутиен!

— Моля те, този път не. Гърдите ти са толкова хубави, няма нужда да ги скриваш.

— Не така ми е неудобно…

— Много жени вече не носят сутиени и никой не забелязва това.

— Освен теб! — Грейс видя как погледът му шари по тялото й и усети как се възбужда. Тя се обърна и бързо обу бикините и памучните си панталони. Но преди да успее да се наведе за тениската, Иън вече я беше взел, беше застанал зад нея и с едно-единствено движение я нахлузи през главата й. След това отстъпи назад и започна да я наблюдава с възхищение. Зърната на гърдите й ясно се очертаха под тънката памучна материя.

Грейс му се усмихна:

— Харесвам ли ти?

— Ммм. Така ми се иска отново да съблека всичко от тебе и още сега на място да те изнасиля.

Грейс постави ръце на хълбоците си и се засмя подигравателно:

— Обещания! Нищо повече от обещания!

Иън на секундата беше до нея, взе я в прегръдката си и я притисна възбудено към себе си.

— Не ме предизвиквай — промърмори той и я целуна буйно по устата.

Малко след това те отново лежаха върху футона и Иън нетърпеливо съблече тениската й.

След като се бяха любили вечерта, Грейс дълго време не можа да се успокои. Тя лежеше тихо в прегръдките на Иън. Въздъхна дълбоко. Утре се връщаше в реалността — към работата си, към своя апартамент.

До себе си чуваше равномерното му дълбоко дишане. Едва когато почна да се развиделява, потъна в дълбок сън без сънища.

Събуди я гласът на Иън, който идваше като че ли съвсем отдалече.

— Добро утро, любима!

Грейс се сгуши в него и въздъхна.

— Добро утро.

— Беше заспала толкова дълбоко, че не можах да те събудя. Но доколкото знам, агенцията ви отваря по същото време, както и Нюйоркската борса.

— Колко е часът?

— Почти девет.

Тя уплашено скочи.

— Ясно ли ти е, че закъснявам за работа?

— Наистина се опитах да те събудя. Ти просто не ми обърна внимание, продължи да спиш. Надявам се, че няма да имаш неприятности заради това?

— Не, не е толкова лошо. Снощи не можах дълго да заспя. Да имаш случайно телефон?

— Случайно, да. В кухнята на плота.

— Ще звънна веднага в бюрото си и ще кажа, че съм на път за там.

Когато Грейс се върна отново в спалнята, Иън беше вече облечен.

— Така и така вече си закъсняла, ще пиеш ли кафе с мен?

— Да. Можеш да го свариш, докато взема душ.

Тя забърза към банята. Не след дълго, с обувки в ръце, се отправи към кухнята.

Мирисът на кафе я привлече като магнит. Докато прекосяваше безшумно трапезарията, чу Иън да говори по телефона.

— Никой не ми е казал нищо за днес сутринта. Мисля, че имам право на информация. Кога пристигнаха лентите? В събота? Е, това не съм го очаквал… да, всичко върви по вода… по-добре, отколкото предполагах. Добре. Не, държа някои козове в ръцете си. Е, добре. До скоро. Дочуване.

Грейс стоеше пред кухненската врата с разтуптяно сърце и не смееше да диша. Иън й обърна гръб. Обувките се изплъзнаха от ръката и паднаха шумно на пода.

— Грейс! — той изненадано се обърна.

— Ти… ти… — гласът й изневери и тя успя само да свие юмруци в безсилна ярост. Едва успя да си поеме въздух. — Аз ти се доверих, а ти…

— Грейс, какво чу?

— Всичко! Ти ме шпионираш! Отдавна те подозирах, но ти винаги успяваше да се изплъзнеш…

— Никога не съм те лъгал! — той се приближи към нея, но погледът й го възпря.

— Например тези мистериозни истории около Куентин Питърс! Но ти винаги имаше готов отговор! — гласът й беше рязък, но това не я интересуваше. Искаше й се да крещи високо, да го замеря с предмети или да издраска с нокти лицето му! Как можеше да й причини това?!

— Грейс, ти въобще не ме слушаш!

— О, аз те слушах достатъчно дълго! Колко съм била глупава, да ти вярвам във всичко! А ти през цялото време си ме шпионирал!

— Не!

— Ти се държеше така, като че ли беше загрижен за мен, а вместо това…

— Грейс, успокой се най-сетне и ме остави да ти обясня!

Гърдите й се повдигаха учестено и тя имаше чувството, че въздухът не й стига.

— Е, добре! Започвай! Обясни ми всичко още веднъж! Че ще започна да се смея!

— Първо трябва да позвъня в Ню Йорк. Не знам дали мога да ти разкажа всичко…

— О, това е чудесна идея! — прекъсна го тя. — Много добре!

— Трябва да ми вярваш, Грейс. Не съм сторил нищо, което би могло да ти навреди.

— Отговори ми на един-единствен въпрос, Иън. Кажи ми истината само веднъж!

— Всичко, което пожелаеш.

— Шпионира ли ме?

Лицето му се изкриви от болка и той я погледна умолително.

Измина известно време, преди от устата му да се отрони едва-едва едно да.

На Грейс й се струваше, че губи почва под краката си. Можеше да я излъже, но вместо това й каза истината, която беше непоносима. Устните й с усилие изговориха:

— Това е всичко, което исках да знам.

— Но нещата стоят много по-различно, отколкото си мислиш! Да, аз бях започнал да те разследвам. Трябваше да го направя! Но съвсем скоро ми стана ясно, че нямаш нищо общо със случая.

— Ти през цялото време си разигравал театър.

— Не, Грейс, това не е вярно! Още от пръв поглед се влюбих в теб. Обичам те!

— Колко лесно ти се удават лъжите! Но това е част от твоята работа, нали? Ти си борсов шпионин — тя премина забързано покрай него, вдигна телефона и си поръча такси.

Когато се обърна, Иън вече го нямаше. Грейс отиде в спалнята, събра нещата си и ги напъха в торбата за дрехи от бутика. След това се върна обратно в кухнята и обу обувките си, които все още лежаха на земята. Отваряйки външната врата, за да излезе и да изчака таксито навън, чу как Иън пристъпи зад нея.

Гласът му звучеше тихо и отчаяно:

— Грейс, размисли пак. Повярвай ми, мога всичко да ти обясня. Имам нужда само от още малко време. Аз не работя сам по случая. Трябва да се придържам към указанията.

— Нямам нищо повече да ти казвам, както и не искам да чувам нищо от тебе — очите й се напълниха със сълзи, но все пак успя да ги задържи, докато влезе в таксито. Едва тогава се отдаде на отчаянието си и сълзите рукнаха безпрепятствено по бузите й.