Мигел Ернандес
Песен първа

Побягнаха в ужас полята,

видели с каква ярост дива

човек на човека се хвърля.

 

Разцепи се с трясък земята —

маслини и хора разлъчи.

 

Животното с нежната песен,

животното, плач тих познало,

в земята отвек вкоренено,

си спомни за своите лапи.

 

Надмогва ги, скрити дълбоко,

И с нежност, и с цветни покрови,

но ето — най-после оголи

безкрайната своя жестокост —

ръцете си аз тъй оголих.

 

Пази се и бягай, мой сине!

В телцето ти крехко и леко

се готвя нокти да забия.

 

В друг век аз се върнах — лют тигър.

Пази си живота от мене!

Любов е смъртта. Като дивеч

човекът преследва човека.

 

(Из стихосбирката „Човекът дебне“, 1939)