Зигмунд Фройд
Неврозите (19) (Произход и лекуване)

Невъведени бележки

[#4 Е. Haecker. Zentralblatt für Nervenheilkuncle, Dezember, 1893.]

[#8 Стигма (гр. ??? — знак) — характерен признак на хистерията.]

[#9 При изучаването на неврозите психоанализата влиза в конфронтация с психиатрията като раздел от медицината. В психиатрията по това време господствува ориентация (обусловена от вкоренеността на нейните познания в естественонаучния подход към етиологията на заболяванията) към изтъкването на органичните причини за патологичните процеси. Психоанализата, тръгвайки от принципа на психичната каузалност, търси тези причини в сферата на несъзнаваната психика, без да ги отнася към физиологичните (неврохуморалните) механизми, които обуславят нейното функциониране. Конфронтацията между психоанализата и психиатрията продължава и след Фройд. Някои съвременни концепции се опитват да намерят компромисно решение, обединявайки психоаналитичната техника с използуването на психофармакологични средства и други методи на въздействие върху дейността на главния мозък.]

[#12 Вж. Тотем и табу.]

[#16 Висши дегенерати (фр.).]

[#18 Нещата се различават едно от друго (фр.).]

[#27 Под понятието „обектен катхезис“ (Objektbesetzung) Фройд разбира насочване на либидото към външни обекти.]

[#28 Брюке, Е. (1819–1892) — известен представител на физико-химическата школа във физиологията. Учител на Фройд. В неговата лаборатория на младини Фройд е извършил редица ценни изследвания по анатомия на нервната система.]

[#33 Шандор Ференци (1873–1932) — унгарски психиатър. Един от главните представители на школата на Фройд.]

[#34 Приведеният пример има само илюстративен характер и по-скоро отразява класовата ориентация на възгледите на Фройд, според когото детето от бедно семейство влияе отрицателно на детето от заможно семейство.]

[#42 Това е типичното за психоанализата обяснение на творческото мислене и на фантазиите на художника изключително чрез характера на неговото либидо и пълното игнориране на социалната природа на изкуството, определяща динамиката на психичните процеси при създаването на продуктите на културата, в това число и на художествените произведения.]

[#44 Определението „актуални“ се дава на тази група неврози, защото причините за тяхната поява се крият в обстоятелствата, които непосредствено са въздействували върху личността, а не в миналите преживявания на пациента, както е при психоневрозите.]

[#45 Полов живот (лат.).]

[#46 По-нататък Фройд категорично отхвърля това предположение за двата типа сексуално вещество.]

[#49 Продълговат мозък (лат.).]

[#50 Приведеният пример за страх не бива да се тълкува в смисъл, че „дивакът“ принадлежи към по-низша раса, тъй като е очевидно, че в дадения случай чувството се определя от равнището на рационално разбиране на предизвикващите го явления.]

[#54 Стенли Хол изброява 132 фобии.]

[#63 В психологическата литература опорният тип се нарича още „анаклитичен тип“.]

[#65 Фройд е превел две книги на Бернхайм: „За внушението и неговото приложение в терапията“ (1886) и „Хипноза, внушение и психотерапия“ (1891).]