Зигмунд Фройд
Неврозите (19) (Произход и лекуване)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Complete Psychological Works, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

Зигмунд Фройд НЕВРОЗИТЕ

Произход и Лекуване

австрийска, първо издание

съставителство Евразия

превод Елиана 22

научна редакция д. ф. н. П. И. Градинаров

редактор Елиана Владимирова

коректор Пламен Възланов

компютърен дизайн Александър Мандалов

гарнитура Times

Печат ДФ „Полиграфия“ 50 лв.

 

Eurasia Acidemic Publishers

Зигмунд Фройд. Неврозите: Произход и лекуване. София:

Евразия, 1993, 352 с. — детска психология — психоанализа — психиатрия

 

Sigmund Freud. Gesammelfe Werke. Chronologisch geordnet (unter Mitw. von MArie Bonaparte, Prinzessin Georg von Griechenland). Hrsfe. von Anna Freud (etc ) London: Imago Publ.; Frankfurt a/M: Fischer.

История

  1. — Добавяне
  2. — Оправяне на бележки под линия (има още невъведени)

Невъведени бележки

[#4 Е. Haecker. Zentralblatt für Nervenheilkuncle, Dezember, 1893.]

[#8 Стигма (гр. ??? — знак) — характерен признак на хистерията.]

[#9 При изучаването на неврозите психоанализата влиза в конфронтация с психиатрията като раздел от медицината. В психиатрията по това време господствува ориентация (обусловена от вкоренеността на нейните познания в естественонаучния подход към етиологията на заболяванията) към изтъкването на органичните причини за патологичните процеси. Психоанализата, тръгвайки от принципа на психичната каузалност, търси тези причини в сферата на несъзнаваната психика, без да ги отнася към физиологичните (неврохуморалните) механизми, които обуславят нейното функциониране. Конфронтацията между психоанализата и психиатрията продължава и след Фройд. Някои съвременни концепции се опитват да намерят компромисно решение, обединявайки психоаналитичната техника с използуването на психофармакологични средства и други методи на въздействие върху дейността на главния мозък.]

[#12 Вж. Тотем и табу.]

[#16 Висши дегенерати (фр.).]

[#18 Нещата се различават едно от друго (фр.).]

[#27 Под понятието „обектен катхезис“ (Objektbesetzung) Фройд разбира насочване на либидото към външни обекти.]

[#28 Брюке, Е. (1819–1892) — известен представител на физико-химическата школа във физиологията. Учител на Фройд. В неговата лаборатория на младини Фройд е извършил редица ценни изследвания по анатомия на нервната система.]

[#33 Шандор Ференци (1873–1932) — унгарски психиатър. Един от главните представители на школата на Фройд.]

[#34 Приведеният пример има само илюстративен характер и по-скоро отразява класовата ориентация на възгледите на Фройд, според когото детето от бедно семейство влияе отрицателно на детето от заможно семейство.]

[#42 Това е типичното за психоанализата обяснение на творческото мислене и на фантазиите на художника изключително чрез характера на неговото либидо и пълното игнориране на социалната природа на изкуството, определяща динамиката на психичните процеси при създаването на продуктите на културата, в това число и на художествените произведения.]

[#44 Определението „актуални“ се дава на тази група неврози, защото причините за тяхната поява се крият в обстоятелствата, които непосредствено са въздействували върху личността, а не в миналите преживявания на пациента, както е при психоневрозите.]

[#45 Полов живот (лат.).]

[#46 По-нататък Фройд категорично отхвърля това предположение за двата типа сексуално вещество.]

[#49 Продълговат мозък (лат.).]

[#50 Приведеният пример за страх не бива да се тълкува в смисъл, че „дивакът“ принадлежи към по-низша раса, тъй като е очевидно, че в дадения случай чувството се определя от равнището на рационално разбиране на предизвикващите го явления.]

[#54 Стенли Хол изброява 132 фобии.]

[#63 В психологическата литература опорният тип се нарича още „анаклитичен тип“.]

[#65 Фройд е превел две книги на Бернхайм: „За внушението и неговото приложение в терапията“ (1886) и „Хипноза, внушение и психотерапия“ (1891).]