Рафаел Алберти
Кулата в Иснахар

Пленник в тази кула,

пленник бих останал.

(Четири прозореца към вятъра.)

— Кой зове на север, приятелко?

— Реката се мята в клисурата.

(Вече три прозореца към вятъра.)

— Кой стене на юг, приятелко?

— Безсънният вятър тъгува.

(Вече два прозореца към вятъра.)

— Кой въздиша на изток, приятелко?

— Ти качваш се мъртъв във кулата.

(Само един прозорец към вятъра.)

— Кой плаче на запад, приятелко?

— На гроба ти идвам, погубена.

— Никога в тази кула

пленник не бих останал!

 

(Из стихосбирката „Зората на шибоя“, 1927)