Ан Мейджър
Дръзко момиче (5)

Четвърта глава

Ноел сънуваше. Сънят и беше жив, цветен, все едно беше наяве.

Беше сама в магазина на майка си и се опитваше да се скрие сред множеството статуи и мебели от деветнайсети век — два внушителни каменни лъва от Русия, резбовано орехово легло и една маса в стил „Бидърмиър“.

Беше сама, с пушката и парите. Ченгетата я бяха обградили. Знаеха, че е помогнала на престъпника да избяга.

Единствено Гарет го нямаше, за да й помогне. Беше я изоставил, както в онази кошмарна нощ.

Промъкна се през скупчената салонна мебел, покрай един стол от рога на американски елен и потърси стълбата, водеща към тавана и покрива. Не можа да я открие.

Полицаите стесняваха обръча.

Знаеше, че ще я хванат и ще я хвърлят в затвора. Заради нея семейството й щеше да преживее още едно унижение.

Препъна се в един стол и падна. Слабата светлина, идваща от прозореца, хвърляше лентообразни сенки върху стената и лицето й. Една от лентите се обви около шията й и започна да я задушава. Ноел се опита да извика, но от устата й излезе само немия писък, съпътстващ кошмарите.

— Ноел — пресипналият мъжки глас звучеше приятно и познато.

Гарет бе дошъл. Най-сетне беше в безопасност. След цяла вечност, изпълнена с ужас. Той знаеше какво трябва да се направи.

Усещаше огромното му тяло в тъмнината. Тя слепешката се протегна, за да се увери в гигантската му сила.

— Скъпа…

Ръцете му я бяха обгърнали и притискаха малкото й тяло. Беше я държал по този начин толкова много пъти — и като дете, и като жена. Тя плъзна ръце по голия мускулест гръб и се вкопчи в него, като трепереше неудържимо. Лентата около гърлото й се охлаби.

Гарет бе заровил глава в косите й.

— Какво има, скъпа?

Навън валеше. Тя си припомни онази дълга черна нощ, в която дъждът плющеше по прозорците на болницата. Нощта, в която тя го викаше, когато едва не умря, когато пометна бебето си. Нощта, когато той не дойде и тя мислеше, че никога не ще може да му прости.

Пое си неуверено дъх и затвори очи.

— Отново сънувах… обира. Само че ченгетата знаеха…

— И аз понякога сънувам кошмари — каза той нежно.

— Ужасни неща. Престъпникът ме притиска в един ъгъл. Натискам спусъка, а пистолетът не стреля. Патроните просто се изсипват от него и падат в краката на преследвача. Не съм казвал на никого за този сън.

Гарет леко погали косата й. Очите й плуваха в сълзи.

— О, Гарет, сънувам този кошмар вече цяла седмица — дъхът й погали гърдите му. Ръцете й го притискаха. Тя не каза нищо за другите си кошмари.

— Знам, скъпа.

— Но теб никога те няма.

— Сега съм тук.

Тя все още трепереше.

— Това, което направих в банката, сега ме плаши. Не трябваше да го правя. Имаш неприятности заради мен.

— И преди съм имал неприятности.

— Искам да отида при капитана…

— Не!

Устните й лежаха в трапчинката на шията му и в момента, в който ударите на сърцето му внезапно се ускориха, тя веднага ги усети. Без да иска, докосна с устни пулсиращата вена. Усети изпълващото го желание.

— Ноел… — прошепна предупредително той. Беше твърде хубаво, за да се отказва.

— Не ме отблъсквай — умоляваше го тя, като галеше гърлото му с дъха си. — Не можеш да продължаваш все така… сам… наранен… не допускайки никого до себе си — знаеше какво да направи. Устните й отново докоснаха шията му, но този път нарочно.

Тя чу сподавената въздишка.

— Не се притеснявай за мен, скъпа.

— Не мога да спра.

— Семейството ти.

Тя погали страната му с върха на пръста си.

— Аз не съм тяхна собственост.

Гласът й беше тих и дрезгав, като че сега се събуждаше. Устните й продължаваха да го измъчват.

— Едно време беше.

Гарет пламтеше целия. Беше започнал да трепери и Ноел го усещаше. Желаеше я. И тя знаеше, че я желае.

— Ноел — простена леко той, опитвайки се да й устои.

Опита се да се отдръпне, но тя не го пусна.

— Съжалявам, че затруднявам живота ти още повече. Искам да го направя по-лесен отсега нататък.

Той я прокле наум, но вече бе започнал да се предава. Ръката му се бе оплела в косите й. Дръпна главата й назад.

За един дълъг напрегнат миг Гарет се подвоуми. Ноел плъзна ръка от шията към гърдите му и още по-надолу, докато дъхът му не секна.

Изведнъж той сведе устни върху нейните — твърди, парещи, жадни, всепоглъщащи. Агонията на самотата и взаимната им необходимост се отприщиха в тази прибързана нервна целувка. Тя отвори уста и езикът му проникна дълбоко в нея. Разраняваше устните й, ръцете й, тялото й. Болеше я навсякъде, но това нямаше значение. През целия си кратък и уреден живот, единственото, за което жадуваше, бе неговата груба безумна любов.

През тялото й премина огнена тръпка. Гарет се бореше с копчетата на дрехата й. Тя се опита да му помогне, но роклята й само се разкъса под нетърпеливите им пръсти.

— Ако не си по-внимателна, утре ще трябва да си ходиш гола, скъпа — промърмори той и започна да целува гърдите й, докато не настръхнаха от удоволствие. След това се насочи към корема.

Ноел неясно осъзнаваше, че страстта, която бе разпалила в него, се изплъзваше от контрол. Сигурността й се изпари.

— Никога… не съм имала друг мъж… освен теб.

— Зарежи лъжите — отвърна той грубо, — винаги си била въртиопашка.

— Не…

— Някога може и да съм ти вярвал. Да не мислиш, че сега ми пука — изсумтя той трескаво, докато покриваше тялото й с целувки.

— Не ме целувай там — прошепна тя.

— Скъпа, смятам да те целувам навсякъде.

Устата му се плъзна надолу. С едната ръка дърпаше чорапогащника й, а с другата — разтвори бедрата й.

— Наистина, не е имало…

Ръката му проникна в нея, милвайки я, разпалвайки цялата й страст.

— Казах ти да не ме лъжеш, скъпа. Ти искаш това, така както и аз го искам. Само не се опитвай да го представиш за нещо, което не е.

Гласът му беше ядосан, но звучеше меко, по южняшки.

След това устата му се впи в горещата влажна женска плът. По тялото й се разля знойна топлина, излъчваща се от онова интимно място, където устните на Гарет не спираха любовната си игра.

Тя се опитваше да се измъкне, отчаяна от грубите му думи. Трябваше да се измъкне, след като я мислеше за толкова пропаднала.

— Не… — тялото беше затиснало косата й и болезнено я скубеше. — Моля те…

Гарет стисна двете й ръце в стоманената си хватка, докато устните му продължаваха обстойната си експертиза и най-накрая я принудиха да се предаде.

Съвсем скоро тя вече не бе в състояние да мисли. От това, което й правеше, тялото й се давеше във вълни на неописуемо удоволствие. Не спря да я целува, докато тя не потръпна, достигнала границата на екстаза. Докато цялата не се превърна в разтопено злато под устните му. Чак тогава той престана и я покри с тялото си. Дъхът й секна, страхуваше се да помръдне.

Проникна в нея бавно и със затруднение. Тя изви гръбнак. След две години въздържание, беше доста тясна. Прехапа устни, за да не извика, но той беше разбрал. Беше учуден.

— Не съм била с никого откакто заминах — промълви тя.

— Защо? Това не беше в стила ти едно време.

Ноел извърна лице. Настъпи напрегната тишина.

— Значи си си научила урока? Трудно ми е да повярвам. Беше стигнала дори дотам, че се срещаше и с мен, и с Раул едновременно.

— Няма смисъл да споря с теб. Никога не си чувал какво ти казвам — тя млъкна. Заради това, че не искаше да я чуе, бе платила със сърцето и душата си, с живота на собственото им дете и почти бе изгубила своя. А той продължаваше да си мисли най-лошото за нея. Най-странното беше, че въпреки всичко, все още го желаеше — и то повече от всякога. Все още се надяваше, че един ден ще й повярва.

Тя плъзна ръце по раменете му и надолу по гърба му. След известно време Гарет отново започна да се движи. Този път по-нежно и внимателно. Целуваше я дълго и трепетно, докато тя започна да разтваря тялото си под ритъма на неговото.

Бе жадувала за подобен миг цял живот. Но не го бе разбрала. Не се бе осмелила да го признае дори пред самата себе си. Докато Гарет не се бе появил в магазина и не я бе взел в ръцете си.

Бе обгърнал кръста й и я повдигаше, така че телата им прилепваха още по-плътно. От устата му се изтръгна тържествуващ стон. Ноел усети, как в тялото й се надигна нещо величествено, вътре в нея избухнаха пламъци и тя също извика.

— Обичам те — шепнеше тя след миг. — Не искам да е така, но това е факт. Ти си един упорит, сляп мъжкар. За теб всичко е или черно, или бяло. Винаги ме подозираш, заради парите ми и заради семейството ми. Никога не си ми вярвал. Почти не умрях… Но още те обичам.

— Нямам нищо против да ме обиждаш, но за Бога, остави миналото и любовта настрана.

Той не каза повече нищо и тя заспа в ръцете му.

Съвсем неясно си спомняше, че по някое време през нощта, той се измъкна изпод ръцете й, стана и излезе от стаята.

 

 

На печката вреше супа от раци. Силният аромат се носеше из цялата къща. За Гарет готвенето бе цяло мъчение, но щом живееше сам нямаше как да го избегне. Готварството бе в кръвта на майка му. Бе научила и него. Може би и затова го мразеше — защото го бе правил твърде често.

Главата го болеше от уискито, а и стомахът му не беше добре. Но не това занимаваше мислите му, докато бършеше калните следи, които бе оставил предната вечер.

Всичко да върви по дяволите! Снощи трябваше да съумее да се контролира. Изгуби си ума, още щом Ноел го докосна. Боже мили, беше прекрасна! Първото хубаво нещо от две години насам.

Беше му казала, че го обича.

Как можеше да казва подобно нещо, след всичко, което се случи? Но думите й, доверчивият й глас го бяха преследвали през цялата нощ.

Беше си останала същата проклета лъжкиня. Продължаваше да му пробутва същата стара история — че не е имала нищо с Раул. И той беше на път да й повярва. Това доказваше едно-единствено нещо — че Гарет Кейгън си оставаше все същия глупак, когато ставаше въпрос за Ноел Мартин.

Трябваше да спре да мисли за нея. Това, което се бе случило през нощта, беше грешка. Нищо повече. Тя бе дошла при него, бе пропълзяла в леглото му. Просто си получи това, за което бе дошла. Не й дължеше нищо. Съвсем нищо. Щом се събуди, трябва веднага да се освободи от нея. И този път завинаги.

Изглежда, че не можеше да спре да мисли за Ноел. Не можеше да спре да си спомня колко прекрасна беше, колко секси. Имаше най-нежното и най-пламенното тяло в целия свят. Лежеше гола в леглото му, само през една стая. Мисълта, колко хубаво би било да се вмъкне в онова легло и да я има отново, не му излизаше от главата.

Секундите се точеха, все едно че бяха минали часове.

Колко дълго възнамеряваше да спи, все пак?

След като го бе прелъстила, той бе прекарал остатъка от нощта на дивана без завивка. Беше му студено и неудобно. И чаршафите, и възглавниците, и завивките му останаха в спалнята и той не се осмели да влезе и да си ги вземе, защото се страхуваше да не се поддаде на изкушението и отново да я люби.

По дяволите! Изминаха още два часа. Беше работил цялата сутрин, а тя още спеше. Сготви супата. Почисти пирогата и пристана, изми камиона. Ноел не му излизаше от главата. Вече беше почти пладне и той реши да предприеме нещо.

Отвори гневно вратата на спалнята, но гърлото му се сви щом я видя. Прелестното й тяло бе свито на топка, коленете й опираха в гърдите, а косата й се бе разпиляла по цялото легло. Спеше като дете. Луис спеше по същия начин. Изглеждаше малка и уязвима и въпреки това по-красива от всякога.

Ноел гола — само извивки, бледа кожа и дълги изящни крака. Възхищаваше се от прелестната линия на бедрата й, тънката й талия и всички онези чаровни неща, които само преди няколко часа бяха негови. Не искаше нищо друго, освен да отиде при нея, да погали гърба й, да почувства топлината на кожата й и да изживее отново онова изумително удоволствие, което бе изпитал снощи. Как можеше да е толкова слабохарактерен?

Той затвори вратата с трясък. Ноел подскочи и се събуди. В погледа й се четеше страх. Позна го и сънливо се усмихна. Не се потруди да прикрие голотата си. По шията й се синееха петна. Едното й рамо беше ожулено.

Стомахът му се сви, като си спомни, че се бе държал като животно.

— Нараних ли…

Глупав въпрос. Разбира се, че я беше наранил. Толкова силно я желаеше, че беше по-груб от всякога. Налегнаха го угризения.

— Съжалявам. Не исках да се случва нищо подобно. Беше грешка.

Лицето й пребледня. Опита се да проговори, но от устата й не излезе нито звук. Огромните й кехлибареножълти очи се втренчиха с болка в неговите.

Гарет не можеше да понесе подобен поглед, отиде в дрешника, дръпна една от ризите си от закачалката и я хвърли на леглото.

— Ето, облечи се, за Бога.

Въпреки че му беше безкрайно трудно, той се насили и спря погледа си върху бледото й измъчено лице. Гледаше я, докато тя обличаше ризата. Наполовина облечена, с разрошена коса и огромни очи изглеждаше дори по-секси отпреди. Пулсът му заби лудо.

— Ноел…

Тя вдигна поглед към него и се изчерви. Изглеждаше ужасно объркана. Не повече от него.

— Снощи… — започна той несигурно.

— Недей — прошепна тя.

— Какво?

— Не разваляй всичко — каза тя вяло. — Не е нужно да ми казваш, че трябва да си вървя. Знам, че не ме искаш тук. Не е необходимо да се презираш за това, което се случи. Вината не е твоя. Аз също не очаквах. Дойдох само, защото се притеснявах за теб.

— Вече ми го каза снощи.

— Не те обвинявам, ако не ми вярваш.

— Вината беше моя — каза ядосано той.

— Повече няма да идвам. Не трябва да се притесняваш, че може отново да ти увисна на шията.

Защо трябваше да преиначава нещата и да прави всичко толкова сложно?

— Добре.

Тя стоеше разрошена и беше невероятно секси в ризата, стигаща почти до колената й, и се изчервяваше всеки път, когато вдигнеше поглед към него. Обземаше го лудо желание.

Тя взе разкъсаната си рокля.

Видя само аленочервените й нокти на фона на бледата коприна.

— Ей, не можеш да се прибереш в този вид.

Ноел подскочи, сепната от гласа му. Дрехата се изплъзна от ръката й. И двамата едновременно се наведоха да я вдигнат.

— Баща ти ще ме убие.

Ръцете им се докоснаха.

И двамата се вцепениха.

Повдигнаха погледи и Гарет отново видя великолепните й кехлибарени очи, този път съвсем отблизо. Бяха дълбоки и чисти, блестящи и много подвижни. Спомените от предишната нощ, от всички други нощи, бяха все още твърде живи в съзнанието му. Припомни си страстта й и изключителната й чувственост и възбудата отново се надигна в него.

Цели две години си повтаряше, че по-скоро би умрял, отколкото пак да се забърка с нея.

Е, тя беше тук. И той вече се бе забъркал. И за пръв път от две години насам чувстваше, че е жив.

По дяволите! Ако не се освободеше от нея и то бързо, всичко щеше да започне отначало.

Той грубо я отмести настрана.

— Получи, каквото искаше, скъпа. Просто си облечи нещо. Вземи някакви дрехи от гардероба. Каквото и да е. Само се облечи и напусни живота ми. Не те искам. Това, което се случи снощи, нищо не променя.

Грешеше дълбоко, дори в мозъка на костите си, знаеше, че греши.

— Ах ти, копеле — прошепна тя. — И аз съжалявам за снощи. Повече от всичко на света — проплака тя и изтича в банята.

Гарет седеше в дневната и се чувстваше като най-гадната и омразна отрепка на света. Опитваше се да чете някакъв вестник, но думите не достигаха до съзнанието му. След около час Ноел излезе от спалнята. Беше облякла джинси и риза, твърде големи за ръста й. Той се опита да не поглежда към нея, а когато видя какво става, беше вече твърде късно.

— Не ми пипай супата! — извика той и скочи от стола. Страниците на вестника се разпиляха.

Докато стигне до кухнята, тя вече беше отворила капака и изливаше яденето в мивката.

— Върви по дяволите, заедно със супата си!

Ноел с трясък захвърли тенджерата в мивката, вдигна високо брадичка и го погледна предизвикателно право в очите.

— Заслужаваш да те смачкам от бой — кресна й той злобно.

— Какво чакаш тогава?

Гарет погледна пламналия безпорядък в косите й, гладката повърхност на кожата й. Погледът му се спусна по шията й. Можеше да види вдлъбнатината между гърдите й. Не носеше сутиен и защо, по дяволите, не си беше закопчала ризата догоре.

Проклятие! Не смееше да я докосне.

Ако го направеше, нямаше да може да спре. Усети предателското непростимо желание да се надига в него. Трепереше целият. Защо, по дяволите, тази жена събуждаше такава неконтролируема страст у него? Омраза? Желание?

Искаше да я има, в този момент, веднага.

— Просто се махни — изръмжа Гарет с глас, пропит от омраза.

— Отивам си, неблагодарно влечуго такова. Бих искала никога да не те бях срещала. Причиняваш ми само болка. Заради теб нараних семейството си. Съжалявам, че дойдох снощи, че исках да ти помогна. Не съм пропълзяла в леглото ти, както искаш да го представиш. Надявам се да ти вземат оръжието… да ти отнемат значката… и…

— Представям си картинката.

— Но колкото и да те мразя — продължи Ноел, — съжалявам само за Луис. Никога не съм искала да го нараня.

— Мислиш си, че като кажеш това и всичко ще се оправи?

Чу затръшването на вратата. Чу я да притичва през верандата. Чу затръшването на вратата на колата й и изведнъж почувства, че не иска Ноел да си тръгва.

Изскочи навън, крещейки името й.

— Върни се, по дяволите!

Тя стоеше в колата със заключени врати и вдигнати прозорци.

Погледите им се срещнаха. Лицето му беше сбръчкано от гняв. Тя сведе поглед. Една сълза се плъзна по бузата й.

Гарет изтича по стълбите на верандата. Ноел го остави да се приближи. След това превключи на заден ход и така се засили, че той трябваше да отскочи встрани, ако не искаше да бъде премазан. После колелата бясно се завъртяха, засипвайки джинсите му с бялата кал и стридените черупки на настилката. Двигателят изръмжа и колата се изгуби в тъмния, натежал от влага, тунел на дърветата.