Виктория Лий
Пазачът на тайни (6)

Шеста глава

— Обадих се на Винсънт и той каза, че вечерята ти ще е готова в осем — рече Карлсън, когато Малори пристигна на яхтата.

— Винсънт пак ли ще готви тук?

— Разбира се, че не — отговори Карлсън, след което вдигна вазата с рози от масичката за кафе и я постави на полицата до еркерния прозорец. — Поръчал съм да донесат вечеря от онзи тайландски ресторант, който току-що отвориха. Ти отиваш при Джейк.

— В дома на Джейк?

— В ресторанта на Джейк, Малори — отговори насмешливо Карлсън. — Защо ще трябва да ходиш в дома на Джейк? — Той премести вазичката с розови виолетки в единия ъгъл на близката полица с книги, а самите книги подреди така, че да не мачкат виолетките. После се поотдалечи, за да се наслади на постижението си. — Всъщност защо Винсънт ще готви там, когато има толкова много работа в ресторанта?

— Не мога да си представя — промърмори тя, като се питаше дали няма да е по-добре да излезе и след малко да започнат съшия разговор отново.

— Срамота е, че Джейк няма да дойде тази вечер — рече Карлсън, — но сигурно някой от неговите търговски партньори е цъфнал ненадейно — той се вторачи в огромния букет от макове и кученца, който направо преливаше от полицата над камината. После явно реши да не се занимава повече с него и насочи вниманието си към лилиите на бюрото. — Щеше да улесни нещата.

— Кое щеше да улесни?

— Вечерята, разбира се — разсеяно отговори Карлсън. — Тя е малко срамежлива и аз си помислих, че ако има повече хора, ще се отпусне.

Малори се разположи в един стол и преди Карлсън да успее да се намеси, на пода паднаха обувките й, чантичката, пуловерът. Докато той дооформи букета с лилиите, тя вече се бе настанила удобно. Малори му се закани с пръст и го предупреди:

— Няма да помръдна оттук, докато не ми кажеш какво става.

— Нали ти казах. Ти ще вечеряш в ресторанта. Пеги ще вечеря тук. — Карлсън впери поглед в купчината вещи на пода. — Какъв е този безпорядък?

— Това не си ми казвал — отговори тя и бе обзета от такъв ентусиазъм, че любезно пренебрегна намека за „безпорядъка“. — Нека да остана, Карлсън, моля те. — В гласа й звучеше почти коленопреклонна молба. Бе доволна, че хитрият й план да събере Карлсън и Пеги бе успял, й искаше лично да види резултатите от своите замисли.

— Не.

— Ще измия чиниите — разпалено предложи тя, забравила за собственото си разочарование, че Джейк е ангажиран тази вечер. През целия този дълъг ден беше чакала да й се обади… питаше се дали не е сърдит, че снощи беше заспала пред очите му.

— В никакъв случай — отговори Карлсън, сграбчи нещата й от пода и ги хвърли в скута й. — Прибирай ги или ще останеш без тях — предупреди я той, сякаш този път не се шегуваше. — Аз се старая да направя добро впечатление.

— Не виждам защо да не мога да остана — настояваше тя и се опитваше да стане от стола, без да изпусне нещата си. — В края на краищата ти си поканил Джейк и само защото той не може да дойде, аз трябва да изчезна, така ли? — едната й обувка тупна на пода и Малори изчака Карлсън да я вдигне, решавайки, че и той трябва да свърши нещо, ако иска да има ред.

— Ако бяхме четирима, всичко щеше да бъде наред, но иначе не мисля, че тя ще разбере твоето присъствие.

— Искаш да кажеш, че нашата уговорка за яхтата няма да бъде спазена за втори път през тази седмица?

— Съвсем не — спокойно отговори той, като същевременно доста настоятелно я побутваше към стълбището. — Просто тя е малко срамежлива. Все пак, като си представя, че и ти ще бъдеш тук и няма да има кой да ти отвлича вниманието от Пеги, мисля, че на нея ще й е по-добре без теб.

— Това не е твоята…

— Първа среща — каза той, като стоеше зад гърба й, докато тя се изкачваше по стълбите към стаята си. — И стига си си пъхала носа в чужди работи — Карлсън я побутна за последен път и тя влетя в спалнята си. — След двайсет минути да те няма.

Първа среща — повтаряше си тя наум и едва се сдържаше да не се усмихне самодоволно. В момента не можеше да си позволи да злорадства. Щеше да си запази това право за по-късно, когато той налапаше въдицата.

Карлсън не понасяше да го водят за носа, особено когато ставаше въпрос за жени. Малори съблече копринената си рокля и си сложи черен панталон и атлазено лъскава блуза с широки ревери, като през цялото време си мислеше за възможността да измъкне някои пикантни подробности, но знаеше, че е по-добре да не опитва. Хрумна й, че не е задължена да ходи в ресторанта на Джейк, но когато седна пред огледалото да се среше, изведнъж разбра, че няма начин да се откаже.

Все имаше някаква вероятност да налети на Джейк.

 

 

— Много мило от страна на Карлсън, че се е сетил да ти се обади, Винсънт — каза Малори, пийна малко студена вода и погледна часовника си, питайки се как ще прекара следващите три часа и половина, докато дойдеше време да се прибере у дома.

— Щях да те нахраня дори да не беше ми се обадил — отговори Винсънт и удобно се настани на стола до нея. — В края на краищата това е ресторант.

— Мисля, че се чувствува виновен за нещо — промълви тя, докато в същото време с малко тъга изучаваше новото облекло на Винсънт. Девствено бялото сако и шапката на главен готвач изглеждаха страхотно, но тя имаше слабост към онази престилка на розови райета.

— Джейк нещо е зает — рече Винсънт. Погледът му критично оглеждаше всичко наоколо.

— Нищо не може да се направи — каза тя, но стомахът й се сви, защото не знаеше какво мисли Джейк. Само по себе си това, че беше заспала пред очите му, бе достатъчно, да не говорим, че отгоре на всичко отлагаше възможността да разбере каква е реакцията му за ненавременната й дрямка.

Винсънт почака Малори да опита крем супата, която беше поръчал за нея, после гребна от собствената си купичка. Промърмори нещо, което звучеше като „тъпак“, „прекалено много индийско орехче“, „ще му отрежа главата“, и с недоволно ръмжене се върна в кухнята.

Тъй като нямаше вече кой да й прави компания, Малори започна да разглежда другите клиенти на ресторанта. Не бяха много, но нали не можеше да се очаква чудо за толкова кратко. Щеше да мине доста време, докато Джейк и Винсънт успееха да преобразят всичко тук.

Питаше се дали той може да си го позволи.

Тази мисъл й се видя доста неприятна и се намръщи. Тя не беше користна, ни най-малко. Притежаваше значително състояние и нямаше защо да бъде такава. Не че не можеше да уважава един мъж без пари.

Просто нямаше да му има доверие. Не още, не и преди Карлсън да си е свършил работата.

— Мислех, че Карлсън е поканил гости за вечеря — каза един дрезгав глас и тя неволно ахна.

Леко се изчерви, а сърцето й отчаяно се опитваше да възстанови нормалния си ритъм след внезапното появяване на Джейк. Изтърси първото нещо, което й хрумна:

— Поканил е четирима, трима са много.

— Знам — с известно съжаление каза той. — И бих предпочел да сме само двамата, но имам среща с един съдружник.

— Разбирам — промълви Малори и леко въздъхна, защото, както изглеждаше, времето и бизнесът работеха срещу тях двамата. — Може би утре? — вдигна очи към него и сърцето й спря, защото в този миг сякаш целият й живот зависеше от неговия отговор.

Той леко кимна и с усмивка повтори: „Утре.“ Беше се облегнал на тапицираната стена на сепарето й и Малори изведнъж разбра, че той я желае толкова силно, колкото и преди. Нищо не бе се променило, погледът му се спря на устните й и тя усети как дишането й отново се ускорява.

— Ей, Джейк, приятелю, мислех, че вечеряш.

Джейк прикри отчаянието си и успя да хвърли още един страстен поглед на Малори, преди да се мобилизира и да насочи вниманието си към мъжа, застанал зад гърба му.

— Запазил съм маса ей там, до прозорците — каза Джейк и понечи да тръгне.

— И ще оставиш тази млада дама да вечеря съвсем сама? — непознатият пренебрегна напълно Джейк и подаде ръка на Малори през масата. — Той разправя, че в присъствието на хубави жени няма да можем да говорим за бизнес, но аз винаги съм смятал, че в женска компания преговорите вървят по-добре. Казвам се Уитакър. Хари Уитакър.

— Малори Бенет — каза тя и протегна ръка, след което пръстите й изтръпнаха от въодушевеното ръкостискане. Той бе едър мъж, по-нисък от Джейк и с шкембе, от което фигурата му изглеждаше по-масивна, отколкото бе всъщност. Оредялата му сива коса беше сресана на път, за да прикрие плешивината на темето, а веселата му усмивка разкриваше пълен набор от зъбни коронки.

— Сигурен съм, че Малори няма да иска да присъства на нашата скучна делова вечеря — рече Джейк.

— Не бих искала да ви се натрапвам — заяви Малори и се усмихна на Хари, доволна от факта, че най-накрая е пуснал ръката й и че пръстите й всъщност не са счупени. — Сигурна съм, че ще се справите по-добре без мен.

Хари показа несъгласието си, като се вмъкна в сепарето. Поизмести масата, за да настани по-удобно килограмите си, и вдигна ухилената си физиономия към Джейк, сякаш го предизвикваше да ги остави двамата сами.

Джейк сви рамене и седна от другата страна на Малори.

— Ние така и така вече почти бяхме свършили — каза той и направи знак на келнера.

— Добра работа свършихме — натъртено изрече Хари.

— Колкото по-бързо стартира изпълнението на проекта, толкова по-бързо ще започнем да печелим пари.

— Какво представлява този проект? — попита Малори, като се чудеше дали не става въпрос за същото нещо, което Джейк бе отказал да коментира предишната вечер.

— Същият е, за който ти споменах — увери я той и хвърли гневен поглед на Хари, преди да продължи: — И както вече ти казах, нещата още не са стигнали дотам, че да ги разгласяваме.

— Глупости, Джейк! — Хари явно нямаше намерение да се стряска от предупреждението му. — Какво смяташ, че ще направи Малори? Ще се катери от покривите и ще вика оттам ли?

— Не бих го направила — заяви тя.

Това, че Джейк не искаше да я намесва в своя проект, й хареса. Иначе щеше да се притесни, защото щеше да очаква следващата стъпка — да я придумат да вложи част от парите си в едно сигурно начинание.

Така беше започнала историята на Мередит, която всъщност се беше омъжила за онзи навлек и му бе позволила да разполага с всичките й пари, а не с част от тях.

— Разбира се, че няма да се разприказваш — каза Джейк, страшно му се искаше Хари да си държи устата затворена. — Но както ти обясних вече, всичко е въпрос на време. Бих искал да го уредим, преди да се разчуе — нямаше причина да крие нещо от Малори, но въпреки това не му се щеше тя да знае, не още. Искаше тя да цени него, мъжа. Всичко останало нямаше значение.

Хари възприе намека с недоволно сумтене и отстъпи достатъчно, за да помогне при избора на виното. Но той беше словоохотлив по природа и през цялата вечер не млъкна, разказваше им чудати истории за жена си Софи и за трите си деца. „Амбициозна пасмина“ — нарече ги той. Малори си представяше това детско трио, помъкнало тежки дипломатически куфарчета, когато с удивление откри, че най-голямото от децата на Хари е на осем години. Последният му подвиг бил да си присвои домашния компютър и с негова помощ да започне да издава седмичен квартален вестник.

— Вчера — разказваше той — открих Сара, тя е на пет години, да разговаря с компютъра. Още не може да чете, но беше включила устройството за подаване на устни команди и страшно се забавляваше, като объркваше файловете.

— Нямате ли код, с който да държите тези малки дяволчета настрана от компютъра? — попита Малори и се засмя, като си представи с какво удоволствие се е забавлявало петгодишното хлапе.

— Разбира се, че имаме — смутено отговори Хари. — Записан е заедно с телефонния ни номер. Тя просто набрала кода и толкова.

— Страшна система за сигурност сте измислили — рече Джейк, който не можеше да си представи, че едно петгодишно дете ще се ориентира в такава сложна система.

— Всичко зависи от способността им да подражават — строго каза Хари. — Тези деца са като маймунки. Каквото видяла маймунката, такова направила — облегна се назад, за да позволи на келнера да прибере празните чинии, и допи виното си. — Е, сега, след като се навечеряхме, май ще трябва да се върнем към бизнеса.

— Няма за какво толкова да приказваме — спокойно се обади Джейк. — По някое време през тази седмица можем да се уговорим за останалото по телефона.

Малори си помисли, че Джейк прекрасно се справя с положението — не позволяваше на Хари да се разприказва за деловите им работи и го правеше деликатно. Все пак тя започваше да става любопитна — какъв ли беше този мистериозен проект?

— Учуден съм, че не си убедила Джейк да ти позволи да инвестираш в нашето малко предприятие — подхвана Хари, все едно че не беше чул думите на Джейк. — Сигурен съм, че ако се заемеш сериозно, ще успееш да го накараш да ти продаде две-три акции.

— Акциите свършиха, Хари — каза Джейк. — Но дори да бяха останали няколко, сигурен съм, че Малори нямаше да се заинтересува.

И нещата спираха дотук, но Хари не можеше да го разбере.

— Ти винаги би могъл да изровиш още някоя акция, Джейк — възрази той. — О, хващам се на бас, че ако тя те помоли, ще й дадеш част от твоите. Какво ще кажеш, Малори? — ухили се той, без да забележи неудобството им. — Смяташ ли, че ще можеш да похарчиш някой и друг долар за една добра кауза?

Тя не му отговори веднага и той побърза да продължи:

— Няма да хвърлиш парите си на вятъра. Ами че ние за нула време ще удвоим парите, които вложихме. Нали така, Джейк?

— Само ако ликвидираш авоарите си, и то в най-подходящия момент — с равен глас отговори той.

— Е, не е като да не можеш да намериш купувачи, стига да искаш — каза Хари, като се опитваше да компенсира явната липса на ентусиазъм от страна на Джейк.

— Всичко е въпрос на време, Хари. Малори няма да иска да остави капиталовложението си непокътнато за цели три години, преди да реализира печалбата, за която ти спомена.

— Три години не са кой знае какво, особено ако ти е гарантирано, че накрая ще получиш цяло съкровище. Какво ще кажеш, Малори? Искаш ли да споделиш с нас това богатство?

Тя мълчеше през цялото време и упоритият Хари най-после го забеляза. Малори изведнъж се досети, че няма защо да се страхува от някакви хитри замисли на Джейк. Той бе оставил всичко на Хари. Джейк я беше накарал да му повярва, че не иска да обсъжда проекта си с нея и сега, когато любопитството й беше раздразнено, той я оставяше като плячка в ръцете на Хари.

„Плячка“ май не беше най-подходящата дума, но каквато и игра да играеха тези мошеници, на Малори не й пукаше. Знаеше само, че са й заложили капан. Как бяха успели да научат, че произхожда от богато семейство — нямаше представа поне в момента.

Сега Малори искаше само да сложи край на всичко.

— Малко ми е трудно да кажа дали ще се включа, след като нямам никаква представа къде ще отидат парите ми — кротко рече тя. Погледна студено Джейк, като се стараеше да овладее гнева си. — А освен това откъде знаете, че имам достатъчно пари, за да участвам в… мизата, тъй да се каже?

Хари се усмихна.

— Вие сте от висока класа, госпожо — каза той и й намигна. — Страшно висока. И ако питаш мен, само едно нещо може да ти я осигури. Парите. Паричките — после се ухили самодоволно при вида на удивеното й изражение и като се извини, напусна масата.

Боже, като си помисля само, че в началото Хари ми харесваше — мислеше си Малори, докато го наблюдаваше как заобикаля масите и се насочва към фоайето.

— Съжалявам — каза тихо Джейк. — Хари май попрекали с пиенето. Като се върне, ще му повикам такси.

Джейк разбра, че тя е разстроена, но не можеше да проумее защо. Беше ясно като бял ден, че всичко е свързано с този разговор за бизнеса им, но дали Малори се смущаваше, защото нямаше достатъчно пари за инвестиране, или пък не обичаше да й се налагат — Джейк не знаеше. Хари наистина бе прекалил, но той знаеше, че това се дължи на големия му ентусиазъм.

Малори насила отмести поглед от празния вход на сепарето и си наложи да погледне към Джейк. Той се взираше в нея, сякаш се чудеше какъв подход да избере в случая, и тя реши да го улесни.

— И на колко възлиза една от вашите акции?

Джейк й отговори, защото това му се видя най-лесното нещо, което можеше да направи в момента. Тя с нищо не показа как възприема тази информация.

— Ами ако реша да се включа? — попита Малори. — Ще можеш ли да ми отделиш две-три акции?

— Предполагам, че ще мога да ти дам част от онези, които съм запазил за себе си — с нежелание отговори той. — Ако искаш, ще дойда в галерията и ще ти донеса копие от проспекта. След това ще ми кажеш какво е мнението ти за него.

От тези думи я заболя неочаквано силно. Не бе очаквала, че той ще го направи.

Каква грешка! Каква огромна, невероятна грешка бе допуснала.

— Ами ако ти кажа, че не желая да се включа? — попита тя с равен глас и с треперещи пръсти отново разгърна салфетката си върху масата. — Ще се откажеш ли или ще ме притиснеш малко по-силно?

— Че кой те притиска? — шеговито рече Джейк, но смехът заседна в гърлото му, защото разбра, че тя не се шегува. Бързо прехвърли в главата си досегашния им разговор, но не можа да открие какво я е вбесило.

— Аз говоря сериозно, Джейк — каза Малори, вперила суров поглед в него, а очите й блестяха, пълни със сълзи. — Отговори на въпроса ми.

Какво ставаше тук, по дяволите? Най-напред тя се заинтересува от капиталовложенията им, а сега се държеше така, сякаш ужасно съжаляваше, че изобщо е чула за тях.

— Ако не ги искаш, това означава, че ние сме там, откъдето започнахме — каза той, като внимателно опипваше почвата, защото вече знаеше, че е станала някаква ужасна грешка.

Малори го погледна строго, за миг му повярва, защото й се искаше, за миг му се довери, защото не можеше иначе. Помисли си, че това е като да хвърляш ези-тура, но в същото време й се искаше да забрави за правилата и да послуша сърцето си.

— Сигурно си прав — рече тихо. — Ние сме точно там, откъдето започнахме.

Джейк въздъхна дълбоко, искаше му се да разбере точно какво става. Тя явно изпитваше някакво неудобство, когато говореха за пари. Но какво ли си бе въобразила, та изглеждаше толкова разстроена?

— Колко акции успя да ти измъкне тя, а, Джейк? — Гръмкият глас на Хари, който се провикна отдалеч, някак странно отекна в почти празния ресторант. Като се ухили на Малори, той се приближи с бърза крачка до масата и ентусиазирано потупа Джейк по гърба.

Джейк се опита да опровергае предположенията на Хари, без да възбужда отново желанието му да продава акции на Малори.

— Нищо не съм й продал досега — отговори той. — Но ако не стоиш настрана от тази работа, Малори ще си помисли, че искаш да й продадеш от твоите. Или тя ще ни обработи и двамата и ще вземе по малко акции от всеки.

Джейк се усмихна на Малори, като се наслаждаваше на моментното неудобство на Хари. Тя отдръпна ръката си колкото може по-далеч от неговата и той веднага го забеляза, усети липсата на топлина.

— Малори? — все така шеговито попита Джейк. — Какво ще кажеш, готова ли си да бухнеш някой и друг долар в нашата сигурна сделчица?

Хари изглеждаше страшно възмутен.

— Не продавам! — възкликна той, а после се закиска. — Но все пак бих искал да ви предложа аз да платя вечерята. Подозирам, че в края на краищата ти ще продадеш няколко акции на Малори, а после, когато започнеш да си получаваш дивидентите, ще решиш, че аз съм виновен, защото си се лишил от някои печалби.

Малори се бе вторачила в Джейк, поразена от внезапното си просветление. Едва не му повярва! Нищо не съм й продал досега — бе казал той. Не, Джейк не беше се отказал от плана си. Като се усмихваше насила и избягваше погледа му — защото бе непоносимо да го гледа и да се пита дали е права, или е сбъркала, или пък просто е пълна глупачка, защото сърцето й бе разбито от един мъж, който се готвеше да я измами, — тя се извини и тръгна към дамската тоалетна. Щом веднъж се изгуби от погледите на мъжете, Малори заобиколи през фоайето и бързо напусна ресторанта.

 

 

Беше десет часът, когато тя влезе в закусвалнята; два часа по-късно можеше спокойно да се върне у дома, без да нарушава обещанието си. Поръча си кафе, макар да знаеше, че кофеинът ще я държи будна през цялата нощ; беше прекалено безразлична към всичко, за да се сети да поиска кафе без кофеин. Изпи първата чаша почти наведнъж, взирайки се в черната дъска, на която беше изписано менюто за деня. Унесено се запита дали филето от сьомга, предлагано тук, имаше същия вкус като онова, което снощи й беше сервирал Винсънт. Неговото беше великолепно, както и всичко останало, което бе вкусила там, включително и няколкото сотирани скариди — беше ги задигнала от чинията на Джейк, когато той не я гледаше.

Стомахът й се сви, като се сети за Джейк, затова се съсредоточи върху отношенията на Карлсън и Пеги и започна да се пита дали са прекарали добре заедно. Тайландската им вечеря сигурно не е била по-хубава от вечерята, която тя бе споделила с Джейк. После сама си направи забележка, защото не можеше поне за минута да забрави за него.

Изпи още една чаша кафе, преди да престане да избягва темата за Джейк и онова, което щеше да стори, за да го забрави.

Малори не го обвиняваше. И тя щеше да се разсърди, ако мъжът, с когото излизаше, я обвинеше, че се опитва да го измами и да му задигне парите. Не че Джейк имаше и най-малка представа за това какви престъпни дела му е приписвала тя в мислите си. Беше предостатъчно, че си тръгна, без да му каже едно любезно „лека нощ“ или поне да му зашлеви шамар.

Още когато колата й с рев се понесе по булеварда, Малори разбра, че е направила грешка. Нямаше никакво значение дали Джейк възнамеряваше да я измами или не. Тя просто трябваше да каже „не“ и толкова.

Какъв човек беше той, каква беше тя — та това нямаше нищо общо с всичко, което ставаше в сърцето й. Дълбоко в душата си — там, където се преплитаха чувства, логика и опит — тя знаеше, че не може без него. Искаше да бъдат заедно, да научи повече за него, да сподели поне някаква малка част от живота му, за да й остане един прекрасен спомен, когато всичко свърши.

Но като избяга от него, тя всъщност се отказа от всичко това и сега не знаеше как да си го възвърне.

 

 

Пиеше третата чаша кафе, когато той се появи.

Като се съсредоточи с всички сили върху дишането си, което се бе превърнало в съзнателно усилие, тя го наблюдаваше как излиза от колата си и с едри крачки се запътва към ярко осветения вход на закусвалнята. Само още две маси бяха заети и той почти не ги погледна, а направо прекоси помещението и седна срещу нея.

— Трябваше ми малко време, но се досетих — каза Джейк, който въртеше чашата си в ръце и изчака сервитьорката да я напълни с кафе, преди да вдигне очи към Малори.

— За какво си се досетил? — прошепна тя, като се страхуваше да говори, защото бе сигурна, че това ще бъде грешка.

— Сетих се какво те е накарало да си тръгнеш — с равен глас изрече той. — Аз май прекалено много се стараех да попреча на Хари да ти досажда с нашия проект, та затова изобщо не се замислих как би могла да възприемеш приказките ми.

Джейк почака около минута, мълчаливо изпи кафето си и най-после разбра, че тя нямаше намерение да продума, за да го улесни.

— Не ми трябват парите ти — заяви той, вперил поглед в нея, и сам видя облекчението, изписано на лицето й. Джейк се ядоса малко, че тя си беше въобразила разни неща за него, но й беше толкова благодарен, че все пак го слушаше. А останалото нямаше значение. — Не ми трябват. Нямам нужда от тях.

— Това няма значение…

— Има! — изрече през зъби той. — Но си мисля, че има и някаква причина да стигнеш до подобно заключение и че тази причина няма нищо общо с мен.

— Стори ми се, че искаш да ме измамиш — каза тя и едва не се разсмя, защото всичко й се виждаше толкова комично, толкова мелодраматично.

— Точно за това се досетих — каза Джейк, но думите й го накараха да потръпне. Нараниха го тези думи, макар да знаеше, че не би трябвало. — Но когато най-после ми се изясни картинката, ти вече беше изчезнала. Тогава разбрах, че си избягала, защото си обидена, и това май ме изненада. Досега винаги си била непредсказуема.

— Защо мислиш така?

— Нима не се съблече гола в моя ресторант, не ми сервира страхотна вечеря в дома си, когато дойдох да те взема да излезем, и не заспа, когато беше обещала… нещо друго?

— Не съм се събличала гола! — възкликна тя, почти сигурна, че само тук имаше известни основания да възрази.

— Въпросът е спорен — отговори той с лекота, пренебрегвайки твърдението й. — Но като се върнем на онова, което стана снощи, бих искал да знам дали беше сериозна.

— За кое?

— За това, че ще се върнем там, откъдето започнахме — тихо изрече той. — Ти каза тогава, че бихме могли да направим точно това.

— Казах го, преди да започна да се държа като пълна идиотка и да избягам — с искрено съжаление заяви Малори. — И не съм сигурна към какво точно ще се върнем… нито докъде бяхме стигнали.

— До твоя коридор — промълви той, припомняйки й колко близки бяха тогава, какви взаимни чувства изпитваха в онези кратки мигове. — Всичко останало някак ми се губи.

— Не те интересува защо аз…

Джейк я прекъсна, преди да успее отново да подхване темата, която трябваше да бъде забравена.

— Интересува ме, но не мисля, че това е важно точно сега. Просто бих искал да знам дали… — млъкна за малко, защото не можеше да намери точните думи. Впери поглед в нея и тъй като не искаше да рискува да стане причина дори за най-малкото недоразумение, започна същото изречение отново: — Просто бих искал да знам дали желаеш да бъдеш с мен.

Тя кимна, а жаждата му да я притежава превръщаше кръвта й в река от разтопен метал. Имаше нещо в него, което я караше с лекота да взема някои решения.

— Искам да ми повярваш, че няма да те нараня — каза той. — Ти ме помоли да ти повярвам за Карлсън.

— Това е друго нещо — промълви Малори.

— Зависи от гледната точка. Когато се обвързвам с някоя жена, малко ме смущава фактът, че някаква загадъчна личност от мъжки пол ми диша във врата.

— Напълно те разбирам.

— Моля те само да държиш чантичката си затворена и да ми повярваш, че няма да се опитвам да я отворя. Толкова ли е трудно това?

Тя едва не каза „да“, но в последния миг се въздържа, защото много й се искаше да му достави удоволствие.

— Ще се опитам — изрече най-накрая и наистина вярваше, че постъпва правилно.

Джейк се поколеба малко, но после кимна.

— Това е добре — малко грубо каза той, разочарован, че тя не може да му даде повече и в същото време обзет от странното усещане, че не е имала намерение да отстъпи и толкова малко. — Засега това е добре.

— Как успя да ме намериш? — попита Малори, изпълнена с любопитство, защото местоположението на закусвалнята бе такова, че не беше логично да я търси точно тук.

— Карлсън се досети, че може да си в тази закусвалня — отговори Джейк.

— Надявам се, че не си му попречил — каза тя и впери очи в часовника си, за да избегне погледа му. Оставаше й още половин час.

— Обадих му се по телефона. Сетих се, че той имаше някакви планове за тази вечер.

Осветлението в закусвалнята за миг угасна, с което предупреждаваха клиентите, че е време за затваряне. Джейк сложи няколко банкноти на масата и изчака Малори да стане, а после я последва, без да се докосва до нея. Вече не беше възможно само любезно да я прегърне през кръста.

Той искаше всичко — нежното й тяло да се извива под неговото, любовните й стенания да отекват в ушите му.

Вместо това, попита я къде си е оставила очилата. Утре, когато тя успееше да обмисли отново нещата и да си почине, щеше да я помоли да му се довери. Най-малкото щеше да успее да открие защо й е толкова трудно да го стори.

— В колата — отговори му тя, като ровеше в чантата си за ключовете. Защо ли имаше чувството, че ще се качи в колата си, ще потегли и ще напусне завинаги живота му? Той не беше я докоснал нито веднъж.

Навярно след като всичко бе казано, той вече не искаше да я докосва.

— Никога не съм те виждал с очила — промълви Джейк. Като се проклинаше за слабостта си, той хвана дръжката на чантичката й с един пръст и я хвърли на покрива на колата. Утрешният ден изведнъж му се видя безкрайно далечен. Прегърна Малори през кръста и като се облегна на колата, привлече я плътно към себе си. — Хващам се на бас, че изглеждаш дяволски секси с тях.

Малори се изви в ръцете му, цялото й тяло изведнъж пламна, защото бедрата му плътно се притиснаха към нейните. Но тя искаше да го види, имаше нужда да разбере дали в очите му тлее същият онзи огън, който я изгаряше отвътре. Вдигна глава, но зърна само тъмните сенки наоколо.

Когато устните му откриха пулсиращата вена в основата на шията й, тя впи пръсти в твърдите мускули на раменете му. Той я докосваше навсякъде, устните му леко захапаха ухото й, притиснаха се до челото. Малори зарови пръсти в косата му и се опита да обуздае движенията му, докато устните й търсеха неговите.

Усетил топлината на тялото й, Джейк сякаш забрави къде се намират. Тялото й беше стегнато и толкова горещо, а той все не успяваше да се приближи достатъчно плътно до огъня. Усети вкуса на кожата й, гладкостта й, копринената бариера на облеклото й го измъчваше с лъжливи надежди.

Искаше да я гледа, да чува стенанията й, докато я води от един връх на удоволствието към друг.

Тази картина беше опияняващо еротична.

Малори вече напълно бе изгубила здравия си разум и нищо не можеше да й попречи да желае Джейк. Усещаше само нуждата да го притежава, невероятната страст, която бушуваше в нея и я караше да дърпа безпомощно копчетата на ризата му.

Когато ги осветиха фаровете на една минаваща кола, тя се бореше с третото копче.

Пръстите й замряха под дланта му. Той я притисна силно, нежно, зарови лице в косите й и двамата заедно изплуваха на повърхността.

— Мога само да се извиня за мястото — прошепна Джейк, — но ти ме накара да се забравя…

— Чувствам се като ученичка — каза Малори.

— Ще те последвам с колата, мила — каза Джейк и й помогна да се настани на седалката.

— Не искам да се прибера сама — рече тя. Знаеше, че слага всички карти на масата, но не й пукаше. Искаше да бъде с него — това бе всичко — и беше толкова важно да му го каже.

Усмивката му й подсказа колко много е искал да чуе тези думи.

— Преди никога не съм знаел какви точно са отношенията ми с една жена — с удивление каза той. — С теб всичко е ясно. Нищо не криеш.

— Освен отношенията си с Карлсън — подразни го тя; беше толкова щастлива, че можеше да се шегува с този болезнен въпрос.

— Да, освен отношенията си с Карлсън — съгласи се Джейк тържествено. И понеже той не бе в състояние да се шегува, наведе се, за да целуне за последен път устните й. Той говореше, като при всяка дума възбуждащо докосваше устните й: — И Карлсън има среща тази вечер, тъй че мога да си позволя да почакам още малко, докато ми разкриеш тайната си.

 

 

Малори си беше вече у дома, в леглото, когато се сети, че Джейк не беше казал и дума за това кога ще се срещнат отново. Тя се усмихна и се зае да прави различни планове, които включваха и възможността да го причака на определени места. Беше благодарна за това, че тази неделя се падаше на Джанет да се грижи за галерията и като впери поглед в тавана, — реши да се възползува от предизвиканата от кофеина бодрост.

Да го намери нямаше да бъде трудно и тя го знаеше. Да убеди Винсънт да му позволи да зареже ресторанта можеше да се окаже малко трудно. Най-накрая реши да му даде време до обяд. След това Джейк щеше да бъде отвлечен и тя нямаше да позволи на Винсънт да й попречи.