Христо Смирненски
Земни писма до небесни жители

1. Райскому ключарю

Извинявай, старче свети,

аз ще бъда доста кратък,

знам, че днес сте вий заети

с доста работа нататък.

 

Ще ти кажа как сме ние

тук в Българийка любезна,

ще ти кажа, че се вие

под крака ни тъмна бездна.

 

Изпроводихме със мъка

сватовете си високи

и на зор сме в пазарлъка

май по всичките посоки.

 

Зер в орехова черупка

надве-натри ще се свием

и откърпената дупка

има дълго да я шием.

 

Ала призракът злокобен

тъкмо на три милиарди

да смрачи не е способен

шумните ни булеварди.

 

И по стъгди и площади

скверно демагогство блика;

всички свирят серенади

сред трагедия велика.

 

Па издигнахме си банки

днес по всичките кюшета

върху смъртните останки

на Българийката клета…

 

Бих разправял, старче свети,

дълги нашенски поеми,

но ще блеснат в тез куплети

цветни цензурни калеми.