Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Долепила чело до хладното стъкло,
поглежда тя навън.
Пред тъмния й взор почива равний двор
в злокобен, тежък сън.
В градинката цветя — деца на есента,
трептят едвам-едвам.
Тя пита ги с тъга: „Защо, защо сега
разцъфнали сте там?
Кого ще кича с вас през тих вечерен час,
упита от любов?
Над него кръст стърчи, на който не личи
навярно и наслов.
Тях — сладките уста целуна ги смъртта
отдавна там на юг
и нивга занапред нито с последний цвет
не ще накича друг.
Защо, ви питам аз, защо, защо тогаз
сте толкоз свежи пак?“
— Защо ли пак цъфтим? Нима не ще красим
ний твоя саркофаг?
Край