Бертолт Брехт
Диалектиката в театъра (2)

[Епически и диалектически театър]

Сега ще направим опит да преминем от ЕПИЧЕСКИЯ театър към ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ театър. По наше мнение и според нашите намерения практиката на епическия театър и цялото схващане за него съвсем не бяха недиалектически, както и един диалектически театър не би могъл да мине без епическия елемент. Въпреки това ние замисляме едно доста голямо преобразование.

1

В по-ранни съчинения ние разглеждахме театъра като колектив от разказвачи, които са се изправили, за да въплътят някои разкази, тоест да им заемат своите личности или да им създадат среда.

2

Също така отбелязахме към какво се стреми разказвачът: към удоволствието, което ще достави на своята публика, като й даде възможност да разглежда критично, тоест творчески човешкото поведение и последиците от него.

При тази постановка на въпроса вече не съществува основание за рязко разделяне на жанровете — освен ако такова основание бъде намерено. Според обстоятелствата събитията приемат трагичен или комичен аспект, изтъква се тяхната комична или трагична страна. Това няма почти нищо общо с комичните сцени, които Шекспир вмъква в своите трагедии (а след него и Гьоте в своя „Фауст“). Дори сериозните сцени могат да приемат комичен аспект (например сцената, в която Лир подарява кралството си). По-точно казано, в такъв случай силно изпъква комичният аспект в трагичното или трагичният в комичното като негова противоположност.

3

За да може по забавен начин да излезе наяве и да бъде подложено на критика особеното в предложените от театъра видове поведения и ситуации, публиката трябва да си съчинява мислено други видове поведения и ситуации и следвайки действието, да ги противопоставя на предложените от театъра. Така публиката сама се превръща в разказвач.

4

След като установяваме това и изрично добавяме, че публиката в своето съавторство трябва да заеме становището на най-творческата, най-нетърпеливата, често най-устремената към отрадни промени част от обществото, тогава вече можем да се откажем от обозначението „епически театър“ като обозначение за театъра, който имаме предвид. То е изпълнило дълга си, ако повествователният елемент, който е заложен във всеки театър, е бил засилен и обогатен.

Това не означава отстъпление. По-скоро чрез затвърдяването на повествователния елемент за целия театър, както за настоящия, така и за досегашния, сега вече е създадена основа за уточняване на особеностите на новия театър, който е нов най-малкото с това, че съзнателно развива и прави забавни определени черти на досегашния театър — диалектическите. С оглед на тази особеност обозначението „епически театър“ изглежда съвсем общо и неопределено, почти формално.

5

Сега да продължим нататък и да поговорим за светлината, в която трябва да поставим междучовешките процеси, които искаме да покажем, за да излезе наяве променимостта на света и това да ни достави удоволствие.

6

За да съзрем променимостта на света, трябва да отбележим законите на неговото развитие. При това ще изходим от диалектиката на социалистическите класици.

7

Променимостта на света се дължи на неговата противоречивост. В нещата, хората и процесите е заложено нещо, което ги прави такива, каквито са, и заедно с това нещо, което ги прави други. Защото те се развиват, не остават същите, променят се до неузнаваемост. А нещата, такива, каквито са в момента, съдържат в себе си „неузнаваемо“ и нещо друго, предишно, враждебно на сегашното.

(Фрагмент)