Хосе Луис Гарсия Мартин
Лек за меланхолици

All you have to do is take your clothes off

Frank O’Hara^[1]

 

Когато ме видиш угрижен, потиснат, в лошо настроение,

всичко, което трябва да направиш, е да захвърлиш дрехите,

и тогава грее слънцето, и се открива тайната:

че сме плът и дишаме, и се намираме

близко един до друг.

Голотата ти ме прави неуязвим.

Гнилата логика, помътеното

сърце, разязвените вечери се лекуват

със съвършената симетрия на твоите ръце и крака.

Разперени оформят вечен кръг, пътеки

към усамотен плаж, ритуалът на Бог.

Всичко, което не си ти, което не съм аз,

престава да бъде важно: болката,

безчувствието, отвращението, са дребнавости,

които нищо общо нямат със живота.

Когато ме видиш да агонизирам, захвърли дрехите.

Дори да съм умрял, аз ще възкръсна.