Луис Фелипе Виванко
Уморен от думи

На Камило Хосе Села

Уморен от думи (и също от мълчания).

Уморен от очевидности (и също от потайности).

Хоризонтът ти е далече и в него всяко живо

зърно, всеки миг, чувствителен към разстояния.

 

Колко си добре, Господи, около всяко село!

Ти, колко си добре!, и колко съм добре аз!, ако един следобед

ни събира с червена пясъчна растителност и сини пъпки,

и волски впряг, и лаещо куче, и някоя птица!

Колко добре се прекарва, Господи, с полските ширини

и действени цветове, накъдряни леко!

Колко добре се прекарва, Господи, и колко малко липсва!

(Къщите, тъй залепени за земята, и отдаването, тъй висше.)

 

Уморен да бъда друг (навярно да бъда аз самият),

ще се отдам на нещата, към които не се стреми никой,

за да се забрави с тях, свободен от други господства.

Само твоя, Господи, действителността на света

(и живата дума, която се приближава и смалява

излишъка си от съзнание, за да бъде нещо твое).

 

Уморен от уроци (и от въображаемости),

искам да вървя по трасето на влака — сред пейзажа,

противопоставящ се на живописните места — като се отдалечава

от селото без повече блага освен небето си и силата му.

Там съм раснал през години на потайно изоставяне,

които бяха корените на звучащ клонак.

И там Ти се оставяше на най-добрата своя бедност.