Запомняща се книга, литературно има доста минуси според мен, като в пряката реч и че 10-те години не се усещаха.
Чисто философски според мен дьо Сад не е прав, идеите му са свързани само със задоволяване на собствените егоистични желания и изключително крайни пориви. Краят обаче ме учуди, може да се тълкува с някаква ирония. Най-страшното обаче е, че маркиз дьо Сад в действителност е правил подобни извращения, все пак думата САДизъм е производна от името му.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.