За първи път прочетох „Бесове“ през 1992 или 1993, не мога да си спомня
вече добре. Тогава не се задълбочих, защото не ми пасна много.
Пък и тогава бъх млад, бях впечатлен от „Идиот“, от етико — естетическите
концепции изложени от Д. там.
Сега разбрах наистина какво е имал предвид Д. с „Бесове“.
От „Бесове“ става ясно, че Д. е нещо като ясновидец, пророк.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.