Хенрик Сенкевич
Стас и Нели (37) (Из африканските пустини и лесове)

XLII

— Нели, можеш ли да изброиш нашите пътешествия от Фаюм? — попита Стас.

— Мога.

Като каза това, момичето вдигна нагоре вежди и започна да пресмята на пръсти:

— Момент. От Фаюм до Хартум — едно; от Хартум до Фашода — второ; от Фашода до клисурата, в която намерихме Кинг — трето, а от планината „Линде“ до езерото е четвърто.

— Да. Сигурно в света няма втора муха, която да прелети такава част от Африка.

— Добре щеше да изглежда тази муха без тебе. А той започна да се смее:

— Муха върху слон! Муха върху слон! — Но не цеце? Нали, Стас? Не цеце?

— Не — отвърна той, — ей такава една мила мушйчка Зарадвана от похвалата, Нели потърка нос о рамото на Стас, след това попита:

— А кога ще тръгнем на пето пътешествие?

— Когато ти си отпочинеш,. а аз науча поне малко тези хора, които Кали обеща да ни даде, да стрелят.

— И дълго ли ще пътуваме?

— Ах! Дълго, Нели, дълго! Кой знае дали това пътешествие няма да бъде най-дългото.

— Но както винаги, ти ще се справиш!

— Трябва.

И Стас се оправяше, както можеше, но петото пътешествие изискваше големи приготовления. Предстоеше им да се впуснат отново в непознати страни, където ги заплашваха различни опасности, ето защо момчето искаше да се осигури по-добре срещу тях, отколкото преди. За тази цел упражняваше в стрелба с ремингтон четирийсет млади войни от племето Вахима, които трябваше да представляват главната въоръжена сила и нещо като гвардия на Нели. С повече стрелци не можеше да разполага, защото Кинг бе донесъл на гърба си само двайсет и пет карабини, а конете — петнайсет. Останалата част от армията трябваше да се състои от сто воини от Вахима и сто от Самбуру, въоръжени с копия и лъкове, които обеща да осигури Фару, и тяхното присъствие щеше да отстрани всякакви трудности при пътуването през обширната и много дива страна, обитавана от племето Самбуру. Не без известна гордост Стас си мислеше, че се бе изглъкнал при пътуването от Фашода само с Нели и двамата негри, без всякакви средства, а сега може да стигне брега на океана начело на двеста въоръжени хора със слон и с коне. Той си представяше какво ще кажат англичаните, които високо ценят практичността, и преди всичко какво ще кажат баща му и господин Раулисън. Мисълта за това подклаждаше всичките му усилия.

Все пак той не беше напълно спокоен за своята съдба и за съдбата на Нели. Добре! Сигурно лесно ще мине през земите на Вахима и Самбуру, но какво ще стане след това? На какви племена ще попадне още, в какви области ще навлезе и колко път ще му остане? Указанията на Линде бяха твърде общи. Стас силно се тревожеше, че не знае всъщност къде се намира, защото тази част на Африка изглеждаше на картите, по които учеше география, като напълно бяло петно. Не знаеше също така какво представлява езерото БасаНарок и колко е голямо. Той беше на южния му край, където ширината на разлива можеше да има над десетина километра. Но колко надалеч се простира езерото на север, никой не можеше да му каже — нито Вахима, нито Самбуру. Кали знаеше що-годе езика кисвахили и отговаряше на всички въпроси само с „Бали, бали“, което означава „далеко, далеко“ — но това бе всичко, което Стас успя да изтръгне от него.

Тъй като планините, които затваряха кръгозора на сезер, изглеждаха доста близо, той предполагаше, че това е някакво не особено голямо планинско езеро, каквито има много из Африка. След няколко години стана ясно каква голяма грешка беше допуснал!, но засега искаше да опознае не толкова територията на БасаНарок, колкото да разбере дали не изтича от него някаква река и да се влива в океана. Поданиците на Фару, сакбурите, твърдяха, че на изток от страната им се простира огромна безводна пустиня, през която никой още не е преминал. Стас познаваше добре негрите от разказите на пътешествениците и от приключенията1 на Линде, а донякъде и от личен опит, и знаеше, че когато започнат опасностите и трудностите, много негови хора ще се измъкват обратно към дома, па дори може да не остане нито един. В такъв случай щеше да остане сред джунглата и пустините само с Нели, с Меа и с малкия Насибу. Но преди всичко той си даваше сметка, че липсата на вода веднага ще разпръсне кервана и затова усилено разпитваше за река. Вървейки по нейния бряг, би могъл наистина да избегне ужасите, на които са обречени пътешествениците в тези безводни местности.

Ала самбурите не бяха в състояние да му кажат нищо сигурно, а сам не можеше да си позволи по-дълга екскурзия край източния бряг на езерото, защото в Боко го задържаха

——

1 През 1838 г. забележителният пътешественик Телеки откривател на голямо езеро и го нарича Рудолф. — Б. пр.

други работи. Той пресмяташе, че нито едно от пусканите от планината „Линде“ и по пътя от негърските села хвърчила сигурно не е прелетяло през веригата от върхове, заобикалящи БасаНарок. Поради това трябваше да правят и пускат нови, защото тях вятърът можеше да отнесе далеч през равната пустиня, дори може би и чак до океана. Ето защо сам трябваше да ръководи тези работи, тъй като Нели прекрасно умееше да лепи хвърчила, а Кали се научи да ги пуска, но никой от тях не можеше да напише всичко онова, което трябваше да се напише. Стас смяташе, че това има огромно значение и не бива да се подценява. И така, тези работи му заеха толкова много време, че едва след три седмици керванът беше готов за път. Ала в навечерието на деня, в който рано сутринта трябваше да потегли, младият крал на Вахима застана пред Стас, поклони се дълбоко и рече:

— Кали отива с господаря и с бейби чак до вода, по която плуват големи лодки на бели хора.

Стас се трогна от този израз на симпатия, но смяташе, че няма право да взима със себе си момчето на такова голямо пътешествие, от което не би било сигурно завръщането му.

— Защо искаш да дойдеш с нас?

— Кали обича велики господар и бейби Стас постави дланта си върху къдравата му глава.

— Зная, Кали, ти си добро Момче. Но какво ще стане с кралството ти и кой ще управлява вместо тебе Вахима?

— М’Тана, брат на майка на Кали.

Стас знаеше, че и между негрите се водят борби за власт и че властвуването ги привлича също така, както и белите, затова помисли малко и каза:

— Не, Кали. Аз не мога да те взема. Ти трябва да останеш при Вахима, за да ги направиш добри хора.

— Кали върне се при тях.

— МТана има много синове, какво ще стане, ако пожелае сам да стане крал и да остави кралството на синовете си, а жителите на Вахима настрои да те изпъдят?

— МТана добър. Това не направи. — А ако го направи?

— Кали отново отиде — до голяма вода при велики господар и бейби.

— Ние вече няма да бъдем там.

— Кали седне край вода и плаче от мъка.

Като говореше така, той постави ръце върху главата си и след малко прошепна:

— Кали много обича велики господар и бейби, много.

И две големи сълзи блеснаха в очите му.

Стас се поколеба как да постъпи. Беше му жал за Кали, но не се съгласи веднага да приеме молбата му. Разбираше, че без дори да се смята опасността при връщането, ако МТана или магьосниците разбунтуват негрите, тогава над момчето щеше да надвисне опасност, не само от изпъждането му от страната, но и за живота му.

— По-добре ще бъде за теб да останеш — каза му той, — несравнимо по-добре!

Ала в момента, когато казваше това, влезе Нели, която бе чула много добре целия разговор през тънката рогозка, преграждаща помещението, и като видя сълзите в очите на Кали, започна да ги бърше от миглите:му с пръстчетата си, след това се обърна към Стас.

— Кали ще дойде с нас — каза тя с твърда решимост. — Оха! — отвърна малко засегнат Стас. — Това не зависи от тебе.

— Кали ще дойде с нас — повтори тя.

— Или пък няма да дойде. Изведнъж тя тропна с крак:

— Аз искам!

Стас я погледна силно изненадан, без да разбира какво бе станало на винаги доброто и тихо момиче, но като видя, че то беше поставило двете си юмручета на очите и като птиче поемаше въздух, започна да вика бързо-бързо:

— Кали ще дойде с нас! Ще дойде… ще дойде! Защо плачеш? Колко си лоша! Ще дойде! Ех, че ме изнудваш! Ще дойде, чуваш ли?

Така и стана. Стас се срамуваше от слабоста си към „добрия Мзиму“ чак до вечерта, а „добрият Мзиму“, след като постигна своето, беше така тих, добър и послушен, както винаги.