Прочетох и четвъртата последна книга (Inheritance) от поредицата. Тя, както и „Бризингър“ ме разочароваха не само заради начина, по който завърши историята, а и заради изключително бавното развитие на събитията. Личи си че Паолини, в желанието си да напише прекрасна поредица, се е олял с взаимстването от Толкин, но точно поради тази причина е пропуснал няколко съставки от „рецептата“ и човек остава с усещането за нещо недовършено.
Отбелязвам си че е започнал поредицата на 15 годишна възраст, което е похвално, така че се надявам следващи негови книги да бъдат на по-високо ниво.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.