Глен Кук
Сенчести игри (23)

23.
Уилоу, прилепи и други неща

Беше късно. Уилоу се тръшна в стола си и се прозя. Кинжала, Корди и Жената го погледнаха с очакване. Все едно Прабриндрахът не можеше да си каже сам.

— Говорихме.

— И? — настойчиво попита Радишата.

— Вероятно очаквахте да скочи и да закрещи „О, чудничко!“

— Какво каза той?

— Каза, че ще проучи как стоят нещата. Което е и най-доброто, на което можете да се надявате.

— Трябваше да отида аз.

Прабриндрахът проговори:

— Сестро, човекът изобщо нямаше да ни слуша, ако някой току-що не бе опитал да го убие.

Това я стресна.

— Тези момчета не са глупави — вметна Уилоу. — Знаят, че сме планирали нещо, когато се присламчихме към тях на Третия Водопад. Наблюдавали са ни също толкова внимателно, колкото и ние тях.

Пушека се вмъкна с безшумието на прякора си. Намираха се в голяма стая в подземията на един приятел на Радишата близо до маслиновата горичка. Миришеше на застояло, въпреки че нощта проникваше в помещението от няколко места. Магьосникът се приближи към светлината на трите газови лампи. Лицето му се изкриви в намръщена гримаса. Огледа се наоколо.

— Какво има? — попита Корди. Трепереше видимо. Уилоу също започна да се чувства странно.

— Не знам. За момент… сякаш нещо ме наблюдаваше.

Радишата се спогледа с брат си, после с Лебеда.

— Уилоу. Двамата странни дребосъци. Едноокия и Гоблин. Истински ли са или мошеници?

— Шест от едното и половин дузина от другото. Нали, Кинжал? Корди?

Бесния кимна. Кинжала каза:

— Дребничкия. Който прилича на дете. Жабешко лице. Той е опасността.

— Какво представлява? — попита Жената. — Най-странното дете, което съм виждала. На моменти се държеше като стогодишен.

— Може би и десет хилядигодишен — каза Пушека. — Имп. Не посмях да го изследвам, за да не разбере, че съм нещо повече от глупаво старче. Не знам на какво е способно. Но определено е свръхестествено същество с големи умения. Чудя се обаче как човек с малкия капацитет на Едноокия го е подчинил. Аз съм много по-добър от него като талант, умения и обучение, но не бих могъл нито да призова, нито да контролирам подобно нещо.

Изведнъж от мрака над тях се разнесе писукане и плясък на крила. Всички се обърнаха изненадано. Около светлината се разлетяха прилепи в хаос от цвърчене и суетене. Внезапно се появи доста по-голяма сянка, черна като парче нощ. Сграбчи прилеп в движение. Секунда по-късно втора голяма сянка прелетя, улавяйки друг. Останалите се спасиха през прозорец на нивото на земята.

— Какво, по дяволите… — изпищя Уилоу. — Какво става?!

Кинжала отговори:

— Два гарвана. Изтребват прилепите. — Звучеше съвършено спокойно. Сякаш гарвани, избиващи прилепи в мазе посред нощ току над главата му, са нещо напълно нормално.

Птиците не се появиха повече.

— Това не ми харесва, Уилоу — промърмори Корди. — Гарваните не летят среднощ. Тук има нещо гнило.

Всеки гледаше към другите и чакаше някой да се обади. И никой не забеляза гъвкавата като котка сянка, която се излегна от другата страна на прозореца и започна да наднича с едното си око. Нито пък усещаха, че една детска фигурка се е проснала върху стар сандък малко отвъд светлината и се хили. Но Пушека започна отново да трепери и да се върти на всички страни с усещането, че го наблюдават.

Най-накрая Прабриндрахът проговори:

— Спомням си, отбелязах, че идеята да се срещаме толкова близо до гората не е добра. Споделих предложението си да се съберем в някоя добре изолирана от подслушване стая в двореца. Не знам какво стана току-що, но не е нормално и повече няма да говоря тук. Да вървим. Забавянето няма да ни навреди толкова. Нали, Пушек?

Старецът трепереше силно.

— Може би е особено мъдро, принце. Много мъдро. Тук има нещо повече от това, което виждаме… И трябва да предположим, че наистина сме под наблюдение.

Радишата беше разтревожена.

— От кого, старче?

— Не знам. Какво значение има, Радиша? Има заинтересовани страни. Висшите жреци. Войниците, които искате да използвате. Господарите на сенките. А може би и други сили, за които не знаем.

Всички го гледаха.

— Обясни ми — нареди Жената.

— Не мога. Освен да напомня, че тези мъже успешно се пребориха с речните пирати, които толкова дълго държаха реката затворена. Никой от тях не споделя много по въпроса, но дочутото оттук-оттам, което събрах, ме кара да мисля, че е използвана магия от най-висш порядък — при това и от двете страни. А тяхната е била достатъчна, за да прекърши блокадата. Но като изключим импа, около тях нямаше нищо подобно, когато ние се присъединихме. Ако са имали такава сила, къде е тя? Може ли да е толкова добре скрита? Вероятно, но все пак се съмнявам. Може би е с тях, без наистина да е с тях, ако разбирате какво искам да кажа.

— Не. Пак си се върнал към старите си номера. Да си отвратително неясен.

— Неясен съм, защото не мога да ви дам отговори, Радиша. Само въпроси. Не знам дали отрядът, който виждаме, не е просто илюзия, целяща да ни заблуди. Една шепа мъже, без съмнение издръжливи и опитни в смъртоносния си занаят, но не и нещо, способно дотолкова да ужаси Сенчестите. Не са достатъчно, за да променят нещата. Така че, защо на Господарите изобщо да им пука? Или знаят повече от нас, или виждат по-добре. Спомнете си историята на Свободните братства. Те не са били просто бандити и убийци. А тези мъже изглеждат твърдо решени да достигнат Катовар. Капитанът им прибегна до всеки възможен метод освен насилие, за да открие информация за пътя.

— Хей, Пушек! Нали каза да говорим другаде? — прекъсна го Кинжала. — Защо не направим точно така?

— Да — съгласи се Лебеда. — От тази дупка ме побиват тръпки. Не мога да ви разбера, Радиша. Двамата с Прабриндрахът претендирате да владеете Талиос, а се криете из тъмните ъгълчета…

— Позициите ни не са стабилни. — Тя се надигна и тръгна към изхода. — Управляваме само с благоволението на свещениците. И не бихме желали да са в течение на всичко, което правим.

— Всеки проклет лорд и свещеник, който изобщо е някой, беше в гората тази вечер. Те всички така или иначе знаят.

— Само онова, което им казахме. А то е частица от истината.

Корди се приближи към Уилоу.

— Не се бъркай, човече. Не виждаш ли какво разиграват? Изобщо не става дума просто да отблъснат Сенчестите.

— Хмм.

Нещо, подобно на пантера, премина зад гърба им от едно тъмно петно в друго, тихо като самата смърт. Гарваните също се преместиха от една наблюдателна позиция до друга. Детска фигурка се присламчи към групата съвсем открито, но остана незабелязана. Прилепи обаче нямаше.

Чак тогава Уилоу наистина разбра. Жената и брат й смятаха, че битката с Господарите на сенките ще задържи вниманието на свещениците и култовете им. А междувременно те двамата щяха да хванат здраво юздите…

Той не ги винеше. Никак не си падаше по свещеничеството. Може би Кинжала беше напипал нещо с онази реплика, че всичките трябва да бъдат издавени, за да избавят Талиос от присъствието си.

На всеки няколко крачки Уилоу се обръщаше, за да се огледа зад гърба си. Но улицата си оставаше празна. Въпреки това бе сигурен, че нещо ги наблюдава.

— Зловещо — промърмори. И се зачуди как изобщо се е забъркал в такава каша.