Владимир Колев
„Светът е потоп на възникване и създаване“

Първо се опитвам да си спомня нещо за потопа. И за отношението на хората към потопа. Даже си спомням за думите на един от френските крале, Людовик с индекс XV. „След мен — потоп!“

Но да започнем с Ной. Ако повярваме на легендата за него, значи можем да разделим човешката история на два периода — „донойски“ и „следнойски“.

Творецът създал първите двама души без да знае каква беля си взема на главата. Явно е имал идея те да бъдат това, което другите животни не са. Да бъдат едни такива, заплеснати и по цял ден да пеят химни в чест на своя Създател. Категорично им забранил да ядат ябълки, защото от тях се поумнявало по особен начин. Но Ева била жена, значи любопитна. Една лоша змия я изкушила и тя яла от ябълката. И на свой ред изкушила непорочния Адам, който, след като хапнал от ябълката, престанал да бъде непорочен. И престанал да пее химни в чест на своя Създател. Защото бил зает с друго нещо. Другото се правело съвместно с Ева. В резултат на „другото нещо“ се появили Каин и Авел. От там нататък, по същата технология, вероятно са се появили и женски твари. А от съчетанието на мъжкото и женското начало се нароил родът човешки.

Вероятно Творецът се бил простил с идеята хората да му пеят благодарствени химни. Вероятно е стигнал до простото отчаяние, като е видял какви ги вършат тия, планираните за непорочни. И толкова се ядосал, че решил да ги изподави като котета. Но явно, в последния момент му е дожаляло, та наредил на единствения праведник Ной да натъпче един голям сандък с по една двойка от тварите, обитаващи грешната земя.

После отворил небесните шлюзове и изподавил всичко живо. Покрай грешниците хора го отнесли безгрешните животинки, но… стават грешки.

Отчайващото е, че в „следнойския период“ нещата се повторили по сценария от „донойския“. Трябва да Му се признае — Творецът направил още един опит. Оторизирал земна жена да му роди по „непорочна технология“ син, който да опита да се разбере с хората. Резултатът го знаете — разпънали Синът Божи на кръст.

Вероятно, тогава Творецът е вдигнал ръце. Как се отнася към нас с днешна дата, не знам. Не знам дали все още ни обича, както твърдят хората от Ренесанса.

Но знам, че въпросният Людовик си е гледал живота по абсолютно егоцентричен начин, а малко преди да умре от сифилис, е позволил: „След мен (ако ще и) потоп!“ Като че ли хората са мечтаели точно за тази радост…

Това е песимистичния вариант. Но има и оптимистичен. Нека го нарека „хидрооптимистичен“.

Животът се заражда във водата. Водата е началото и стабилността на живота. Без вода няма живот. Куриозът е само привиден. Погледнато под друг ъгъл, даже един Потоп може да се окаже полезен за последваща селекция на по-високо и качествено ниво. Дали потопът ни е изпратен само поради безсилна злоба на Бога?

Една световна война също е вид потоп. Но дава начало на нова, макар и противоречива цивилизация. Поредният потоп ражда поредната цивилизация. Дали водата, макар и в огромни количества, е нещо толкова страшно? Дали цунами-то, за което говорим толкова много от началото на годината е израз на Божи гняв, или начало на ново изграждане?

За мен не са опасни думите на Людовик: „След мен потоп!“ Това е лична позиция без фатални последствия.

За мен е опасна сходната формула. Ако цялото човечество каже: „След нас потоп!“ Тогава наистина ни е спукана работата. Това, което Бог не може да ни направи, можем да си го направим сами…

А в последия момент, преди да пуснем мехурчета, ще си спомняме за Божествената шегичка с първия Потоп, който ни е позволил да станем цивилизация…