Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Strange Music, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Свободен лиценз на Добромир Кралчев)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
moosehead (2011)

Източник: https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=197501 / http://free.hit.bg/dklib/Gilbert_Keith_Chesterton____Poems_translated_BG.pdf

Лиценз

Издателят поставя това издание под лиценз, близък по дух до GNU FDL; а именно: позволява свободното възпроизвеждане, разпространение и променяне на изданието или части от него при следните ограничения:

— да бъдат указвани имената на автора и преводача;

промени в текста могат да бъдат внасяни само при условие че лицето, което ги е внесло, укаже направените промени и своето име, така че промените да не бъдат свързвани с имената на автора и преводача;

— изданието, части от него и всички производни разработки могат да бъдат разпространявани само под настоящия лиценз; нарушителите на това изискване губят автоматически правата си по настоящия лиценз; обаче правата, придобити от други лица, се запазват;

— всеки, който разпространява това издание или части от него под каквато и да е форма, е длъжен да даде на получателите всички права по настоящия лиценз и да ги уведоми за това изрично.

Думата „свободно“, употребена по-горе, означава „без други ограничения освен изброените“. Тя не значи „безплатно“: всеки има право да разпространява това издание или части от него било безплатно, било срещу заплащане, като заплащането е за самия акт на разпространение.

Издание

Гилбърт Кийт Честъртън

Стихотворения

 

Националност английска

Първо издание

 

Оформление и предпечатна подготовка: Добромир Кралчев, 2008

Печат: Мантек ООД

 

Издател: Добромир Кралчев, 2008

[email protected]

 

Излязла от печат на 29.08.2008 г.

История

  1. — Добавяне

Може да повехне обич, може да угасне страст,

ала с мойта арфа вярна по света ще крача аз.

Нищо че едва започвам: дълъг път лежи пред мен;

тайните ти, моя арфо, ще науча някой ден.

 

Музика нечута, дивна в мойте струни се таи;

неизпитана наслада в моята душа кълни.

Сладост, от духа по-фина, по-изящна от плътта,

по-пронизваща от болка, по-смирена от скръбта.

 

Не бездушното доволство, евтиното тържество

на бъбриво самохвалство и студено големство.

А наслада чудна, блага — зов далечен, бисер скъп, —

сред премеждия узряла и стаена като скръб.

 

Но пред теб, неземна арфо, Божи дар изстрадан, свят,

Старостта невеж младок е, а Умът — глупак сакат.

Но не бой се: ще изуча твойте скрити красоти,

някой ден ще свиря с тебе сред смълчаните звезди.

Край