Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Myth of Arthur, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Свободен лиценз на Добромир Кралчев)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
moosehead (2011)

Източник: https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=197501 / http://free.hit.bg/dklib/Gilbert_Keith_Chesterton____Poems_translated_BG.pdf

Лиценз

Издателят поставя това издание под лиценз, близък по дух до GNU FDL; а именно: позволява свободното възпроизвеждане, разпространение и променяне на изданието или части от него при следните ограничения:

— да бъдат указвани имената на автора и преводача;

промени в текста могат да бъдат внасяни само при условие че лицето, което ги е внесло, укаже направените промени и своето име, така че промените да не бъдат свързвани с имената на автора и преводача;

— изданието, части от него и всички производни разработки могат да бъдат разпространявани само под настоящия лиценз; нарушителите на това изискване губят автоматически правата си по настоящия лиценз; обаче правата, придобити от други лица, се запазват;

— всеки, който разпространява това издание или части от него под каквато и да е форма, е длъжен да даде на получателите всички права по настоящия лиценз и да ги уведоми за това изрично.

Думата „свободно“, употребена по-горе, означава „без други ограничения освен изброените“. Тя не значи „безплатно“: всеки има право да разпространява това издание или части от него било безплатно, било срещу заплащане, като заплащането е за самия акт на разпространение.

Издание

Гилбърт Кийт Честъртън

Стихотворения

 

Националност английска

Първо издание

 

Оформление и предпечатна подготовка: Добромир Кралчев, 2008

Печат: Мантек ООД

 

Издател: Добромир Кралчев, 2008

[email protected]

 

Излязла от печат на 29.08.2008 г.

История

  1. — Добавяне

Съвременни мъдрецо, ти си цар

в умуването, не във мъдростта.

За теб димът е липса на пожар,

възходът липса е на висота.

Как мислиш ти, какъв човек е бил

на Камелот владетелят любим?

Та бездната на времето надвил,

пребъдва споменът незаличим!

Умеел, с великани влязъл в бран,

да съкруши надменната им мощ.

И взорът хорски, в него упован,

го окръжава с блясък и разкош.

Под славния му стяг — бойци безчет.

Цял свят да беше, пак се би побрал.

На тайно място векове наред

вълшебство пази трона опустял.

По-силна от годините, живей

безсмъртна приказка за смъртен грях.

А ти, мъдрецо, казваш ми: „Недей

легенда с факт да смесваш тъй без страх.“

Спокойно! И защо е тоз отпор?

Легенда ти не си, в туй няма спор.

Край