— Още когато бях дете, дивите животни лесно се сприятеляваха с мен. И Агата казва, че това е специална дарба. Понякога мисля, че разбирам вълците и мечките по-добре от хората. Истината е, че те ми харесват повече от моите братя.

Намръщи се, спомняйки си за Джанго и за Расван, както и за необикновените разкрития за нейната майка.

Расван беше напълно съкрушен. Наблюдаваше как Рани се смее и се разхожда с високия златокос мъж. Гневът му нарастваше. Трябва да се посъветва с по-големия си брат. Джанго знае как да укроти своенравната им сестричка, както и мъжа, който ги беше унижил. Нямаше да получат голяма зестра от семейството на Мигел, ако Рани се омърсеше с този жълтокос.

Джанго все още беше слаб и замаян, но жена му го беше подпряла с куп многоцветни възглавници. Тъкмо го хранеше, когато Расван се приближи до техния фургон.

— Казаха ми вече за мечката. Едва не си повредил прекрасното животно. Не съм ти разрешил да работиш с тази млада мечка — рече Джанго и отстрани лъжицата, с която жена му го хранеше.

Расван настръхна от яд.

— Този жълтокос ни направи и двамата за смях. Започнах да обучавам младата мечка, защото не можеш да работиш със старата.

— Скоро ще се изправя на крака и ще работя с мечките си. Ще се разправя и с оня със слънчогледовата коса, когото Агата толкова много харесва.

— Не ни остава много време. Покровителства го не само Агата. Рани също го харесва. Трябваше да ги видиш преди малко. Той сигурно ще й отнеме девствеността!

Джанго се навъси и започна да ругае.

— Обещали сме я на Мигел, сина на Сандор. За нея можем да получим много пари. Но ще спечелим и влияние в съвета, щом синът на главатаря стане наш зет.

— Трябва бързо да ликвидираме лечителя.

— Така е, но Сандор заповяда златокосият да се разхожда свободно в лагера, а и Агата е на негова страна, проклета да е тази стара кучка! Трябва да действаме внимателно. Може да се случи така, че да се разболее и да пукне. Или пък… просто да го сполети нещастие. Например да падне от кон при опит за бягство… Остави ме да помисля няколко часа — предложи Джанго. Черните му очи се присвиха, сякаш размишляваше и допълни: — Междувременно кажи на Сандор да дойде при мен. Искам да обсъдим сватбата на Мигел и Рани.

Докато братята крояха черните си планове, обектът на тяхната омраза крачеше по брега на един голям воден басейн.

— Защо ли, дявол ги взел, тези глупаци не построят стана си на това прекрасно място, а пренасят водата за готвене през цялата гора? — мърмореше си Бенхамин. Впрочем те нямаха нужда от много вода, защото почти не се къпеха. — Самият аз ще полудея от сърбеж, ако не мога да се изкъпя.

Огледа внимателно обраслия с дървета и храсти бряг на езерото. Преди време беше видял няколко души да мият продукти във водата, но си бяха отишли. Сякаш наоколо нямаше никой. Беше оставил Рани и нейния вълк близо до палатката на Агата. След кратък оглед на местността той свали дрехите си. Неволно смръщи нос от отвратителната миризма на пот и кръв. „Сигурно съм започнал да воня като карако.“

Извади от чантата си парче сапун и започна да пере. Ако го видеха сестрите му в ролята на перачка, сигурно биха се смели от сърце. Копнееше да се върне у дома. Но първо трябваше да обмисли как да си върне коня и да се отърве от възхитителната гостоприемност на своите домакини.

Изцеди водата от опърпаната си риза и от бричовете и ги разстла върху скалите, за да изсъхнат на топлото слънце. След като влезе няколко метра навътре, Бенхамин с радост откри, че дъното се скосяваше остро надолу и можеше да се плува. Как ли би изглеждала Рани Янос, ако се смъкнеха пластовете мръсотия от тялото й? Изтърка се добре със сапуна и се гмурна под водата. Рани се появи точно когато Бенхамин се скри под повърхността на водата. Тя нададе тревожен писък и трескаво се огледа за нещо, с което да го спаси. Каква лудост го беше подтикнала да падне във водата?

— За малко да те изпусне човек от погледа си и вече си готов да се удавиш.

Измъкна от калъфа остра кама и припряно започна да реже клон от едно дърво. Ако успееше да го счупи, клонът можеше да стигне до Бенхамин и щеше да го издърпа от водата, когато покаже главата си.

Бенхамин започна да плува и изведнъж чу вика на Рани:

— Дръж се! Хванах елин клон. Изгнил е, но ще свърши работа. Ето — изпъшка тя и дървото тежко цопна във водата.

Преди да успее да се предпази, клонът улучи Бенхамин и го принуди отново да се гмурне под водата. Издраскан и останал без дъх, той пак се опита да изскочи на повърхността няколко метра встрани, но отново се натъкна на сухото дърво.

— Дръж се за дървото, жълтокоси глупако! — изписка Рани, като пристъпваше предпазливо до самия ръб на езерото.

Бенхамин започна да ругае, когато изсъхналите дъбови клонки одраскаха раненото му рамо.

— Махни този проклет клон от мене! Не може ли човек да поплува на спокойствие, без да го удрят с дървета по главата?

— Ще се удавиш. Хвани дървото!

Реши да не спори с обърканото момиче, което в страха си можеше да го нарани сериозно, затова хвана клона и го дръпна силно. Надяваше се да издърпа дървото от ръцете й. Вместо да пусне клона обаче, тя се вкопчи още по-здраво в него и цопна във водата.

Тежестта на дървото повлече паникьосаното момиче под водата. Бенхамин се опита да се измъкне от клоните и листата му, но разбра, че няма да успее. Реши да се гмурне дълбоко и да заобиколи опасния предмет. Момичето беше размътило водата и не можеше да види нищо, докато се опитваше да я хване. Накрая докосна ръката й и здраво я хвана, като се опита да освободи пръстите й от клона. Но дори след като пусна клона, той с мъка я извади на повърхността.

Момичето беше силно за дребния си ръст, а ноктите и зъбите му бяха дори по-остри от тези на Виро. Докато я успокои, тя успя да му направи няколко дълбоки драскотини на ръцете и краката. А преди да я извади на повърхността, заби зъбите си в рамото му. Най-сетне той изскочи от водата и я изтласка на плиткото. Беше задъхана и замаяна, косата й приличаше на сплъстена вълна и покриваше лицето й, а дългите й измачкани фусти бяха прилепнали към бедрата. Рани пое дълбоко въздух, отстрани косата от лицето си и се извърна, за да види Бенхамин. Май беше умрял. Но след секунда извика от радост.

— Но ти… ти не си мъртъв? — задави се тя.

— Не. Но затова пък ти беше на път да се преселиш в царството на Хадес. Какво, дявол те взел, мислеше, че правиш? Ако искаше да ме убиеш, можеше да го сториш още първата нощ, когато Джанго се скара с мен при огъня.

— Опитвах се да ти спася живота — промълви тя. Беше колкото удивена, толкова и ужасена, докато гледаше как той леко се носи над водата. — Как падна във водата? — попита тя, докато бързаше към сушата и изцеждаше полите си.

Боите от пъстрите й дрехи се бяха размили и образуваха цветни дъги. Отметна косата от лицето си.

— Не съм паднал във водата. Скочих да се окъпя и да поплувам, а това са неща, които биха били полезни и за теб.

Жълтеникавите очи на дребното й изцапано с кал лице се разшириха, когато го погледна с недоверие.

— Чувала съм, че някои белокожи наистина мият телата си — при тези думи тя затрепери. — Кучета, коне и други диви животни плуват във водата, когато имат нужда, но досега не съм видяла достатъчно глупав човек да прави това по собствено желание. Ромът никога не се приближава до вода. Тя носи лош късмет.

Бенхамин я изгледа.

— Значи досега си имала много щастие.

Рани се почувства унижена. Как смее този глупав жълтокос да я обижда по този начин.

— Неблагодарнико, рискувах живота си, за да те спася!

Потръпна, макар че беше обедна жега, сетне се изправи, още трепереща, и си тръгна.

Когато се вмъкна във фургона, Рани облече сухи дрехи и се замисли за странните навици на лекаря. Дали Агата беше сгрешила в предсказанието един ден съдбите им да се слеят? Чу гласа на Расван, който се приближаваше до техния фургон. Очевидно разговаряше с някого.

— Доволен съм, че всичко се уреди: три от най-добрите коня на баща ти, червеният турски килим и двадесет златни наполеона. Джанго ще избере конете, когато може.

— Искаш голям брачен откуп за Рани. Чудя се как баща ми се е съгласил с предложението ти — рече Мигел.

Когато чу сина на главатаря, Рани замръзна. Мразеше дори звука на сприхавия му глас. Да се омъжи за него! Изтръпна при спомена за гнилите му зъби и хилавото момчешко тяло с бледа, неокосмена гръд. Но следващите думи на Расван накараха сърцето й да замре:

— Време е да убием светлокосия.

— Това не ми харесва. Ако баща ми разбере нещо…

— Джанго е подготвил всичко. Ще направим гуляй пред лагерния огън и ще се престорим на мъртво пияни. Неговата жена ще го придружи до леглото, а ти ще ме отведеш под моя фургон. Когато всички заспят, ще размажем черепа на лечителя с бухалка и ще го погребем в гората. Ако откраднем един кон и го вържем далеч оттук, всички ще мислят, че е избягал.

— Но вълкът на Рани е с тях — рече колебливо Мигел.

— Отдавна искам да се отърва от това проклето животно. Има злобен поглед и един ден ще ни изръфа всичките. На панаира Джанго купи отрова. Първата безлунна нощ Виро ще направи последния си пир.

Бързо, за да не я видят, Рани се измъкна от другия край на фургона и тръгна да търси Агата.

Виро, който беше на лов извън лагера, дотича до огъня на Агата точно когато Рани се вмъкна в палатката на фури-даи.

— Расван и Мигел искат да отровят Виро и до два дни да убият Бенхамин. Какво да правим? — зашепна тя, разтреперана от страх.

— Значи в безлунна нощ — промърмори Агата и започна да скубе косъмчета от брадичката си. — За Виро не се тревожи. Той няма да яде от отровата на Джанго. Колкото до твоя златокос мъж… — млъкна и изгледа внимателно Рани.

Момичето почувства как бузите й пламват под изпитателния поглед.

— Защо да е моят мъж? Всъщност и аз не мога да разбера. Този следобед той едва не удави и двама ни. Къпеше се в реката, където мием животните.

Старата фури-даи се засмя.

— Ще трябва да се научиш на някои нови неща, за да оцелееш в света на белите.

— Например къпане? — всъщност това я тревожеше не по-малко от мисълта за Расван и Джанго.

Агата сви рамене и каза:

— Ще помисля какво да направя. Има още два дни — „ти самата ще ми подскажеш как да решим проблема!“

Същата нощ Мигел официално обяви годежната цена за Рани, докато жилестият старец Сандор сияеше от факта, че е силен и богат. Рани Янос си струваше цената, тъй като беше избрана от Агата за следващата фури-даи. Но когато ставаше дума за сина му, Сандор не се заблуждаваше. Мигел беше слаб. Имаше нужда от силна и умна жена, която да го насочва.

Рани гледаше как Джанго и Мигел си стискат ръцете, доволни от сделката, която я обричаше на нежелан брачен съюз. „С този човек няма да легна“ — мислеше тя. Самата мисъл да дари девствеността си на кокалестото зло момче я поболяваше. Почувства погледа на войводата върху себе си и наведе плътните си тъмни клепки, за да прикрие неодобрението в очите си.

Бенхамин се беше изправил до група хора и слушаше потока от непознати думи. Явно Джанго сгодяваше Рани за сина на главатаря. Но нямаше съмнение, че момичето беше недоволно от тази сделка. Погледна дребното й лице и източеното тяло и отново си помисли как ли би изглежда, ако се изкъпе. Усмихна се тъжно и промърмори тихо: „Прекалено дълго съм без жена, затова мисля подобни неща. Трябва да се измъкна оттук и то бързо!“

Дълго се разхожда из лагера, но не успя да открие къде циганите са скрили Аверо. Сигурно Рани знае. Дали да я попита? Реши, че ако не успее да намери Аверо до утре вечер, ще трябва да рискува. Спомни си за мръсната тенджера, пълна с таралежи, катерички и други деликатеси, от които се хранеха караките.

— Трябва да избягам, за да не умра от чума или от глад.

Мина покрай няколко лагерни огъня, около които бяха насядали мъже, жени и деца и с апетит се хранеха от груби железни съдове. От време на време подхвърляха кокали и парчета месо на кучетата, които обикаляха около тях. Малко дете ожесточено дърпаше къс месо от устата на едно куче. Издърпа го и бързо го лапна, както беше изцапано с кал.

Бенхамин се задоволи с бучка сирене и парче плесенясал черен хляб, като преглъщаше залъците с малко вино. Добре, че поне успя да измие ножа и чашата, преди да ги използва. Докато довършваше вечерята си, се появи Рани.

— Ето къде си се скрил. При централния огън има гуляй. Защо си се усамотил?

— Може да мечтая за ръката ти, която вече е обещана на друг — рече саркастично той и веднага съжали за думите си. Малкото й лице сякаш повехна. — Извини ме, Рани. Зная, че не обичаш Мигел, но той ми изглежда безобидно момче. Жена като теб, с такава вътрешна сила, лесно би могла да го превъзпита.

— Не желая да се омъжвам за безобидни момчета. Искам съпругът ми да е мъж!

Златистите й очи смело го измериха от главата до петите, както беше виждала да правят по-възрастните жени. Бенхамин разбра, че положението се усложнява.

— Моля да ме извиниш, Рани, но след като тази сутрин едва не се удавих, много съм изморен. Необходим ми е сън. Ти иди на тържеството, аз ще си почина. А и то е в твоя чест.

Тя го погледна недоволно и отхвърли рязко полите си. Миниатюрните златни камбанки около изящните й глезени зазвънтяха с мек звук.

— Приятни сънища, Бенхамин!

После изчезна в тъмнината, последвана безшумно от Виро.

Бенхамин си потърси място за спане в палатката на Сандор, която беше голяма и с много прегради. Препоръча му я Агата. Дръпна тежката вълнена преграда и седна. За да се предпази от нощния хлад, избра сравнително най-чистото одеяло. Вътрешността на палатката се осветяваше от една тънка свещ. Господи, каква кочина, а на всичко отгоре и студ! Поне земята беше затревена. Скоро заспа дълбоко, успокоен донякъде от мисълта, че Виро стои на стража някъде там, в тъмното.

Видя сън в ярки цветове. Малки женски ръце нежно шареха по тялото му и опипваха всеки сантиметър от него: от косматите гърди до краката, след това нагоре до възбудения му член. Божичко, как я искаше! Това същество на тъмнината. Но коя беше тя? На кого приличаше? Къде се намираше той?

Лъхна го миризма на чесън и някой се наведе да го целуне.

— Рани? — бързо скочи на крака и отмести ръцете й от панталона си.

Тя обви ръце около врата му, опиянена от явната му възбуда. „Ще стане моето. Щом веднъж ми отнеме девствеността, ще бъде длъжен да се ожени за мен.“ Притисна дребното си тяло в него, целуна го и потърка голите си гърди по топлата му космата гръд. Връхчетата им се запалиха от болка и по тялото й се разляха вълни на блаженство. Беше прекрасно. Той беше прекрасен.

Бенхамин свали ръцете й от врата си и я отблъсна, но продължи да чувства мъчителното докосване на малките й нежни гърди.

— По дяволите, момиче, едва те сгодиха за един мъж, и бързаш да се вмъкнеш в леглото на друг! — изсъска той. — Нима искаш старият Сандор да ме убие?

— Сандор няма да те убие, а Мигел е много хилав, за да се бие с теб.

Момичето се надяваше да се възползва от мъжките му инстинкти и да го направят, преди да се е разсънил и разбрал какво точно става. Плановете й се проваляха.

— Нямам желание да се бия пак за теб или за която да е друга жена! — каза ядосано той.

Рани си представи хилавите ръце на Мигел около тялото си. Беше решила твърдо. Хвърли се напред и притисна голото си тяло към неговото. Опита се да съблече дрехите му. Тъй като й беше за пръв път, не знаеш как да продължи. Беше виждала как се любят животните и предположи, че разликата не е голяма. Твърдият член под брича на Бенхамин доказваше, че тялото му е готово за акта. Ако нощта не беше толкова хладна, щеше да спи без дрехи и всичко щеше да е по-лесно.

Бенхамин усещаше нежните й заоблени крака, вплетени в неговите. Когато ръцете й потърсиха връзките на панталона му, той си представи как малкото й миризливо тяло го прелъстява. Лесно щеше да се поддаде. От много време не беше имал жена. Къдравата й коса падна върху лицето му. Мирисът на нечиста плът и на чесън уби желанието му. Пое дълбоко въздух и я отстрани от себе си.

— Рани, не. За бога, не! — като се освободи от нея, той трескаво опипа палатката, за да открие отвора. Чувстваше нужда от светлина и от свеж въздух. Обляна от студената лунна светлина, Рани почти замръзна. Седеше на пети и закриваше с ръце гърдите си. Очите на Бенхамин се разшириха, когато я видя. — Та ти си съвсем гола! — грабна купчината цветни дрехи, които беше оставила до входа на палатката, и ги метна към нея. — Облечи се, преди да си замръзнала и преди аз да изстина от ножа на Сандор.

Очите й плувнаха в сълзи, замига с дългите си мигли и стисна здраво дрехите. Без да каже дума, тя скочи на крака и избяга в тъмнината. Виро безшумно се затича след нея.

Бенхамин изруга, когато видя как тя се изгуби в тъмната гора. Можеше да пострада. Ако някой види как бяга от него, облята в сълзи, лошо му се пишеше. Не се знае и какво може да направи. Отхвърлена по този начин, би могла да отиде при войводата или при братята си и да им разкаже фантастични лъжи.

Обу ботушите, взе ножа и събра в медицинската си чанта малкото неща, оставени от похитителите. Ще се опита да намери Аверо или ще открадне един от техните коне, за да избяга. Миналата нощ в южната част на лагера видя само мечки, волове и кучета. Конете сигурно са някъде в северната част. Тръгна, проклинайки пълната луна. Насочи се на север през гората, за да заобиколи фургоните и палатките.

След като избяга от палатката на Сандор, Рани седна, за да се съвземе. Изтри очите си и направи усилие да спре напиращите сълзи. Когато се успокои, почувства нощния хлад. Остри съчки и изсъхнали листа драскаха нежните й бедра. Изправи се и започна да се облича.

— Виро, отивам при Агата, за да поискам съвет — очите на Виро блестяха в тъмнината. — Не ме гледай така. Може да ми помогне. Само това ми остава.

Когато стигна при Агата, старицата беше будна и въпреки късния час сякаш я очакваше. Седеше пред малък огън пред шатрата си и кимна на момичето.

— Би трябвало да си в леглото — забеляза тя сухо, без да изпусне от погледа си размазаните сълзи по лицето и зле закопчаните й дрехи. — Сутринта някой ще намери останалата част от дрехите ти — продължи тя, докато ровеше в полуизгасналите въглени.

Рани почти извика от учудване:

— Откъде знаеш какво съм правила?

— Има начини. Въпросът е какво ще правиш сега?

— Аз… аз не бих могла. Бенхамин не искаше… — срам прекъсна думите й. Сетне отметна глава и златистите й очи сърдито проблеснаха. — Ще погледнеш ли в бъдещето за любовта ми? — тези думи изскочиха сами. Затаи дъх.

Агата изхълца и извади малка кафява стъкленица от дузината джобове в широките си дрехи.

— Ето ключа към проблема ти. Сипи това във виното му и внимавай да го изпие.

С треперещи пръсти Рани взе стъкленицата.

— Какво има в нея?

Този път старата фури-даи се засмя истински.

— Нали помниш времето, през което кървеше миналата седмица? — момичето кимна утвърдително. — Изстъргах изсъхналата кръв от една от превръзките ти и я стрих на прах. Кръвта от утробата на жената е най-силното любовно биле за един мъж, ако той наистина е неин избраник. Само тогава билето действа.

— Мислиш ли, че той е моят човек, Агата?

Преди старицата да отговори, силен вик раздра тишината, фури-даи стана спокойно и се обърна към Рани.

— Тичай бързо в гората, където са конете. Бенхамин има нужда от теб. Знаеш къде е големият кон. Дай му го.

Рани прегърна Агата и се затича към гората, където Джанго криеше най-породистите си коне.

Бенхамин се вгледа в неподвижното лице на циганина. От дясното му слепоочие се стичаше кръв. Раната не беше тежка, но пазачът щеше да почувства силна болка, когато се свести.

— Ама че късмет да налетя точно на това говедо в тъмнината — измърмори той, докато влачеше тежкото тяло към прикритието на една скала.

Никой не беше чул вика му, но знаеше, че трябва бързо да намери Аверо. Къде ли са скрили коня? Сякаш от часове го диреше.

Пазачът беше изникнал иззад тъмните ели. Бенхамин понечи да изтича в тази посока, но една груба ругатня го спря. Измъкна ножа си. По пътеката приближаваха Мигел и Расван. По-младият беше насочил ръждив аркебуз към него, а Расван извади камата си.

— Гръмни жълтокосия, ако мръдне — рече Расван, — но гледай да го улучиш в крака или в ръката.

— По-добре внимавай тази реликва да не избухне в ръцете ти — отвърна Бенхамин. Света майко, ако този боклук се задейства, ще избие всички!

Расван се приближи с гол нож. Бенхамин имаше само секунда, за да реши да действа. Беше разбрал намеренията на врага си. Нямаше да остави този карако да го нареже като печена гъска. Остави чантата на земята, наведе се и се хвърли към Расван, чието едро тяло застана между него и аркебуза на Мигел.

Момчето се обърка. В този момент дочуха конски тропот. Към тях летяха два едри коня, следвани от Виро. Рани яздеше бързата си бяла кобила. В движение тя удари Мигел с яка дъбова тояга и той падна в меката кал.

Момичето изви кобилата и се насочи към Расван, който беше затиснал Бенхамин към земята. Острието на ножа беше опасно надвиснало над шията на белокожия.

— Виро! — извика тя. Сивият вълк скочи и захапа ръката на Расван. Циганинът се обърка за миг и почувства удара на дъбовата тояга по главата си. Вълкът не пусна ръката му, докато не го издърпа от Бенхамин. — Бързо! Жребецът ти е с мен. Трябва да бягаме, преди целият лагер да е скочил върху нас — извика тя.

Бенхамин грабна чантата и скочи на крака. Пое поводите на Аверо от Рани и се метна върху неоседлания гръб на жребеца. Препуснаха в луд галоп в нощта — двама ездачи и един голям вълк. Светлината на луната посребри лъкатушещия път към гората.

Към следващата част или към съдържанието

Шърл Хенке Завръщане към рая (19)

Метаданни

Данни

Завръщане към рая

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 18

Шърл Хенке
Завръщане към рая (19)