Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силует на желанието (801)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kane’s Way, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Дикси Брауниг. По волята на съдбата

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1994

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954–11–0231-X

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

След един час Роури поведе родителите си към малката къща. Следвайки точните й описания, те бяха пристигнали минути, след като четиримата бяха тръгнали за клуба. Понеже никой не им отворил, Пийс отишла да попита в съседната къща.

Мади Банкс навярно бе подходяща за компания на някой фелдфебел, но не и за Хабърдови. Въпреки че вече бяха променили старото си презрително отношение към капиталистите, обществените порядки, разбиранията на Бил и Съни за света бяха на светлинни години от тези на Маделин Банкс.

Майка й беше страстна привърженичка на учението за прераждането и кармата. За нея всеки — от английската кралица до най-изпадналия просяк, изпълняваше своето предопределение и изкупуваше греховете от миналия си живот.

Напоследък Бил криеше трудноразбираемите си възгледи. Доколкото на нея й бе известно, той не ставаше член на никоя организация, докато не се убедеше, че това би спомогнало за утвърждаване идеите на природосъобразния начин на живот. Всъщност никога не забрави, че спечелените с тежък труд пари на неговия баща му бяха дали шанса да влезе в правия път в средата на шестдесетте години. Финансовото могъщество на Бил, разбира се, не се простираше много отвъд китарата му за шестстотин долара и ръчно изработените сандали от кожа на воден бивол. Роури подозираше, че дълбоко в себе си винаги е бил капиталист — беше се адаптирал с изненадваща лекота към новия начин на живот, без да се отказва от свободолюбивия си дух. Като за мъж на средна възраст с прошарена коса, започнала да оплешивява, изглеждаше доста привлекателен в белите си памучни панталони, пъстра риза и гердан от африкански камъни. Какво ли си мислеше за Чарлз? А за Кейн?

Съни почти не се бе променила с годините. Роури никога не успя да си я представи в спретнатата къща на Мейн Стрийт, облечена като повечето деца — с готови евтини дрехи. Тя беше уникална! Моделираше дрехи и композираше музика. Понякога Роури имаше чувството, че Съни е не майката, а детето. Разбиранията й за секса, например, бяха доста свободни.

Докато спусна щорите и приготви леглата, родителите й пренесоха в гостната багажа си, състоящ се от два куфара и множество найлонови торбички.

— Скъпа, сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за него? Не си ли забелязала аурата му? — попита Съни. — Тя е…

— Бил, искаш ли малко чай, преди лягане? — Роури се престори, че не е чула въпроса на майка си. — Имам от специалния, „Нирваналенд“, който ти ми изпрати. Вкусът му е на бира с розмарин, но ще ти помогне да заспиш по-бързо в новото легло.

— Онова сиво… — размишляваше Съни. — Не е точно нездравословно, но някак… Предполагам, че разбираш.

— Чаят ли? — едновременно попитаха Роури и Бил.

Безцветните й мигли трепнаха. Беше на четиридесет и пет, с лунички, със същата руса коса на променящи се ивици като на Роури и спокойно можеше да мине за нейна връстничка.

— Какъв чай? Говорех за аурата на Чарлз. Мила, ти знаеш, че е крайно неподходящ за теб, нали? Коя е рождената му дата? Ще му направя набързо хороскоп. Продължих ли твоя? Няма да е зле да го направя, макар че вече зная къде е проблемът. При него е много силно влиянието на Козирога. Не че родените под знака на Венера не могат да бъдат чудесни, но той няма да те направи щастлива. Виж, ако се женеше за онзи прекрасен Скорпион…

— Мамо! — прекъсна я Роури. — Аз и Чарлз си подхождаме идеално! Той има всички качества, които съм искала да притежава бъдещият ми съпруг, а аз съм истинска късметлийка, че ме иска за жена!

— О, мила, ти си объркана, нали? — лицето на Съни помръкна. — И не знаеш към кого да се обърнеш за помощ. Добре, ето ме. Аз съм тук и всичко ще отиде на мястото си. Само трябва да следваш интуицията си. Довери ми се, миличко! Никога не греша за тези неща, нали, Бил?

Роури се отказа да спори. Когато майка й беше на тази вълна, най-добре беше да се преструват, че са съгласни с нея. Накрая си пожелаха „лека нощ“ и Роури също отиде да си легне. Положението не беше чак толкова катастрофално, поне засега, мислеше тя. Фона се бе държала поносимо — флиртуваше леко с Чарлз и Кейн, но тя винаги започваше авантюрите си по този начин. Беше мързеливичка и доста глупава, ала бе толкова хубава и добра, че всички й прощаваха, дори когато отиваше твърде далеч в лудориите си.

Естествено, госпожа Банкс се беше държала с ледена любезност, ала като благовъзпитана дама не си бе позволила каквато и да било забележка. Съни и Бил не го съзнаваха, естествено, а Мисти бе привлякла вниманието й с лекция за вредата от месото. Утре предстоеше втората — за кожените палта, после за дупката в озоновия слой…

Горкият Чарлз! Сигурно се чудеше дали да взема всичко на сериозно, или не. Налагаше се да приеме Хабърдови такива, каквито са. А Роури ги обичаше искрено и предано. Би жертвала живота си за тях, обаче не можеше да очаква разбиране от Маделин Банкс. Как да й обясни, че Съни възприема живота като изкупление на предишните грехове, извършени в миналия? Или че Бил се бе опитал да лети с някакви изкуствени криле като Икар? Или че едната й сестра беше войнстваща вегетарианка, а другата наричаше себе си „изпълнителка на стриптийз в мюзикъл“ и така се прехранваше, защото за това не се изискваше нито образование, нито ранно ставане?

Поне Пийс и Ив си бяха допаднали. Роури ги бе чула да обменят опит за адвокати и имуществени дела. Един Бог знаеше какви ги бяха надробили, след като си беше тръгнала с Бил и Съни тази вечер… Нямаше да се учуди, ако утре сутринта се събудеше без годеник и без квартира и бъде принудена да напусне щата под охрана. Последната й мисъл, преди да заспи, беше: За кой прекрасен Скорпион говореше майка?

 

 

Когато се събуди, от хубаво подредената й кухня нямаше и помен, а родителите й бяха изчезнали. Докато мислеше какво ли би могло да се е случило, пристигна Мисти.

— Значи това е твоето гнезденце. Удобно е. Ако беше мое, щях да махна тези хилави цветя, да съборя онази стена и да сложа френски прозорец, а после да боядисам всичко в бяло, дори и мебелите. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че Бил и Съни първо са хвърлили бомба в кухнята ми, а после са се изпарили.

— О, баща ни работи над нещо внушително. Хрумна му идея за нов хранителен продукт — с овесени ядки, житни кълнове, стафиди и слънчоглед. Проблемът е как да го пакетира.

— Моля те, не ми се говори за подобни рецепти — Роури се намести в стола. И тази нощ не бе спала добре. — Ако са отишли на закуска у Банксови, също не ми казвай.

— Май отидоха до мелницата, за да проверят как се мели зърното — с камъни или стомана. Ив и Пийс излязоха по магазините, а Фона е още в леглото.

— Госпожа Банкс каза ли нещо… след като си тръгнахме снощи?

— Какво по-точно?

— За… Знаеш за какво. За нас. За семейството ни!

Мисти трепна. Тя беше на двайсет и две, дребничка, по-светла от Роури, с големи сини очи и трапчинка на брадичката. Голямата й болка беше, че никой не я вземаше на сериозно.

— Мислиш ли, че щеше да го каже точно на мен? И какво има да казва? Ние сме почтени, уважаваме законите и сме платежоспособни данъкоплатци — напоследък Мисти се занимаваше със счетоводството на „Хабърдс Хевънли“. — Какво ни е?

— О, нищо, разбира се — изрече сестра й иронично. — Ако, разбира се, пренебрегнем факта, че родителите ни пушат всякакви треволяци, които растат по разни култови дървета, гледат на раждането като на зрелище и…

— Може да растат и под култовите дървета — поправи я Мисти. — Колкото до раждането, много хора го правят. Наричат го съпреживяване.

— Бях едва тригодишна, когато се роди Пийс! Не исках да съпреживявам тази кървава, изпълнена със стенания гледка!

— Ау! — възкликна Мисти. — Баба ни наистина те е побъркала. Винаги съм мислила, че си някак различна. Но аз лично не бих искала да бъда отгледана от жена, която носи дантелен корсет. Не допускаш ли, че може би е от възрастта ти? Или просто се стараеш да бъдеш в крак със света на Чарлз?

— Опитвам се да бъда в крак с реалността — тросна се Роури, но като видя учуденото изражение на сестра си, добави по-меко: — Извинявай, че избухнах, Мисти. Само…

— Разбирам — прекъсна я тя. — Не ти стига, че се жениш за това мамино синче, а сега се оказва, че ще трябва да понасяш и агресивната му майка. Сигурна съм, че би се справила по-добре, ако не беше задръстила организма си с плътта на толкова мъртви животинки, на…

— Не ме закачай, Мисти Морнинг Хабърд! Или, кълна се, ще…

— Ще ме задържиш след часовете? Или ще ме накараш да изтрия черната дъска? Извинявай, но аз само наричам нещата с истинските им имена. А ти си толкова напрегната, че просто изглеждаш ужасно!

— Благодаря, наистина имах нужда от комплимента ти.

— Ей, шегувам се! Като за прекалено съвестна, изпълнена със задръжки и предразсъдъци трийсет и една годишна стара мо…

— За твоя информация, току-що навърших трийсет! — сопна се Роури.

— Трийсетгодишна стара месоядка — поправи се сестра й — изглеждаш доста прилично. Но, скъпа, трябва да си луда, за да очакваш, че ще се разбирате с Чарлз. Този жив калкулатор ще бъде втората злина в живота ти!

— О? А коя според теб е първата?

— Баба Тюсдейл! Тя никога не прости на майка ни, че е избягала от нея. Моето мнение е, че си го е изкарала на теб. Или може би си такава заради онзи кретен, който се опита да те изнасили, докато…

— Мисти!

— Да, така е. Помня как ни казаха, че заминаваш за Кентъки, защото майката на Съни имала нужда някой да живее с нея. Но Пийс е била с теб и беше достатъчно голяма, за да разбира какво се е случило. Благодарение на силния писък, който е надала, Бил веднага е дотичал, иначе кой знае какво е щяло да стане с теб. След няколко дни ни казаха, че си на път за Кентъки, а онзи гадняр направо го спукаха от бой.

— Не си спомням нищо от това — изрече с безизразен глас Роури и смени темата: — Закуси ли вече?

— Това, което искам да ти кажа, е да не допуснеш грешката да се омъжиш за този безполов сухар, само защото като дете си имала нещастието да преживееш такъв шок! Подобни неща се случват по-често, отколкото предполагаш. Не съсипвай останалата част от живота си!

— Свърши ли?

— Просто искам да бъдеш щастлива — въздъхна Мисти и се пресегна към фъстъците. — Но не съм сигурна, че Чарлз…

— Той е чудесен и ще ме направи невероятно щастлива.

— Вярваш ли си? Роури, той е тъп! Хубав е, но какво от това? Чарлз е ограничен.

— Харесвам ограничените хора! Аз пък обичам реда!

— И аз съм вегетарианка и обичам варени гулии, но не бих искала да прекарам с тях остатъка от живота си. По-добре се заеми с приятеля на Чарлз, писателя. Иначе ще го направя аз!

Роури не искаше да говорят нито за него, нито за Чарлз, когото се чувстваше задължена да защити.

— Не можеш да наречеш някого тъп, само защото не седи на пода, не свири на китара и се държи сериозно.

— О, нашите вече не правят така. На Съни отдавна й минаха тези мераци, а Бил имаше толкова разправии, докато узакони бизнеса си, че не би посмял.

— И слава Богу! Ако госпожа Банкс някога реши… Всъщност за какво разговаряхте снощи с нея, преди да се върнем от клуба?

— За теб, за нас, за родословното ни дърво… Нали знаеш, обичайните встъпителни фрази. Интересуваше се дали имаме участник във Войната за независимост и на чия страна — Роури изстена. Възгледите на Съни за войните бяха меко казано ексцентрични. — После готвачката ни приготви нещо за хапване, май че беше ориз, туршия и зеле. А след това излязохме на двора, за да видим къде ще бъде сватбеният обред. Аз й казах, че розите й имат нужда от наторяване, а тя се оплака от голите охлюви. Тогава Съни я посъветва да полива наоколо с бира и да остави някой и друг плевел около растенията, за да има какво да пасат горките животинки. Изобщо всичко мина мирно и спокойно.

— Искаш да кажеш, че Фона не предложи да направи стриптийз и да танцува на сватбата?

— Много й се спеше. Взехме я направо от едно събиране.

— Предпочитах да изречем брачния обет пред мировия съдия — отново изстена Роури, — но Чарлз каза, че майка му не иска и да чуе за това, така че… — съболезнователният поглед на Мисти я накара да стисне зъби и да се заеме с подреждането на кухнята.

— Бил сигурно е търсил да закуси с нещо, което не е захаросано и да не съдържа консерванти — каза сестра й, докато си връзваше престилка, за да й помогне.

— В такъв случай е трябвало да отиде на друг адрес!

Току-що бяха разтребили, когато Фона се появи, прозина се и се усмихна сияйно.

— Хмм… Добре направихме, че дойдохме. Природата е фантастична! Очаквах, че ще бъде адски скучно, но Съни каза, че е по-добре да дойдем по-рано, защото усещала някакви твои тревожни вибрации и трябвало да те… мо-ра-ли-зи-ра-ме — изрече трудната дума на срички тя.

— Не да я морализираме, а да я подкрепим морално — поправи я Мисти, докато най-красивата от сестрите Хабърд се прозяваше отново.

— Искаш ли нещо, Фона? — пресегна се за чиста купичка Роури.

— Ммм… какво е менюто? Ако ми предлагаш онзи апетитен батко, няма да ти откажа.

— Кейн ли имаш предвид? — ококори се Роури.

Фона се засмя, а след миг и Мисти се присъедини към нея. Роури гледаше ту едната, ту другата, после сложи ръце на хълбоците си и започна да потропва нервно с крак. Сестрите й наричаха това „бойният танц на Роури“.

— Ей, вие двете! Я да престанете!

— Извинявай, но е… — започна Мисти, ала нов изблик на смях й попречи да продължи.

— Направо невероятно! — допълни Фона.

— Съни го усети! — задъхана от смеха, изрече Мисти.

— Скорпионът ли?

— Да! С тези изпълнени с нега очи, нямаше как да не е Скорпион.

— Ей, двете любовчийки, ще спрете ли да хихикате като тийнейджърки?

Накрая двете по-малки сестри се успокоиха и след малко вече закусваха и бъбреха оживено за всякакви дреболии. Изведнъж Мисти се сети:

— О, щях да забравя, Чарли ме помоли да ти кажа, че ще дойде следобед и после всички ще ходим на вечеря в някакъв клуб.

— Включително и онзи сладур Кейн ли? — провлече Фона, отиде и си наля кафе, а после с лека танцова стъпка занесе пълната чашка до масата, без да разлее и капчица.

Роури въздъхна и се отказа да я вразумява. Фона си беше Фона. Когато вървеше, всяко мускулче на великолепното й тяло сякаш танцуваше.

— Трябва ли да ходиш по този начин? — отново въздъхна тя.

— Как?

— Като купа с желатин.

— Зависи от мястото — сестра й нацупи коригираните си със силикон устни. — Ще те науча, ако мислиш, че това ще ти помогне да размекнеш твоя Чарли. Или може би да го втвърдиш? — усмихна се с израз на порочна невинност тя, а Мисти едва се сдържа да не прихне отново.

В този момент се появи Кейн с наполовина разкопчана бяла риза и коса, още мокра от сутрешния душ.

— Добро утро, госпожици. Да не прекъснах важен разговор?

— О, не! — отвърна с пламнали страни Роури. — Ако искаш да ми направиш услуга, би ли извел тези две деца навън да поиграят, докато закуся и реша какво да правя днес? — изведнъж се почувства с хиляда години по-стара от сестрите си, които бяха на двайсет и две и на двайсет и пет. Стара, уморена, самотна и… изплашена.

Кейн се отзова с готовност на молбата й и изведе момичетата през задната врата в топлината на късната утрин. А Роури се ненавиждаше заради обзелата я ревност. След малко започна да я измъчва чувство на вина, което напоследък се появяваше твърде често. Какво, по дяволите, беше направила, че да го изпитва така осезателно и да страда? Чарлз бе настоял да покани близките си за сватбата и тя го беше сторила. Сега тя поиска от Кейн да забавлява сестрите й и той го бе направил.

Може би следобед в прегръдките на Чарлз това ужасно чувство, както и несигурността й щяха да изчезнат…

 

 

Роури се приготвяше за излизане с Чарлз. Облече най-хубавата си рокля — бледосиня, с яка с рязана бродерия и маншети. Пръсна си парфюм на шията и напудри обилно луничките си с ясното съзнание, че това е безполезно.

Чарлз я прегърна, а тя обви ръце около врата му и напипа китката си, за да провери дали пулсът й се е учестил. Не беше… Или не можеше да прецени обективно в тази жега?

Излязоха с колата и спряха до един малък парк край реката. Чарлз остави двигателя да работи заради климатичната инсталация. Въпреки горещината Роури предпочиташе да излязат и да поседнат на тревата, за да вдиша топлия влажен въздух, който се издигаше над Ядкин Ривър. Все пак бе израсла сред природата…

— Чудя се как цялото ми семейство не потегли след нас, за да разгледа околността — пошегува се тя.

— Кейн ще ги забавлява. Изглежда двамата с Фона доста си допадат. Няма да е зле да я предупредиш за него, Ороура. Имам предвид… Ъъъ… Той е напълно почтен мъж, разбира се, но с жените е… Искам да кажа, че сестра ти е твърде млада. Не бих искал да страда.

— Фона?! Да страда?!

— Това истинското й име ли е?

— Да, съвсем. Чарлз, майка ти… Искам да кажа, не съм сигурна, че тя ще бъде щастлива с нас — не й се говореше за роднините й, най-малкото пък за Фона и Кейн.

— Майка ми живееше тук допреди сватбата ни със Сюзън. Не бих могъл да й кажа, че не е добре дошла, Ороура. Тя не би разбрала и би се обидила.

— Предполагам, че е така — сви рамене. Беше чела някъде, че добрите синове стават после и добри съпрузи.

— Когато започнеш училище, ще бъдеш доволна, че има кой да ти помага, ще видиш.

Сигурно беше прав. Чарлз никога не бе имал нищо против тя да продължи работа. А Роури наистина бе добра учителка и имаше подход към децата. Надяваше се един ден да има и свои…

— Помолих Кейн да върне момичетата към пет часа, за да могат да се приготвят за вечерта. Фона спомена, че работи в шоу бизнеса.

Едва сдържайки смеха си, тя го погледна, за да разбере сериозно ли говори. Сестра й обичаше да казва на хората какво ли не, само за да се забавлява с реакциите им. Ала Чарлз не се занасяше. Загледа се в профила му. Годеникът й беше много хубав мъж, чертите на лицето му бяха съвършени, не като на…

— Да — каза тя и заразглежда изгризаните си нокти, — наистина е в този бранш. Чарлз, обичаш ли ме?

— Ороура! — изглеждаше така, сякаш го бе ударила с парцал по главата. — Що за идиотски въпрос? Щях ли да искам ръката ти, ако не ме е грижа за теб?

— Не те попитах дали те е грижа за мен, а дали ме обичаш. Защото, ако наистина ме обичаш, ми го показваш по доста странен начин.

— Ороура, струва ми се, че си доста преуморена. Затова помолих майка ми и Ив да поемат част от задачите — тя понечи да възрази, но той я спря, като вдигна ръка. Мина й през ума, че е доста по-пухкава и нежна от нейната. — Скъпа — каза мило Чарлз, — ние не сме двойка влюбени тийнейджъри. Зная, че се омъжваш за първи път, но, Ороура, ти си на трийсет години! Сигурно като образована и разумна жена си стигнала до извода, че думи като любов и страст са доста изтъркани. Уважението и грижата за другия са най-важното за един успешен брак. Както и сходния произход… — на това място леко трепна, ала очите на Роури бяха изпълнени със сълзи и тя не забеляза нищо. — Мисля, че всичко ще се оправи — промърмори той. — Между другото, снощи баща ти ми спомена, че не си е направил застрахователна полица. Откровено казано, бях изумен! В този бизнес е недопустимо да нямаш солидна застраховка.

— Ако нямаш нищо против, бих искала да се прибера — съвсем тихо помоли Роури.

— Да, разбира се, скъпа. Мигрената ти, нали? Напоследък доста често страдаш от нея.

Имам язва, а не мигрена, идеше й да изкрещи, но изобщо не си направи труда да го поправя…