Сан Антонио
Ал Капоте (18) (или бЛедна ти е фантазията)

18.
Писмо^[1]

САН АНТОНИО

Директор на съдебната полиция

ПАРИЖ

До

ХАРИ БЪЧМАН

Директор на Специалните служби

(от най-специалните)

ЦРУ

ВАШИНГТОН

Скъпи Хари,

Току-що пристигам в Париж заедно с моите сътрудници и първата ми мисъл е за Вас.

Браво! С пълно право подозирах, че ще се опитате да ме изработите, и Вие го направихте както с похвален ентусиазъм, така и с достойнството на честно победен играч, за което искрено Ви поздравявам. Представям си какво е било разочарованието Ви, когато след разпечатването на онова шибано тенеке сте установили, че съдържащият се в него документ е съвършено нечетлив. Позволете ми, dear Хари, да Ви светна какво по-точно се случи. Тъй като знаете всичко, несъмнено Ви е известно, че нашите посолства и генерални консулства, както и вашите естествено, са оборудвани с дешифрираща апаратура. Поверих на момчетата прословутия плик, обяснявайки им какво искам от тях. Французите наистина приказват много и Вие с право ни го натяквате, но в същото време им се случва и да действат.

На първо време тези тъй любезни специалисти успяха да фотографират (с инфрачервени лъчи, предполагам) текста на съдържащата се в тенекията бележка. Казвам Ви го веднага: същата е написана собственоръчно от сенатора Дела Бранла, и то на негова лична бланка! Мастилото беше поизбледняло, но въпреки това документът се разчиташе съвсем прилично.

После облъчиха нашата джаджа с бог знае какви лъчи, но във всеки случай достатъчно дълго, за да се заличи текстът, след което, добри ми приятелю, оставиха пластинката да кисне часове наред в смес от вода и разтворител. И тъй като тя не беше напълно херметизирана, намиращата се в нея хартия набъбна и при последвалото изсушаване се сви така, че изчезнаха и релефните следи, които перото оставя върху хартията. А оттук и с чиста съвест мога да си позволя заключението, че потърпевш от цялата тази история излезе дебелият задник на дебелия Хари!

Твърде вероятно е, колкото и странно да звучи, да не сте наясно с ЦЯЛАТА истина за аферата Кенеди. Така че от чисто християнско милосърдие, а и — кой знае! — може би от симпатия, ще си позволя да ви запозная с нея в най-общи линии.

Не ще и дума, че ЦРУ, както и са убедени всички, е било солидно замесено в тази отвратителна история, но то в никакъв случай не е действало само! Рядкост е наистина да видиш събрани накуп толкова различни хора, трудещи се с неистово въодушевление в името на смъртта на един и същи човек. Четете ли ме внимателно, Хари?

Оттук виждам моравата ви мутра, дърти мошенико! Едва не сте получили апоплектичен удар, разбирайки, че ви е преметнал не друг, а някакъв си бъбрив Frenchman! Вземете се в ръце, друже; във вашия гаден занаят човек трябва да умее да преглъща лайната също толкова лесно, колкото и бърбъна!

Та казах, че нещастният J.F.K. е ритнал камбаната по гибелната воля на куп хора. Всичко започнало с потаен бунт на група сенатори начело с Дела Бранла! Ужасени от политиката на президента, тези добри люде бързо стигнали до извода, че той трябва чисто и просто да изчезне. Изводът се превърнал в проект, а проектът — в заговор. Свързали се с вашето долно ЦРУ и то моментално се обявило в полза на убийството. Само че Achtung! По-кротко на завоите! Централата съзнавала, че подобен случай би вдигнал страхотен шум и би довел до непредвидими по естеството си и времетраенето последици! Затова и приела като манна небесна хрумналата някому пресветла идея да не предприема директни действия, а да се превърне в подбудител към такива и за тази цел решила да сформира нещо като консорциум на недоволните.

Ставало дума да съберат всички, които по онова време мечтаели да видят мозъка на хубавия Джони разпилян върху розовия корсаж на сладката Джаки. А такива дал бог! Срещу J.F.K. били руснаците, които направил за смях покрай случая с разположените в Куба ракети; зъб му имал съседът Кастро; не го носели в сърцето си кубинците в изгнание, които не подкрепил по време на десанта им в Свинския залив; единодушно го ненавиждали политиканите, на чиито мръсни далавери пречел; а накрая и преди всичко срещу него били онези, които чакали края на властването му, за да започнат своето. Гениалният замисъл на виртуозите на плаща и кинжала предвиждал потенциалните убийци да се обединят в първични ядки, да им се позволи да се организират поотделно, но за сметка на това като цяло да бъдат безпогрешно ориентирани за точната дата на атентата. На всяка от заинтересованите страни се предоставяла възможността да подготви пикник — кошницата си както намери за добре, но закуската на тревата щяла да се състои в един и същи ден и на едно и също място.

И това ако не е изкуство, здраве му кажи, а, свиньо дебела? Публична тайна е, че за юношата Кенеди са лъскали мерници не един и не двама снайперисти. Колкото до това обаче, бедна й е фантазията на публиката! Били са сонм, ако смея да се изразя така, разположени по протежение на цялото президентско трасе. Този ден Далас бил до такава степен фрашкан с убийци, че милият J.F.K. изобщо не е рискувал да завърши деня във вертикално положение.

Въпросният сатанински план е предоставял безценното предимство следите да бъдат завинаги заличени. Така де, как биха могли следователите да се захванат за нещо съществено и логически навързано в тази навалица от наемни убийци и спонсори на атентата? Всичко се преплита и наслагва, създавайки в крайна сметка феномена на калейдоскопа. И същото това всичко е било най-търпеливо замислено, най-обстойно подготвено, най-подробно организирано и най-ефикасно изпълнено.

Съкровище мое дебело, нямам представа каква стойност може да има този документ, съставен от един затворник и престоял трийсет години в една килия в „Алкатраз“. Едва ли ще да е голяма според мен. И затова, придружен с подробен доклад за разследването ми, го приложих към дело в секретния архив на почитаемото ведомство, което ме употребява. Предполагам, че както известните имена, така и някои разкрития, които той съдържа, са най-сигурната гаранция за безопасността ми, тъй като имам фобия от подпорни пътни колони.

Затова нека забравим нашите дребни дрязги, dear Хари.

И ако някой ден подлите ви интрижки ви доведат в Париж, непременно ми свирнете. Ще ви заведа в едно бистро на булевард „Кенеди“ — казва се „Далас“ между впрочем, — където ще ви посветя в най-хубавите наливни вина в столицата. Това ще разнообрази всекидневието на черния Ви дроб, който покрай вашия отвратителен бърбън трябва да е заприличал на кучешко лайно върху тротоар.

Целунете горещо от мое име девойката Лола и й предайте, че се сещам за нея всеки път, когато опъвам някоя дама, което ще рече — всеки ден.

Искрено ваш