Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- It Had to be You, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Поля Мандулева, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- an8 (2009)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Гейл Дъглас. Корабът на мечтите
ИК „Хермес“, Пловдив, 1993
Редактор: Иван Колев
ISBN: 954–459–063–3
История
- — Добавяне
Пета глава
Корабът се разлюля за пръв път осезаемо точно когато Кейтлин и Майк влизаха в Големия салон, за да наблюдават спектакъла от програмата, който щеше да започне след малко.
— О, боже! — каза Кейтлин, усмихвайки се, когато усети слабото вълнение под краката си. — Надявах се, че ще има малко движение. Толкова спокоен беше океанът досега, че направо не можеш да повярваш, че си на вода.
Майк също се усмихна неопределено, забавлявайки се с мисълта, че неговото нестабилно състояние наистина приличаше на люлеене по вълните, и то повече, отколкото му се харесваше.
— Предупредиха ни, че ще претърпим буря. Очевидно нашият метеоролог на кораба е по-точен от не разбиращите му от мореплаване колеги от телевизията.
— Страхотно — каза Кейтлин сияеща. — Надявам се да бъде интересно.
— Сигурно едно корабокрушение ще задоволи жаждата ви за приключения — провлачено каза Майк, докато я водеше към малката масичка с добър изглед към сцената. — Не се ли притеснявате, че ще хванете морска болест?
Сядайки на стола, Кейтлин се засмя.
— На Големите езера ме е хващал шквал[1] в малка платноходка, а съм пресичала и Ламанша през ноември. Съмнявам се, че едно-две леки полюлявания като това ще ме обезпокоят.
— Добре, но ако все пак почувствате, че ви се гади, недейте да търпите. Идете в амбулаторията за инжекция.
— Сега ми се гади — каза Кейтлин, като потрепери с отвращение. — Първо, никога няма да мога да намеря амбулаторията, и второ… инжекцията не е ли твърде драстично средство? Струва ми се, че има разни хапчета, които вършат същата работа. Не че очаквам да имам нужда от нещо…
— Момиченцето се страхува от иглите? — подразни я Майк.
Друг светкавичен огън блесна в очите на Кейтлин.
— От нищо не се боя, батко!
Отмятайки глава назад, Майк избухна в искрен смях.
— Знаете ли, започвам да мисля, че това пътуване ще ми подейства по-скоро като тонизираща напитка, отколкото като губене на време. А вие сте по-добра за мен, отколкото една дузина закарфичени мисли в моя офис. Неизвестно защо, когато съм с вас, не се сещам нито за клиниката, нито за лекции, нито за петгодишни програми.
— Петгодишни програми? — повтори Кейтлин, не обръщайки внимание на трептящата възбуда, която думите му предизвикаха у нея. — Подлагате развитието на вашата клиника на петгодишни проекти?
— Аз подлагам живота си на петгодишни планирания — отговори Майк, съзнавайки, че Кейтлин ще намери това за смешно и глупаво.
Тя се разсмя и поклати глава.
— Какво ще стане, ако животът ви откаже да се подчинява на този план?
— Не знам, не ми се е налагало да се справям с подобна ситуация. Дотук всичко е протичало според прогнозите.
„Почти всичко“, добави на ума си Майк. Планът му не предвиждаше да бъде омагьосан от някаква зеленоока морска чародейка.
Доволството на Кейтлин постепенно изчезна, когато Майк спря погледа си върху нейния, задържайки го дълго и настойчиво.
— Кейтлин? — чу тя някой да казва с английски акцент. Въпреки че гласът не се чу много ясно, той наруши мълчанието. Тя се обърна и видя на съседната маса по-възрастна жена, която й се усмихваше.
— О, Дафне, здравейте! — Кейтлин не беше сигурна дали е разочарована от прекъсването, или е благодарна за него. — Къде е Чарлс?
Веждите на жената се повдигнаха с изненада.
— Божичко, имате добра памет — тя се обърна към Майк. — Аз и моят съпруг бяхме едни от многото хора, които говориха с Кейтлин след нейното блестящо представяне в модното ревю. Трябва да сте много горд с нея, господин…
— Майк — помогна й той. — Майк Харис. Впрочем наистина се гордея с нея.
— Майк Харис — повтори замислено жената. — Имате предвид онзи Майк Харис? Доктор Харис, поканеният лектор на кораба? Авторът на тази чудесна книга за видовете личности и заболяванията при тях?
Майк се усмихна с очевидно удоволствие.
— Тъй като я нарекохте чудесна книга, ще си призная, че съм аз.
Челото на Кейтлин се смръщи.
— Вашата книга помогна изключително много на моя съпруг — каза Дафне. — Чарлс е първият, който ще признае, че сякаш сте описали него в раздела за видове хора, които изпитват необходимостта да контролират всичко и всекиго около тях. Откакто получи лек сърдечен удар, той прави всичко възможно да отпусне малко юздите, да не казвам, че спазва стриктно диетата си. Години наред се опитвах да го накарам да бъде разумен, а той послуша вас.
„Да контролира всичко и всекиго около него“, мислено си повтори Кейтлин. Но това беше съвършено описание на Майк. Тя беше изненадана, че той е лектор на кораба и че е написал книга. Обикновено окуражаваше хората да разказват за себе си, изцеждаше от тях всичко, докато те гласно не почнеха да се чудят как са могли да си кажат и майчиното мляко. Въпреки това не бе научила и най-повърхностни подробности за Майк. Беше заета в изливане на собствената си душа. А може и да й е казал.
— Не сте споменали, че сте нещо като знаменитост — каза тя, като го удостои с хладна усмивка.
— Не сте попитали — отвърна той. — Освен това аз съм в списъка на водещите програмата на кораба и допуснах, че знаете това. Впрочем трябваше да разбера, че не сте прочели бюлетините, пуснати под вратата ви през нощта. Това би попречило много на планирането на деня ви.
Не съумявайки да устои на един детски порив, Кейтлин му се изплези, подразнена, че той отново е прав.
— О, боже! — промърмори Дафне. — Като че ли причиних някакво спречкване. Извинявам се.
— Няма нужда — побърза да каже Кейтлин. — Аз и Майк само се закачаме — тя му хвърли многозначителна усмивка. — Нали така, Майкъл?
Той не можа да се сдържи да не се разсмее.
— Точно така, Кейт — отговори, като й намигна. После с широка усмивка продължи да бъбри с Дафне, търсейки удобен момент, за да се върне към ексцентричното общуване с Кейтлин. Изпитваше чувство на дискомфорт, което нямаше нищо общо с постепенно увеличаващото се люшкане на кораба.
В продължение на години той бе подбирал жените около себе си с огромно внимание. Привличаха го жени, чиито амбиции съответстваха на неговите, чиито достойнства бяха подобни на неговите, чиито представи за повечето неща се покриваха с неговите и които преди всичко не биха му създали никакви проблеми. Предпазливостта му го бе направила задоволен човек, независим от скандалите, на които понякога беше свидетел. Обичаше да мисли за себе си като за осведомен човек.
С изключение на случая с Кейтлин Грант.
Свободният дух, чиято единствена реакция, когато беше притиснат да даде по-добър отговор, бе да изплези езика си, този дух го беше обсебил.
И неочаквано той бе изправен пред ситуация, с която не знаеше как да се справи.
Корабът ритмично се люлееше, когато шоуто в Големия салон свърши, а дъждът, който трополеше по прозорците, се погрижи за идеята, прокраднала се у Майк, да се разходи с Кейтлин отново по палубата.
Всъщност той беше наясно, че най-добрият начин да се предпази да не хлътне по Кейтлин е да не допуска да е насаме с нея. Можеше да се радва на компанията й, но винаги да знае, че невинният флирт ще има естествен завършек до момента, когато реши, че повече не бива да се самозабравя.
Всичко, изглежда, вървеше по плана. Кейтлин и той прекосиха доста зали, проверявайки къде какво има, докато се озоваха в казиното.
Кейтлин забеляза едно свободно място на масата за карти и се запъти натам.
— Мисля да опитам късмета си тук — каза тя, като се настани на високата табуретка. — А вие, Майк?
Той поклати отрицателно глава.
— Аз ще гледам. Не си падам по хазарта.
— Защо ли не ме изненадва това? — каза Кейтлин със закачлива усмивка, обръщайки се през рамо към Майк, който в този момент се настани зад нея. Бръкна в дамската си чантичка и извади стодоларова банкнота — това беше определено за разиграване по време на цялото й пътуване.
Майк беше ужасен, когато тя смени цялата стотачка срещу чипове, ала не каза нищо. Ясно, че жената имаше нужда от някой, който да я предпазва, но той не ставаше за тази работа.
— Ще започна с малко и ще видя как върви — каза тя, чувствайки съвсем осезателно сърдития поглед на Майк зад гърба си.
Кейтлин бе играла вече няколко ръце — и за учудване на Майк, бе спечелила всичките, — когато той видя, че една закръглена възрастна жена се приближи до нея. Наведе се над голото рамо, което влудяваше Майк, и каза точно когато крупието бе протегнало ръка към Кейтлин:
— Нали няма да ме забравите утре?
— Нямам избор, Сара — отговори Кейтлин, като проверяваше картите си, след което помоли за още една. — В единайсет часа в стаята ми — изцяло погълната, тя направи знак с ръка, че прекратява и крупието премина към следващия играч.
Сара леко прегърна Кейтлин.
— Не мога да чакам. Представете си нетърпението ми да разговарям за мода и да взимам съвети как да се гримирам от истински жив манекен.
Кейтлин се засмя, като разсеяно наблюдаваше как и последният играч на масата приключва и крупието посяга към нейните карти.
— Прекрасно, скъпа — миг след това каза Сара. — Печелите.
След като Сара се бе отдалечила, Майк озадачено погледна Кейтлин.
— За разлика от вас, аз четох програмния бюлетин и в него нямаше никаква Кейтлин Грант, която да дава уроци по гримиране — той хвърли поглед към спечелените чипове и добави усмихнат: — Или да е професионална картоиграчка.
— Уроците по гримиране не са включени в официалната програма — каза Кейтлин, докато раздаващият картите започваше нова игра. — След модното ревю си побъбрих с някои от дамите от публиката — наблюдавайки как раздаването на картите набираше скорост, Кейтлин тъкмо щеше да продължи с обясненията за култа към младостта, който караше съвършено привлекателни шейсетгодишни жени да се чувстват като излезли от употреба само защото не изглеждаха на трийсет, когато реши, че сега не беше нито времето, нито мястото да се връща на тази импровизирана лекция. — Сара иска да изглежда супер утре вечер, тъй като двамата със съпруга й ще честват годишнина от сватбата им — каза тя. — Едно нещо води до друго и крайният резултат е, че ще бъда консултант за външния вид както на нея, така и на други две нейни приятелки.
— Нима очакват от вас някакво чудо, което да ги накара да изглеждат като вас? — попита Майк. — И може ли една млада жена да помогне, като се справи с проблеми, с които не се е занимавала дълго време?
— Жените на определена възраст са достатъчно умни, за да не искат да изглеждат като мен или която и да е друга, а единствено и само на себе си — отговори Кейтлин. — Всъщност мисля, че мога да им бъда полезна. Имам опит в това.
Майк отново беше заинтригуван.
— Как се случи, че започнахте да работите с по-възрастни жени?
— Започнах с леля Пени и нейните приятелки — обясни Кейтлин. — После продължих, като водех курсове в един обществен клуб в Сент Пийте. Но не знам как се завъртя наистина. Разбира се, сега ми се случва от време на време. Струва ми се, че по-възрастните интуитивно усещат приятелското ми отношение, защото аз истински харесвам тяхната компания. Животът може да започне на четиридесет години, може и да не започне, но пикантните разкази — със сигурност: Както и невероятното чувство за хумор. А ако вие си мислите, че аз подсъзнателно търся изгубените си родители или че се чувствам по-комфортно с по-старото поколение, защото съм отгледана от своята леля, мога да ви доверя, че най-добрата ми приятелка — Памела — отдавна е казала това, аз съм се съгласила с нея и продължавам да обожавам хора, които имат повече минало, отколкото бъдеще.
Майк започваше да разбира, че у Кейтлин се крие нещо много повече от пленителните очи, безкрайно дългите крака и неспокойния дух.
— Би трябвало да си почивате по време на пътуването, но след като вече сте започнали да пилеете сили насам-натам, то хубаво е да се възползвате и да спечелите някой и друг долар.
Кейтлин го погледна косо.
— Не искам пари. Просто правя услуга. И защото ми е приятно.
— Услуга? — повтори Майк и още повече му стана симпатична, а същевременно му се искаше да я укори, задето е непрактична. — Та това е по-лошо. Имате забележителен опит и не бива да го подценявате — той отхвърли мисълта за самия себе си, колко подхвърляния бе чул, и то за това, че заедно с Дейв бяха пригодили нещо като бараки за медицински офиси в бедните квартали със средства от техните богати градски клиники. Но положението при него беше друго. Печелеше добре и бе подсигурил подобаващо бъдеще за себе си и за своите родители, ето защо можеше да си позволи и да раздава. — Съдейки по тежката огърлица от диаманти, която Сара искаше да заложи, тя е способна да плати скъпо на един професионалист.
— Не бих взела пари от Сара само за един кратък курс по мацане — възрази Кейтлин. — Не може да бъде! Направо ще развалите удоволствието ми от играта — обърна се тя към Майк.
Поведението й вбеси Майк въпреки нарастващото му възхищение към нея.
— Кейтлин, всичко ли трябва да е удоволствие за вас? Всичко съществено на този свят също ли е толкова забавно?
Кейтлин леко повдигна оголеното си рамо, като че ли да покаже, че не отдава значение на въпроса и няма да го удостои с отговор.
— Правите го често, Кейтлин — отбеляза той, като се бореше с поривите на желание, които тя възбуждаше у него.
— Правя често какво? Че се забавлявам ли имате предвид?
— И това. Но искам да кажа, че твърде често свивате рамене.
Кейтлин отметна главата си настрани, засмя се язвително и се зае да събира чиповете си.
— Колко ужасно! — каза тя подигравателно. — Свивам раменете си! При това пред хора! Трябва да ме заключат, а ключът да бъде хвърлен някъде.
— Може би трябва по-рядко да ги свивате по този начин — измърмори Майк. — Нужно е да забогатеете.
Тя се засмя.
— Може би трябва по-често да свивате вашите рамене, докторе. Нужно е да станете по-щастлив. И не се грижете толкова за мен и финансите ми — тя с плъзгане слезе от табуретката, отвори портмонето си и изля като водопад чиповете в него. — Докато си правехте труда да ми мърморите, аз бързо удвоих стоте си долара.
Майк я гледаше недоумяващо.
— Но вие изобщо не следяхте какво правите. Как тогава успяхте да спечелите? Или отново беше просто късмет?
— Комбинация от късмет и познаване курса на залагането — отвърна Кейтлин. — При едно от моите безцелно ориентирани занимания бях крупие в Тахо. Това преживяване беше наистина забавно — наведе се напред и целуна Майк по бузата. — А сега ще ви кажа лека нощ. Познавам пътя до стаята си, така че ако имате намерение да ме изпращате, не е необходимо. Благодаря ви за прекрасната вечер.
Тя се приготви да тръгва, доволна, че Майк я бе раздразнил достатъчно, за да не съжалява, че го оставя сам. Чудно й беше дали го е направил нарочно. Защитен механизъм, биха го нарекли психиатрите от неговата клиника, както и Пам. Той не искаше искрите на страст между тях да предизвикат безсмислен пожар, така както и тя не желаеше нейното собствено „аз“ да изгори в пламъци. Въпреки многото различия, в това те си приличаха.
— Кейтлин! — почти извика Майк, който съвсем не беше подготвен да я остави да си тръгне, а сам не знаеше защо.
Тя се обърна, брадичката й предизвикателно се повдигна. Но видът на Майк накара сърцето й да спре. Изглеждаше объркан, очите му не гледаха арогантно, а бяха изпълнени с копнеж. Внезапно й се прииска да се върне, да го приюти в ръцете си, да положи глава на гърдите му и да прокара пръсти в копринената му коса.
— Кейтлин, трябва ли да вървите? — запита Майк след един дълъг миг.
Изправяйки гърба си, Кейтлин кимна и тихо каза:
— По-добре ще е. Леля Пени ме е учила да приключвам, когато водя.
След като хапна малко грозде и изяде една ябълка в стаята си, Кейтлин се сети, че може да изпусне закуската в Кралския ресторант. От друга страна, стори й се, че в осем часа сутринта и след една безсънна нощ не е склонна да споделя масата с Майк или ако той не дойдеше — да изпадне в догадки защо не се появява.
Независимо от постоянното люшкане на кораба, Кейтлин се намести в креслото и се захвана с подробния дневник, който пазеше за леля си Пени, а след това нахвърли някои идеи за колонката на седмичника.
Беше решила да разгледа проблемите за красотата от един нетривиален ъгъл, с една серия от материали за преодоляването на характерните проблеми, свързани с поддържането на външния вид, с които пътуващите на кораба се сблъскват. Ала като хвърли поглед върху просторната стая с ярко осветени огледала, дискретния гардероб, вградените шкафове, сешоара и другите неща, Кейтлин разбра, че ще трябва да изчака за по-подходяща ситуация, от която да почерпи вдъхновение за намерението си. На този етап от пътуването не й липсваха никакви удобства.
Сети се, че трябва да освободи за малко стаята, за да я почистят, така че взе набързо един душ, сложи малко грим, пооправи косата си, облече бяло поло, напъха го в пола-панталон в цвят каки, грабна няколкото изрязани от вестници серии на бестселъри, които беше взела със себе си, и се упъти към… Тя се засмя. Не беше сигурна закъде се е запътила. А и не беше толкова важно. В който и салон да се озовеше първо, щеше да е добре. Едно от удоволствията да не правиш специални планове е това, че не можеш да се провалиш, дръзко се обърна тя в мислите си към Майк. Където и да се стовариш, зависи само от твоето решение. Точно така се беше озовала и тя в Сент Пийте след една дълга зима, прекарана в Минеаполис. Беше й харесало и остана там. И ако Майк я вземаше за някаква странна особа, нея какво я интересуваше?
Престани да мислиш за този мъж, заповяда си тя. Престани да спориш с него, включително и когато го няма! Достатъчно бе спорила за същите неща със себе си през изминалите месеци. Като потъна удобно в един жълто-кафяв кожен фотьойл, Кейтлин реши, че може да се концентрира върху романа си, но дори филм на ужасите не би могъл да фокусира вниманието й. Продължи да гледа минаващите, а нищожното извинение, че наблюдава безгрижно всички хора, просто не мина пред самата нея. Тя очакваше появата на един-единствен човек и ненавиждаше това признание.
И което беше по-лошо — погледът й непрекъснато отскачаше към дансинга, където я водеше споменът й от предишната вечер за прекрасните мигове с Майк. Чети си книгата, отново си заповяда тя. Бе успяла с усилие да се хване с романа и бе прочела първата глава, когато нейната нова позната Дафне се появи отнякъде, забеляза я и се спря.
— Добро утро — каза Дафне със слаб глас, като приседна върху облегалката на отсрещния фотьойл.
— Добро утро — отвърна бодро Кейтлин, след което забеляза, че Дафне беше подпухнала. — Да не би да сте си легнали късно снощи? — попита тя със съчувствена усмивка.
Дафне промърмори:
— Прекарах ужасна нощ. Цялото това клатушкане и подхвърляне. Разбрах, че не ставам за моряк. А вие изглеждате свежа като утринно цвете, Кейтлин. Нима бурята не ви е притеснила изобщо?
— Всъщност намирах го за забавно — отговори Кейтлин. — Но не мисля, че е необходимо да чуете това. Как е съпругът ви? И той ли се чувства като вас?
— Този здравеняк е добре — изропта Дафне. — А аз току-що идвам от амбулаторията. Още не съм се разболяла истински, затова реших да взема предпазни мерки. Казаха ми, че след инжекцията ще чувствам сънливост и аз истински се надявам да спя през цялото време, докато трае бурята — тя тръсна глава и въздъхна. — Какво ли не бих дала да имам вашето желязно спокойствие.
Кейтлин сви рамене.
— Струва ми се, че съм късметлийка — каза тя и осъзна, че Майк имаше право. Наистина много често свиваше раменете си и обясняваше много от нещата, които върши, с късмет. И думата „забавление“ фигурираше твърде често в речника й. Повърхностна ли беше? Или се страхуваше да бъде сериозна?
Не остана доволна от нито едно от предположенията.
— Къде е вашият приятел тази сутрин? — попита Дафне. — Много се радвам, че лекцията му е утре. Ще съжалявам, ако я пропусна.
— Той не е мой приятел — отговори Кейтлин автоматично. — Случайно се срещнахме.
Дафне я стрелна със загадъчна усмивка.
— Така ли? Колко странно! Бих се заклела, че вие двамата сте… — тя спря. — Е, аз трябва да вървя. Започвам да се чувствам определено млада, а това не подхожда на възрастта ми.
Кейтлин се усмихна и пожела на Дафне по-скорошно оправяне, но когато остана сама, се почувства разстроена. Какво щеше да каже жената? „Бих се заклела, че вие двамата сте…“ Какво? Кейтлин искаше да знае. Любовници?
Тя рязко затвори книгата, убедена, че е чела достатъчно. Пък и четенето ставаше вече трудно поради засилването на бурята. И без това усещаше гадене в стомаха от затанцувалите пред очите й редове.
Обхваната от странно безпокойство, Кейтлин се полута из кораба, като разгледа някои от магазините, а после случайно попадна в театъра, където отдели няколко минути на някаква скучна лекция върху инвестиционната тактика през деветдесетте години. Накрая се върна в каютата си, за да се подготви за урока в единайсет часа.
Настроението й се подобри, когато Сара и още три дами пристигнаха, всяка от тях със собствения си комплект от гримове, както бе предложила Кейтлин. Тя винаги изпитваше удоволствие от възможността да укрепи разклатеното самочувствие на дадена жена, отчасти като й покажеше някой козметичен трик, но главно като подчертаеше хубавото, което жената притежаваше.
— Чудесното е това, че не се чувствам като клоун — каза Сара, след като бе пробвала да постави руж на страните си по начин, който й бе показала Кейтлин. — Веднъж бях прекалила с грима и веднага щом се прибрах вкъщи, го свалих напълно.
„Виждате ли, Майк? — мислено каза Кейтлин. — Знам си работата.“
Приятелката на Сара, Маги, се усмихна, след като Кейтлин разчеса прошарената й коса, придавайки й лека бухналост, и по този начин омекоти чертите на лицето й.
— Харесва ми, че ме накарахте да се чувствам, като че ли всичко ми е наред — каза Маги. — Сега седя тук и се чудя дали досега не съм ходила като повлекана, без да осъзнавам това.
Кейтлин се разсмя.
— Не трябва да мислите така, Маги. Изглеждате великолепно.
Към обед Кейтлин се чувстваше достатъчно развеселена и се осмели да отиде да хапне нещо в ресторанта, твърдо убедена, че не се интересува от това дали Майк ще бъде там или не.
Когато обаче стигна входа на залата, сърцето й започна да бие така лудо, че тя помисли, че всички ще чуят, краката й се подкосиха, а стомахът й се сви на топка. Само гордостта не й разреши да се върне назад.
Дерек я посрещна с обичайните любезности и я придружи до масата. Тя беше празна.
Докато се настаняваше на стола си, от съседната маса се чу гласът на Ралф Ръш:
— Здравейте, Кейт. Как е докторът? Да не го е хванала морска болест?
Заслужил си го е, ако е така, помисли си Кейтлин.
— Сигурно Майк е решил да отиде до сухия бюфет — гласно каза тя, разгръщайки менюто.
Миг по-късно съжали за грубостта си. Никой не заслужаваше да му се пожелава морска болест, а най-малко — Майк. Какво бе направил, че да предизвика такава враждебност от нейна страна, освен че е прекалено привлекателен? Дори когато ставаше трудно поносим, той беше ръководен от най-добри подбуди. И да не би той да беше виновен за това, че докато всички останали неодобрения, изказани по повод нейния начин на живот, тя подминаваше с пренебрежение, само едно негово повдигане на веждата я караше да настръхва?
Когато погледна нагоре и го видя да се задава целеустремено към тяхната маса, със стабилна походка, неповлияна от постоянното люлеене на кораба, Кейтлин отново усети немощ в цялото си тяло. Менюто потрепери в ръцете й, обляха я горещи вълни, а усмивката, която му подари, беше така лъчезарна — особено в сравнение с навъсения вид, който имаше той.
— Да не започнете сега с това, че не съм закусила? — чу се тя да казва, когато той седна. — Аз закусих. Ядох плодове.
— Какво сте яли или не за закуска, не е моя работа — отвърна Майк. Беше изкарал една скапана безсънна нощ, мислейки само за Кейтлин Грант, която желаеше така, както никоя друга жена досега. След като не се появи на закуска, острото разочарование, което изпита, за последен път го убеди, че тя го е разтърсила дълбоко. Най-зле се почувства, когато се опита и не успя да намери спасение в работата. — Ако не изглеждам съвсем весел, то е, защото се намираме в мъртва зона.
Кейтлин премигна недоумяващо.
— Мъртва зона? — тя се осмели да се усмихне. — Сигурно сте прекалили с книгите на Стивън Кинг?
Майк не намери забележката й за остроумна.
— „Мъртва зона“ по море означава, че не можеш да осъществяваш телефонна връзка.
— А защо ви трябва такава? — запита Кейтлин, опитвайки се инстинктивно да задържи чашата си след поредното мощно разклащане. — Едно от очарованията на морското пътешествие е малко или много да бъдеш изолиран, не мислите ли?
— Аз съм лекар, Кейтлин. Пациентите ми зависят от мен.
Кейтлин разбра колко неуместна беше репликата й.
— Разбира се, Майк. Съжалявам за думите си.
Ставайки моментално по-отстъпчив, Майк проумя, че бе използвал мъртвата зона като извинение за онова, което наистина го измъчваше. В края на краищата радистът му бе казал, че може да бъде изпратена телеграма в случай на спешност. А пациентите му не бяха останали без лекари, нали колегите му бяха там.
— Не, Кейтлин, аз съжалявам — усмихна й се той. — Нахвърлих се върху вас, сякаш вие сте виновна за липсата на контакт със сушата. Истината е, че ако не мога да се свържа с клиниката, няма да мога да слушам после упреците на съдружника ми, че не съм го упълномощил да поеме отговорност за тези няколко дни.
— Вярвам ви, че имате толкова много неприятности — каза Кейтлин нежно. — И все пак вие сте си избрали тази професия — здравето е един тревожен хазарт.
Майк се усмихна, ловко улавяйки солницата в момента, в който едно повдигане на десния борд я изхвърли от масата.
— Както вече съм ви казвал, наясно съм с проблема. Но не съм единствен, и други страдат от него. А сега — към по-важните неща. Първа точка в програмата изисква да кажа, че изглеждате блестящо, както винаги. Втора точка — да поръчаме обед. След това бих искал да чуя всичко за срещата ви със Сара и останалите.
— Наистина ли искате? — попита Кейтлин с непресторено учудване.
— Да. При всичките различия между нас, едно нещо е общо — и двамата имаме афинитет към по-възрастното ни обкръжение. Аз съм загрижен да се разбият предразсъдъците и да се променят здравните навици на едно общество, което все още вярва, че напредването на възрастта трябва да означава понижено качество на живот, а както схващам, вие се стремите към същото, само че по ваш начин.
Той бегло прегледа менюто, стараейки се да изглежда спокоен и надявайки се, че изгарящото желание, което изпитваше към жената срещу нещо, не личи.
— Какво ще вземете? — попита той, усещайки втренчения й поглед.
Кейтлин трябваше да направи усилие, за да отговори. Чувстваше се леко зашеметена, не можеше да повярва, че е чула добре. Нима Майк бе сравнил заниманията й по гримиране с неговото достойно призвание?
— О… мисля да взема като начало студен таратор — говореше тя, сякаш без да мисли, — след което сигурно ще опитам студена салата от раци. — Пое си дълбоко въздух, тъй като внезапно се бе почувствала странно.
— Звучи добре — измърмори Майк. — Аз ще си поръчам сьомга в гювече за предястие и морски деликатеси за обед. Вероятно ще ми дойде малко множко, но все пак е риба. А между другото — добави той със самоирония — време е и аз да започна да живея рисковано — затвори листа с менюто и се усмихна приветливо на Кейтлин, твърдо решен да прекара приятно обеда с нея и да забрави за младежките пориви, яростно бушуващи в него. Беше достатъчно възрастен и можеше да се справи с това.
Изведнъж усмивката му най-неочаквано изчезна. Кейтлин се взираше в него така, сякаш той се бе превърнал в някое от най-ужасяващите привидения на Стивън Кинг, очите й бяха уголемени и пълни с уплаха, кожата й бе станала безцветна.
В следващия миг тя беше на крака и стремително избяга от салона.