Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In Every Strangers Face, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 72 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
svetleto (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Ан Мейджър. В морето от лица

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1995

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954–11–0035-X

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

— Нямаш право да постъпваш така, Гордън — помоли Джини още веднъж, но напразно.

Тишината на нощта ги обгърна и в обвилия ги мрак тя дочу гласа му, дълбок и настойчив.

— Ти ми принадлежиш, Джини. Тази вечер е нашето ново начало.

Той я сграбчи толкова здраво, че ръцете я заболяха.

— Не ми допадат маниерите ти на пещерен човек — изпъшка Джини отчаяно.

— Тогава ще бъда нежен, любов моя — прошепна Гордън.

Ръката му се плъзна по тялото й и докосването му я разтърси.

— Нямах това предвид! — беше хваната като в капан между страстта си към него и намерението си да се съпротивлява.

— Така ли? Но май ти харесва — подигра й се той, преди отново да впие устни в нейните с нова необуздана страст.

Целувките му я задушаваха и Джини се отпусна изтощена в ръцете му, ала жаждата му ставаше още по-ненаситна. Едва когато ръцете й безпомощно се обвиха около врата му, Гордън намали натиска върху устните й като властен господар. Едва когато се увери, че вече е негова. Тя тръпнеше от желание. Не можеше повече да се бори срещу мъжественото му обаяние, както и срещу неудържимия порив, предизвикан от любовните му ласки. Устните му бяха едновременно изтезание и блаженство. Дълбокият му глас прозвуча в ухото й. — Ти си моя, сега и завинаги!

Той я вдигна на ръце и я понесе през къщата, търсейки спалнята й. Главата й бе притисната към гърдите му и Джини чуваше бесните удари на сърцето му. Когато стигнаха вратата на спалнята й, тя почувства див ужас. Изведнъж разбра, че ако не го отблъсне сега, никога няма да бъде в състояние да го направи.

Опита се да изкрещи, но целувката му запуши устата й, задуши вика й, безмилостно изтри от съзнанието й всичко, освен жаждата й за тялото му. Зад прозорците проблесна светкавица и външният свят бе разтърсен от гръм. Бе излязъл силен вятър и къщата трепереше от бесните му пориви. Или може би Гордън трепереше така?

Устните му се плъзнаха надолу по шията й и изгориха меката плът между гърдите й. Шепнеше любовни думи, неразбираеми слова, които не й бе казвал никога досега.

— Кажи, че ме желаеш, Джини — промълви той накрая. Тя не отговори и дрезгавата му заповед прозвуча още по-настойчиво: — Кажи ми, Джини!

През премрежените си от желание очи тя се взря в загорялото мъжко лице, наведено толкова близо до нейното.

— Желая те — призна тихо.

Думите й, прошепнати едва-едва, стопиха гнева му. Нежната му усмивка обърна страниците на времето назад. Изминалите години изчезнаха. Те бяха отново млади и влюбени.

Гордън я внесе в стаята и бавно я положи на леглото. Остана загледан в тялото й, пламнало от желание. Отиде до прозореца и пусна щорите. После се върна до леглото. Блестящите й златистокафяви очи бяха завладени от пламъка, лумнал в погледа му. Той започна мълчаливо да се съблича и Джини го гледаше без свян, очарована от мъжественото съвършенство на тялото му. Някъде дълбоко в съзнанието й се мярна мисълта, че трябва да скочи и да избяга, но вече бе твърде късно. Страстните му целувки бяха събудили потоп от чувства, който я бе изпълнил цялата.

Пристъпи към нея и сякаш всичко наоколо се завъртя, когато тялото му докосна нейното. Втвърдените й зърна се притиснаха до силните му гърди. Той леко трепна заради болката в ребрата си, но страстта му незабавно я заглуши. Всички несъгласия, както и годините, които ги разделяха, се стопиха. Бяха просто двама души, които изпитваха твърде силно желание един към друг, за да могат да му устоят.

Бяха мълчаливи. Очаровани. Екзалтирани. Телата им се търсеха. Копнееха едно за друго. Устните му обсипаха с изгарящи целувки копринената й кожа. Продължиха нагоре към шията й и, усетили бесния пулс, спряха. Ръцете му бавно се плъзнаха по раменете й и продължиха надолу към талията й, към кадифените й бедра и нежно ги разтвориха.

Почти като в забавено движение тя изви тяло и с безгранична нежност Гордън проникна в нея. Бедрата му се отпуснаха върху меката й, топла плът. Чак след като й даде време да привикне с него, той започна да се движи, отначало бавно, а после все по-силно. Приятна слабост се разля по цялото й тяло и я превърна в доброволна робиня на пламенните му ласки.

— Гордън…

Името му бе стенание, изпълнено с наслада и той целуна устните, които го зовяха. Ръцете й обвиха врата му и се плъзнаха по твърдите мускули на раменете му. Той потръпна от нежния й допир. Дишането му бе дълбоко и неравно, желанието му — не по-малко опустошително от нейното.

Изведнъж й се стори, че изгубва съзнание и в същото време се чувстваше невероятно жива. Той я държеше здраво, телата им се преливаха едно в друго и страстта им ги отведе до недостигнати досега висини. За миг две души се сляха в една в пламъка на взаимното себеотдаване. Гордън мълчаливо я притисна в обятията си, докато страстта им поутихна. Джини усети как сърцата им бият в унисон.

Случилото се помежду им бе прекалено красиво, за да може да бъде описано с думи. Но дори в момента на върховен екстаз имаше болка. Тя не можеше да позволи на страстта да промени отношенията им. Утре, помисли Джини тъжно. Утре ще го убедя да си отиде. Утре, когато и двамата ще можем да мислим разумно.

Тази нощ той я събужда отново и отново, за да я люби. Сякаш, след като я бе притежавал веднъж, я желаеше още повече. Най-после, точно преди слънцето да изгрее, тя потъна в дълбок, спокоен сън.

 

 

На сутринта се събуди първа. Къщата бе тайнствено тиха, въпреки че сигурно бе късно. Очевидно Мелани все още не бе станала. През прозореца се виждаха мокрите дървета, от чиито клони се стичаха дъждовни капки. Джини лежеше в полутъмната стая, а съзнанието й бе вихър от хаотични, полузабравени чувства.

О, какво дълбоко блаженство бе изпитала, когато беше разбрала, че още бе жена! Жена на Гордън… Кадифената нощ и часовете на взаимна любов бяха отминали като твърде реалистичен сън, но те й бяха доказали, че макар и да не го признаваше, тя никога не бе преставала да го обича. Той отново бе притежавал тялото й, винаги бе притежавал сърцето и душата й.

Джини се сгуши в топлите му прегръдки и остана в тях, докато слънчевите лъчи заляха щорите. Снощната буря бе преминала, но свежият мирис на дъжд още се чувстваше във въздуха. Как обичаше да лежи в обятията му и да го гледа заспал — само да не изпитваше ужас от събуждането му…

Тя прехапа подутите си от целувки устни, връхлетяха я спомените от изминалата нощ. Бе я любил диво и необуздано. Отново бе научила, че съществува неповторима красота в чувствения допир, красота, която би могла да съедини мъж и жена много по-здраво, от каквато и да е друга красота, тъмна, тайна, подсъзнателна красота, която съединява не само телата, но и душите.

Слънцето нахлу между процепите на щорите. По измореното лице на Гордън заигра сноп златисти слънчеви лъчи. Той простена и Джини се сви в прегръдките му, сякаш искаше да се стопи в близостта му. Гордън отвори очи и когато я видя, сънено се усмихна, сякаш бе съвсем естествено да се събуди в леглото заедно с нея. Тя се опита да надвие сладостното опиянение, което ласките му започнаха да разливат по тялото й.

— Гордън, не!

— Тялото ти продължава да казва да, любов моя…

Джини се сепна. Какво значение имаше това, след като бе твърдо решена да няма нищо общо с него? В края на краищата снощи той бе действал против волята й. Тя беше тази, която го напусна и се разведе с него. Ако бе имал други жени през тези години, много от които известни и далеч по-красиви от нея, нима тя не бе искала точно това?

И все пак, Джини не преставаше да се пита какво изпитваше към нея сега, когато отново я бе притежавал. Дали изминалата нощ имаше някакво значение за него? Или я бе пожелал само защото бе мислил, че е мъртва? Дали все още го интересуваше, само защото го бе напуснала? Сега, след като я бе имал, дали наистина я желаеше?

Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й и тя изведнъж осъзна, че въпреки всичката си сънливост, Гордън отново я желае. И то страстно. Затаи дъх, когато той проникна в меката й жадна плът. Притисна се към него със същата дива страст като неговата.

Гордън се усмихна и я притегли по-плътно до себе си. Любеше я бързо и необуздано. Тялото й изгаряше от неудържим вътрешен пламък. Всеки милиметър от горещата й кожа оживяваше с ритъма на учестения й пулс и тя стенеше от необикновено силното удоволствие, което изпитваше. Телата им сякаш се преляха едно в друго като разтопен восък. Изведнъж той потрепери и двамата едновременно достигнаха върховна наслада. Останаха притиснати един към друг и нежните й гърди се допираха до неговите, докато синхронният ритъм на телата им се успокояваше.

Отвори очи и светлината на обляната в слънце стая я заслепи, точно както и топлата му нежна усмивка. Никога не е изглеждал по-влюбен, помисли тя, внезапно обзета от страх, и сред приятната отпуснатост на споделения екстаз започна да изплува затаеният дълбоко в нея ужас. Гордън нямаше да си отиде. Щеше да използва всичките си сили, за да я накара да постъпи според желанието му. И щеше да победи. Тя знаеше много добре, че той винаги постигаше своето. Запита се колко ли време ще му трябва, за да разбере, че тя никога нямаше да бъде съпругата, от която се нуждаеше мъж с неговия изключителен талант и слава?

Неизбежната им свада започна два часа по-късно, след закуска. Бяха на масата в кухнята с Мелани, която очевидно благоговееше пред Гордън. Той се бе държал внимателно с нея през цялата сутрин и тя бе във възторг от него.

Преди закуска двамата бяха излезли в градината с китарата на Мелани и Гордън й бе дал някои съвети. Тя бе възхитена от неочакваното събиране на родителите си и Джини бе бясна, задето той съзнателно не бе обяснил на дъщеря им, че сегашното положение нямаше да бъде постоянно.

— Искаш ли аз да измия съдовете, а ти да ги избършеш, Мелани? — предложи Гордън след втората си чаша кафе.

Вече бе започнал да събира чиниите, когато Джини се намеси студено:

— Не е необходимо, Гордън. Ти си наш гост. Ще разтребим, след като си тръгнеш.

Той обърна поглед към нея. Лицето му бе измъчено и изпито, но изразяваше решителност. С чувство на вина Джини осъзна колко трябва да бе изморен — и от турнето, и защото не бе спал достатъчно през изминалата нощ.

— Казах, че ще ги измия и наистина ще го направя, Джини. А що се отнася до заминаването ми, то ще бъде само временно, уверявам те — после се обърна към дъщеря си. — Мелани, размислих и смятам, че е по-добре майка ти да избърше чиниите. Двамата с нея трябва да поговорим.

— Мисля, че няма нужда да я лъжеш — нападна го Джини, след като Мелани излезе.

Гордън остави чиниите на масата и те веднага бяха забравени.

— Нямам намерение отново да се разделям с теб, Джини. Не и след изминалата нощ.

— Идеята бе твоя, не моя.

— Да не би да се опитваш да ме убедиш, че не си искала да остана при теб? Че съм действал против волята ти?

— В известен смисъл, да.

Устните му се извиха в подигравателна гримаса. Тя се изчерви и гневно го нападна:

— Случилото се между нас няма никакво значение и нямам намерение да превръщам тази грешка в трайна връзка!

Завъртя се да избяга от кухнята и да се заключи в стаята си, докато той си отиде, но Гордън се пресегна, хвана китката й и я притисна към гърдите си. Джини се помъчи да се освободи, ала ръцете му я приковаваха към тялото му.

— Джини, ти си моя съпруга!

— Бивша съпруга…

— Малка подробност, която лесно може да бъде поправена.

— Действителност. Тринайсет години, ако трябва да бъдем точни. Цяла вечност. Или си забравил?

— По дяволите! Връщаш се при мен!

— А може ли да изкажа своето мнение? Все пак става дума за моя живот. И за живота на Мелани.

— Да, и за живота на Мелани — повтори той многозначително.

Джини прехапа устни.

— Не искам да говорим за Мелани.

— Но аз искам! — настоя Гордън. — Говорих с нея тази сутрин. Иска да дойде в Калифорния.

— Гордън, как можеш да я намесваш в нашите отношения?

— Тя е наше дете. И става дума и за нейното бъдеще. Борбата ти да оцелееш като самотна майка може би е твоята представа за щастлив живот, но не и на Мелани — очите му се спряха на покрития със скъсан линолеум под, на липсващите около нащърбения умивалник плочки, на купчината неплатени сметки под телефона. — Каза ми, че се чувства несигурна, що се отнася до парите. Бои се също така да има само един родител.

— Финансовото ни положение се промени след катастрофата.

— Джини, не ме разбирай погрешно. Смятам, че се грижиш отлично за Мелани. Тя е великолепна, добре възпитана и чаровна. Но има нужда от двама родители. Дори да си тръгна оттук, без да се преборя с теб, ще ти помогна финансово. Бъди сигурна. Обаче става дума за нещо повече от пари. Става дума за любов. За семейство. В продължение на тринайсет години аз живях без тези неща. А и на теб ще ти бъде по-леко. Няма да бъде необходимо да работиш толкова много и ще имаш повече време за нея. Мелани има нужда от теб, Джини, и независимо дали ти харесва или не, има нужда и от мен.

Дълго време Джини не каза нищо.

— Предполагам разбираш, че си ме притиснал в ъгъла, Гордън. Сигурна съм, че Мелани е чула всичко и винаги ще ме обвинява, ако не направя това, което желаеш.

— Джини, искам да се върнеш при мен!

— Добре, но се питам — когато се убедиш, че не мога да се вместя в бляскавия ти живот, дали все още ще мислиш така?

— Бляскавият ми живот бе самотен и приличаше на ад, а както виждам, твоят също не е бил особено приятен.

Джини леко въздъхна. Боеше се, че го желае много повече, отколкото той някога я бе желал. И ако нещата между, тях не потръгнеха, тя щеше да бъде съсипана, а той щеше да я забрави и да продължи да живее както досега. Но и двамата бяха длъжници на Мелани…

— Добре — съгласи се Джини неохотно. — Ще дойдем. През лятото. После ще решим.

— Остават ми още две седмици от турнето. Дотогава учебната година ще е приключила.

— Да… — всичко изглеждаше недействително.

Гордън я притисна в обятията си.

— Повече от всичко бих искал да си щастлива, Джини!

Неочакваната нежност и загриженост в гласа му я свариха неподготвена и сърцето й бясно заби. Сякаш невидима ръка я сграбчи за гърлото и тя едва успя да си поеме дъх. Смаяна осъзна колко лесно би било да се предаде на неудържимата му притегателна сила. Изведнъж почувства, че трябва да го нарани, да постави помежду им някаква емоционална бариера заради собственото си спасение.

— Мислиш ли, че можеш да ме принудиш да бъда щастлива, Гордън?

— Да, ако трябва — отвърна той с тих, опасен глас.

Не я пусна. Пръстите му нежно погалиха ръката й и тази милувка бе много по-обезпокояваща от думите му. Джини се презираше заради трепета, който така лесно събуждаха в тялото й ръцете и близостта му.

— Гордън, има нещо, което трябва да зная…

— Да?

— Има ли някоя друга жена в живота ти? — попита тя тихо.

О, защо трябваше да задава този въпрос? Ставаше твърде очевидно колко много я интересува.

Пръстите му се заровиха в косата й.

— Да, срещам се с една жена — призна той. — Но вече всичко е свършено, откакто те намерих отново. Ще говоря с нея незабавно. Тя трябва да ме разбере. Джини, ти си единствената жена, която някога съм обичал!

Решителният глас, с който каза, че я обича и сподели намерението си да се отърве от другата жена, накара Джини да потрепери. Дали, когато се отегчеше от нея, щеше да я изостави със същата лекота? И какво щеше да прави тя тогава? Как щеше да оцелее? Гордън сякаш отгатна мислите й.

— Джини, забрави всичко, което си слушала или чела за мен! В по-голямата си част това са чисти измислици. Разбира се, срещал съм се с разни жени през изминалите тринайсет години и последната ми връзка е най-значимата за мен. Но никога не можах да открия онова, което съществуваше между нас. Може би затова желанието ми да се върнеш, е толкова силно.

О, как й се искаше да му вярва!

Той се наведе към нея, решен да я убеди по единствения възможен начин, по който умееше. Джини усети как топлият му дъх докосна шията й, устните му се плъзнаха по нежната й кожа и по тялото й премина приятна тръпка. Ръцете му я обвиха и първично желание се разля по вените й.

— Кажи, че ще се опиташ да се върнеш при мен, Джини! Това е всичко, за което те моля!

Устните му леко докоснаха ухото й.

— Не мога да мисля така — каза тя задъхано.

— Не искам да мислиш. Искам да чувстваш…

Именно тук бе проблемът… Чувствата й към него бяха твърде силни. Не желаеше да му обещава каквото и да било, когато желанието разтърсваше цялото и тяло. Джини с мъка се изтръгна от изкусителната му прегръдка.

— Добре, Джини! — гневният поглед на черните му очи я изгаряше. — Нека бъде както ти искаш! Ще се видим след две седмици. Но ще трябва да дойдеш, иначе ще намеря начин да те принудя.

— Защо не можеш да разбереш, че за мен не е толкова лесно, както е за теб? — прошепна уморено тя. — Не мога да давам несериозни обещания. Страстта не означава непременно любов. Ако се обвържем със задължения днес, когато не сме сигурни в себе си, няма ли да съжаляваме утре?

— Ето къде се различаваме двамата с теб, Джини. За мен утрешният ден не съществува.

Гордън пристъпи към нея и обви ръка около кръста й. Тя помисли, че пак ще я целуне и усети, че няма достатъчно сили, за да го отблъсне. Ала вместо да я притегли отново в обятията му, ръката му само я побутна напред.

— Тъй като вече се, разбрахме, мисля, че мога да тръгвам — каза той. — Но не смяташ ли, че трябва да съобщим на Мелани за нашето решение?

Леко ироничната му усмивка предизвика смут в сърцето й. Гордън се вгледа в нея. Лицето му беше спокойно и безизразно и тя с ужас се запита дали онова, което изискваше от нея, ще бъде възможно да стане някога…