Едгар Уолъс
Кинг Конг (12)

Глава XII

Изморените моряци бавно пълзяха към дълбокия дол, загубили почти всичката самоувереност, която имаха в началото на преследването. Те бяха истински мъже: смели, твърди и решителни. Да бяха в дивите африкански джунгли, със своето умение и изобретателност сигурно биха преодолели всички пречки.

Ала в тези тайнствени и пълни с чудовища места те се чувствуваха съвсем безпомощни. Какво можеше да им помогне техният кураж и изобретателност срещу допотопните гигантски животни на този кошмарен остров?

Късите им ножове бяха безпомощни. След като изгубиха оръжието си, те се намираха в пълна безпомощност.

Никой, даже и оптимистът Джими, не смееше да спомене, че има някаква надежда за спасение.

Горчиви думи се изтръгваха от устните им, когато се мъкнеха към дърветата; не думи на предизвикателство, а на негодувание на хора, които са пострадали не по своя вина и не виждат начин за спасение.

Само Дрискъл и Денхам се бореха с това чувство на отчаяние. Младият офицер непрестанно мислеше как да освободи Анна от властта на чудовището. Движейки се зад него, Денхам напрягаше паметта си да си припомни пътя, който бяха изминали от селото дотук. Трябваше да се върнат. Един от тях щеше да остане, за да следи Конг, докато другите се върнат да се снабдят с нови пушки и бомби. Тогава можеше да направят нещо.

Зад гърбовете им се чу силен трясък от нечие тяло, което се промъкваше през храстите.

— Проклетият трицератоп ни преследва — извика един от моряците.

— Чакай, Джек! — обърна се Денхам към помощника си. В момента последният стъпи върху несигурния мост. — Разполагаме само с няколко минути. Животното няма да мине през шубраците. Трябва да помислим върху плановете за бъдещите си действия. С няколко думи той им изложи своя план.

— Добре — съгласи се Дрискъл. — Аз ще остана. Вие идете за пушки и бомби.

— Ти по-добре иди от другата страна на дола — посъветва го Денхам. — Ако онова животно разбере, че ние не сме причинили неговите рани, сигурно ще ни остави на мира.

Когато Дрискъл тръгна по стъблото на падналото дърво, Денхам погледна към дъното на дола. То бе изпълнено с кал, тиня и на краищата му имаше малки полузатулени с камъни пещери. Филмовият директор със затаено безпокойство следеше движенията на помощника си. Той въздъхна, когато офицерът благополучно се намери на другата страна.

— Добре, момко! — извика той. — Ако беше паднал, кой знае какво щеше да намериш долу. Изглежда, че това място е свърталище на най-отвратителните обитатели на острова. Виж!

Като че ли привлечен от пръста му, един отвратително огромен паяк изпълзя от една пещера. Може би той не бе забелязал хората, но всички забелязаха, че той гледаше със злобен и втренчен поглед нагоре. Едно влечуго, прилично на гущер, но много по-голямо, се припичаше върху големите камъни. Паякът се приближи към него, ала се поколеба и потърси по-слаба плячка. Той я намери в един кръгъл, бавно движещ се предмет с пипала, които много наподобяваха тези на октопода. Паякът връхлетя върху него. След минута противниците изчезнаха в една от пещерите.

— Нищо не може да ме накара да мина по този мост — продума един от моряците.

Денхам погледна зад себе си. Поради слабото си зрение, трицератопът още се луташе из храсталаците. Той беше почти стигнал края им и сега се чудеше накъде да се отправи.

— Може би не ще стане нужда да се прехвърляме — отвърна Денхам. — Стойте неподвижно. Ако не мърдаме, може да ни вземе за скали или стъбла на дървета.

Чудовището най-после се измъкна от горичката и бавно запристъпя.

— Няма как — неохотно продума филмовият директор — трябва да преминем на другата страна.

В изпълнение на думите му, моряците се отправиха към моста. Те запристъпяха бавно и предпазливо, защото изпитваха ужас при мисълта, че може да попаднат на пълзящите под краката им същества. Филмовият директор повторно се обърна и вдигна един камък, но после го захвърли. Мъжете се намираха по средата на моста. Денхам също започна опасното прехвърляне.

— Внимавайте! — От другата страна Дрискъл отчаяно ръкомахаше. След момент той се хвана за една дебела лиана и се спусна в пропастта. Застанал на другия край на моста, Денхам успя да направи същото. Обаче моряците, които се намираха по средата на моста не знаеха какво да сторят. Зад тях тичаше трицератопът, а пред тях се намираше съществото, което бе накарало Дрискъл и Денхам да се решат на рискованата си постъпка. На няколко метра от края на дола ревеше побеснелият Конг, който ненадейно се бе появил. Той беше оставил скъпоценния си товар върху една скала и се готвеше да влезе в бой с новите си неприятели: Видът на стария му враг усили още повече гнева му.

За Конг всички живи същества бяха неприятели. Той изрева и се удари по гърдите. Една от грамадните му ръце замахна напред. В този момент разгневеният трицератоп се хвърли с цялата си тежест върху края на моста. Последният застрашително се заклати и обезумелите моряци едва можаха да запазят равновесие. Чудовището се опита да вдигне дървото, но когато намиращите се върху моста се развикаха, то се отказа от намерението си и за момент остана неподвижно.

Дрискъл, който бе успял да се задържи на една малка издатина, изкрещя заплашително. Конг го забеляза, отстъпи една крачка от моста, но после реши да не се отклонява от първоначалното си решение. Денхам, който се намираше почти на самото дъно на пропастта, хвърли един камък, без обаче да постигне нещо. Като не обръщаше внимание на виковете, на камъните, а даже и на трицератопа, Конг обхвана с двете си ръце края на дървото, вдигна го и силно го залюля.

Двама моряци не можаха да се задържат. Единият сграбчи близкостоящия си приятел и за малко щеше да повлече и него в пропастта. В момента, когато падна, гущерът се втурна към него. Дрискъл, който със свито сърце наблюдаваше сцената, се помоли смъртта да последва моментално. При падането си морякът не умря, даже и не загуби съзнание. Той се изправи, но затъна до кръста в калта. От устата му се изтръгна ужасен рев — към него се приближаваха не един, а половин дузина отвратително големи паяци. Накрая на пропастта трицератопът ожесточено тъпчеше земята. Като видя обаче, че нищо не може да стори, той се обърна и трескаво се отправи към горичката. Конг вдигна дървото и отново го заклати. Още един човек падна и скоро стана жертва на паяците. Трето разклащане, и между гущера и паяците се започна ожесточена битка за новата плячка. Само един човек бе останал на дървото и той с последни усилия се крепеше. Конг заклати отново, но не можа да го свали. Непрекъснатите викове на Дрискъл и Денхам успяха да отклонят животното от целта. Увисналият моряк изпищя. Изведнаж Конг заклати дървото встрани. Краят му едва опираше в брега на дола и после бавно се свлече върху пируващите на дъното гадини.

Дрискъл погледна надолу и кръвта му се смрази. Един паяк лазеше по лианата, за която се бе хванал морякът. Безцветните му, лишени от клепачи очи, гледаха безнадеждно и студено. Младият офицер извади ножа си и силно замахна. Лианата се отпусна и заедно с отвратителната гадина полетя към дъното. Развълнуван и разтреперан от трагедията, на която трябваше да бъде безучастен наблюдател, Дрискъл все пак не се отказа от намерението си да отнеме девойката от ръцете на чудовището.

— Вървете сами — извика той на Денхам. — Ще остана тук, докато косматият звяр се махне и след това ще го проследя. Ще гледам да оставя ясни следи зад себе си.

— Никак не искам да те оставя сам — отвърна Денхам.

— Това е единствената ни надежда. Не се бавете — нетърпеливо додаде Дрискъл.

Той толкова се бе увлякъл в разговора с началника си, щото не забеляза грамадната протегната ръка на Конг, докато последният не го предупреди със силен вик.

Животното се бе приближило до края на пропастта и чрез пипане търсеше да намери някой от останалите си неприятели. Дрискъл се отдръпна навътре в пещерата и с ножа си нанесе силен удар върху лишената от косми лапа. Животното изрева и се отдръпна. Денхам хвърли един камък. Конг потърка мястото, където го беше ударил камъкът и пак се наведе над пропастта.

Този път той бързо бръкна, но не успя и се отдръпна. За трети път се опита, но пак безуспешно. Разгневен, той започна бавно да търси. Дрискъл повторно го рани, но звярът не обърна внимание на това. Не обърна внимание също и на камъните, които Денхам хвърляше по него.

Младият човек допълзя до най-отдалечената част на издатината, като непрестанно нанасяше удари. Два пъти огромните извити пръсти се допряха до него. Два пъти той забива ножа до дръжката. Ако можеше да пререже сухожилията, може би щеше да се освободи. Свит на две, той зачака удобен момент.