Нора Робъртс
Нощна тъма (1)

Пролог

Беше отвратително място за среща с информатор. Студена нощ, тъмна улица с миризма на уиски и пот, процеждаща се през вратата на бара зад гърба му. Той дръпна с облекчение от тънката пура, докато наблюдаваше кльощавия тип, съгласил се да му продаде информация. Нямаше много за гледане — нисък, мършав и грозен, помисли си Колт. На ослепителната светлина, която неоновата реклама зад тях хвърляше на пресекулки, информаторът изглеждаше почти комично.

Но нямаше нищо комично в предстоящия бизнес.

— Трудно е да те разбере човек, Билингс.

— Да… Да… — Билингс гризеше мръсен палец, а погледът му шареше нагоре-надолу по улицата. — Това е начинът да оцелееш. Чух, че си ме търсил. — Погледна изпитателно Колт, стрелна поглед нагоре, после встрани, целият кълбо от нерви. — Такъв като мен трябва да е внимателен, нали? Това, дето го искаш, то не е евтино. И е опасно. Щях да се чувствам по-добре с мойто ченге. Обикновено работя с мойто ченге, ама не можах цял ден да я открия.

— Аз пък се чувствам по-добре без твоето ченге. А и аз съм този, който плаща. — В потвърждение на думите си, Колт измъкна от джоба на ризата си две петдесетачки. Проследи как очите на Билингс се метнаха към банкнотите и се задържаха върху тях дълго, изпълнени с алчност. Колт може да беше човек, готов да поеме риск, ала не беше в стила му да купува нещо слепешком. Затова държеше парите на безопасно разстояние.

— Ще говоря по-добре, ако пийна нещо… — Билингс рязко кимна с глава към входа на бара зад тях.

Женски смях, висок и писклив, изтрещя през стъклото като изстрел.

— За мен и така си говориш добре. — Колт забеляза, че онзи бе сноп от оголени нерви. Почти чуваше как тънките му кости се удрят една о друга, когато Билингс прехвърляше тежестта на тялото си от крак на крак. Ако не го притиснеше веднага, щеше да избяга като заек. А и Колт беше отишъл твърде далеч и заложил твърде много, за да го изпусне сега. — Кажи ми каквото ми е нужно и после ще ти купя едно питие.

— Не си тукашен.

— Не — повдигна вежди Колт. Чакаше. — Това проблем ли е?

— Хич. По-добре, че не си. Надушват те… — Билингс се удари по устата с опакото на ръката си. — Е, имаш вид на човек, който добре се оправя…

— Известен съм с това. — Колт дръпна още веднъж, преди да захвърли пурата. Червеното й око просветна в канала. — Информацията, Билингс. — За да покаже, че е добронамерен, Колт му подаде едната банкнота. — Давай да вършим работа.

Точно когато Билингс протегна нетърпеливо пръсти, мразовитият въздух се разби на парчета от писъка на гуми по паважа.

Колт нямаше защо да прочита ужаса в очите на Билингс. Адреналинът и инстинктът го блъснаха като светкавичен къч на катър. Още щом изтрещяха първите изстрели, той се хвърли на земята, за да се прикрие.